– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.07.2017 (пети юли две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2675 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 5995/30.05.2017 година, подадена от С. Х. Г., срещу определение № 159/15.05.2017 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 1798/2017 година.
С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от С. Х. Г., срещу определение № 393/14.02.2017 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година, частна жалба с вх. № 6511/28.02.2017 година и е прекратил производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на частната касационна жалба.
Ответникът по частната жалба Н. П. С. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
С. Х. Г. е бил уведомен за обжалваното определение на 22.05.2017 година, а частната му жалба е с вх. № 5995/30.05.2017 година. Предвид на това е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, Трето гражданско отделение е приел, че решение № 1692/21.12.206 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година, е такова по чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване. В чл. 248, ал. 3, изречение последно от ГПК било предвидено, че определението, с което се допълва съдебният акт в частта за разноските, е подчинено на същия ред на обжалване. Това означавало, че ако актът не подлежи на обжалване, то и определението за допълването му в частта за разноските също е необжалваемо. Следователно подадената срещу определението частна жалба била процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство трябвало да бъде прекратено
Предмет на подадената от С. Х. Г. е определение № 393/14.02.2017 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско въззивно отделение, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година. С него, на основание чл. 248 от ГПК, е допълнено постановеното делото въззивно решение № 1692/21.12.206 година, в частта му за разноските като С. Х. Г. е осъден да заплати на Н. П. С. сумата от 805.00 лева, направени разноски в първоинстанционното производство по гр. д. № 747/2015 година по описа на Районен съд Карлово, първи гражданско състав. С решение № 1692/21.12.206 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година, е отменено изцяло първоинстанционното решение № 344/12.10.2016 година на Районен съд Карлово, първи гражданско състав, постановено по гр. д. № 747/2015 година и е постановено ново такова по съществото на спора. С него съставът на Окръжен съд Пловдив се е произнесъл само по отношение на направените във въззивната инстанция разноски. Затова с молба от 24.01.2017 година Н. П. С. е поискал да бъде допълнено решението по реда на чл. 248 от ГПК, като съдът се поизнесе и по отношение на направените в първата инстанция съдебни разноски. Съставът на Окръжен съд Пловдив е разгледал така подадената молба и след като я е намерил за основателна е постановил обжалваното определение № 393/14.02.2017 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година. При положение, че с решение № 1692/21.12.206 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година, е отменено изцяло първоинстанционното решение № 344/12.10.2016 година на Районен съд Карлово, първи гражданско състав, постановено по гр. д. № 747/2015 година и е постановено ново такова по съществото на спора, въззивният съд е трябвало да се произнесе и въпроса за разпределение на направените от страните по делото разноски за двете съдебни инстанции, съобразно крайния изход на спора. Затова с определение № 393/14.02.2017 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година съставът на Окръжен съд Пловдив не се е произнасял по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд о чл. 248 от ГПК, а е извършил допълване на постановеното от него въззивно решение в частта му за разноските, т. е касае до определение по чл. 248 от ГПК, което е постановено за първи път от въззивната инстанция. Редът за обжалване на това определение е посочен в т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с нея тълкуване това определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. В мотивите на решението е посочено, че когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 от ГПК, той за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, поради което неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай, ВКС се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение.
С оглед на така даденото задължително тълкуване обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 6511/28.02.2017 година, подадена от С. Х. Г. срещу определение № 313/12.05.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско определение № 393/14.02.2017 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година, частна жалба с вх. № 6511/28.02.2017 година следва да бъде отменено и делото следва да се върне на предходния състав на ВКС за произнасяне по жалбата, като при това ще следва да се прецени и компетентността на съда за това, с оглед измененията на чл. 274, ал. 2 от ГПК, обнародвани в ДВ бр. 50/30.07.2015 година.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 159/15.05.2017 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 1798/2017 година като ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о. за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от С. Х. Г. срещу определение № 393/14.02.2017 година на Окръжен съд Пловдив, девети състав, постановено по в. гр. д. № 2796/2016 година, частна жалба с вх. № 6511/28.02.2017 година частна жалба с вх. № 6511/28.02.2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.