ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
София, 01. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр. д. № 1895 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 34-46-42/18.04.2017 на Монтанския окръжен съд по ч.гр. д. № 99/2017, с което е потвърдено определение № 363/03.04.2017 на Монтанския районен съд по ч.гр.д. № 815/2017 за прекратяване на обезпечителното производство и изпращане на делото по подсъдност на Монтанския окръжен съд.
Недоволен от определението е касаторът П. К. М., представляван от адв. К. Б. от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси как се определя цената на искането, когато с една молба се иска обезпечаването на вземания, произтичащи от погасяването на задължения по различни договори; как следва да се процедира в обезпечителното производство, ако се иска обезпечаването на вземания, някои от които са с цена над 25.000 лева, а други с цена до този размер; както и обвързан ли е въззивният съд по обезпечението от оттеглянето на молбата за обезпечаване на някое от вземанията, които (въпроси) се решават противоречииво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и макар да е постановено в обезпечителен процес, то е по подсъдността, както и че паричната оценка на вземанията, предмет на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че направеното искане е за обезпечаването на едно вземане, произтичащо от погасяването от ищеца на три кредита в размер на 57.000 лева, по които той е бил солидарен длъжник с ответницата, негова бивша съпруга, която е изразходвала кредитите за лични нужди, със законната лихва в размер на 3.000 лева, без да са посочени цени на отделни искове относно сумите, включени в общата сума 57.000 лева, компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение е окръжният съд, но дори да се приеме, че главниците са три (30.000, 10.000 и 17.000 лева), компетентността на окръжния съд произтича от размера на една от тях. Предмет на частната жалба е определението по подсъдността на районния съд, поради което оттеглянето на молбата за обезпечение на иска за 30.000 лева с частната жалба няма значение за законосъобразността на обжалваното определение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че правните последици от погасяването на чужди задължения са различни за всяко едно от тях, тъй като правно значение имат различни обстоятелства: действителността на задължението, наличието или отсъствието на правен интерес и възможността за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор и др. Съответно различни са вземанията на платилия чуждите задължения и различни са исковете за тях, както са различни и исковете за лихви върху всяко вземане. Цената на искането за обезпечаването на всяко отделно вземане се определя от неговия размер, същото важи и за обусловеното вземане за лихви.
С една молба кредиторът може да иска постановяването на мерки за обезпечаването на повече негови вземания, ако от процусесуалноправно гледище исковете са обусловени, а от материалноправно гледище вземанията са елементи на едно вземане, както напр. вземанията за главница и лихви, обезпечителното производство не може да бъде разделено и молбата за обезпечение трябва да бъде разгледана от съда, който е родово компетентен да разгледа вземането с най-висок размер. Ако вземанията са различни и от материалноправно гледище, напр. вземанията на платилия чужди задължения, произтичащи от различни договори, правомощията на районния и окръжния съд са различни: окръжният съд е длъжен да се произнесе по искането за обезпечаване на всички вземания, достатъчно е обезпечаването на едно от тях да му е родово подсъдно. Той може да се произнася по искания, подсъдни на районния съд и не може да отлага във времето удовлетворяването на нуждата от обезпечение; докато районният съд, който не може да се произнася по искания, подсъдни на окръжния съд и също не може да отлага във времето удовлетворяването на нуждата от обезпечение, е длъжен да се произнесе по исканията за обезпечаване на тези вземания, производството по които може да бъде разделено и са му подсъдни, след което да изпрати по компетентност на окръжния съд исканията, които са подсъдни нему (на окръжния съд).
В хода на обезпечителното производство ищецът може по всяко време да оттегли молбата си за допускане на обезпечение и съдът е длъжен да прекрати производството, като обезсили всички издадени невлезли в сила актове, а след приключване на обезпечителното производство ищецът може свободно (без да сочи основания) да поиска отменяване на допуснатото обезпечение.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че може да се произнесе по молба за обезпечаването на повече вземания, само едно от които му е родово подсъдно, но неправилно е приел, че районният съд не може да разгледа молба за обезпечаването на повече вземания, ако някое от тях не му е родово подсъдно. Районният съд не може да разгледа такава молба, когато от процусесуалноправно гледище исковете са обусловени, а от материалноправно гледище вземанията са елементи на едно вземане, както напр. вземанията за главница и лихви. Когато вземанията са различни и от материалноправно гледище, районният съд е длъжен да се произнесе по исканията за обезпечаване на тези вземания, производството по които може да бъде разделено и са му подсъдни, след което да изпрати по компетентност на окръжния съд исканията, по които компетентен да се произнесе е той.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за произнасяне по искането за обезпечаване на вземанията от погасяване на кредитите за 10.000 и 17.000 лева, като прецени за каква част от претендираната лихва искането е основателно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 34-46-42/18.04.2017 на Монтанския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 34-46-42/18.04.2017 на Монтанския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Монтанския районен съд за произнасяне по искането за обезпечаване на вземанията от погасяване на кредитите за 10.000 и 17.000 лева, като прецени за каква част от претендираната лихва искането е основателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.