4
решение по гр.д.№ 4561 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. София, 19.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4561 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М.- Т. и А. Г. М. срещу решение № 1143 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1627 от 2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменено решение № 506 от 30.11.2012 г. по гр.д.№ 526 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, като по същество е отхвърлен предявения от А. М.- Т. и А. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и за осъждане на [фирма] да предаде на ищците владението на следните реални части от имот с пл.№ 938 в землището на [населено място], м.“Г.“, целия с площ от 27 447 кв.м.: част с площ от 2 265 кв.м., означена с буквите О-П-Р-С-Т-О, част с площ от 3 400 кв.м., означена с букви и цифри А-1-2-3-4-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-Н-А, част с площ от 1 272 кв.м., означена с букви А-У-Ф-Ц-Х-Ч-Ю-Я-А, част с площ 1 175 кв.м., означена с букви и цифри Б-В-Г-5-6-7-8-9-Б,част с площ от 3 200 кв.м., означена с цифри 10-11-12-13-10, част с площ от 3 200 кв.м., означена с цифри 14-15-16-17-14, част с площ 3 200 кв.м., означена с цифри 18-19-20-21-18 и част с площ от 8 825 кв.м., обозначена с жълт цвят на скица, намираща се на лист 5 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, както и е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на [фирма] да премахне остатъците от разглобяеми метални конструкции, намиращи се в горепосочените части от имот с пл.№ 938 по плана на землището на [населено място] м.“Г.“.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 07.09.2016 г. и в открито съдебно заседание ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
С определение № 229 от 18.04.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителна практика на ВКС /решение № 59 от 08.05.2013 г. по гр.д.№ 596 от 2012 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 239 от 30.12.2015 г. по гр.д.№ 6619 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 375 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 5080 от 2008 г. на ВКС, ГК, четвърто г.о./ по следния правен въпрос: необходимо ли е ищецът по иск с правно основание чл.108 ЗС да доказва правата на праводателя си при условие, че по делото са представени официални документи, които легитимират ищеца като собственик и които не са оспорени от ответника.
За да постанови обжалваното решение за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените от ищците искове по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху посочени в исковата молба части от имот с пл.№ 938 по плана на землището на [населено място], м.“Г.“ и с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на [фирма] да премахне остатъците от разглобяеми метални конструкции, намиращи се в горепосочените части от имот с пл.№ 938, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот, тъй като липсвали доказателства за нищожност на доброволната делба от 28.05.2014 г. поради осъществяването й без участието на всички съсобственици и тъй като ищците не са доказали правно валидното придобиване на собствеността на терена от праводателя им: не са доказали, че праводателят им е бил правоприемник на субект по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и именно така е придобил собствеността над сградите, не са доказали и плащането на придобитите от праводателя им права по способа, посочен в т.1 или 3 от чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
Така постановеното решение противоречи на посочената от касаторите задължителна практика на ВКС, според която при наличие на официални документи, удостоверяващи правото на собственост на ищеца по иск с правно основание чл.108 ЗС, ищецът е длъжен да доказва правата на праводателя си, само ако ответникът оспори тези права. В противоречие с тази практика в обжалваното решение съдът е приел, че ищците не са доказали правото на собственост на праводателя си върху спорния имот, въпреки че ответникът не е оспорвал правото на собственост на праводателя на ищците- [фирма] върху процесния имот, нещо повече- самият ответник [фирма] твърди и доказва, че е придобил права върху намиращите се в имота сгради именно от праводателя на ищците [фирма]. Ответникът не е оспорил правно валидното придобиване на собствеността на терена от страна на праводателя на ищците [фирма], включително не е спорил, че [фирма] е бил правоприемник на субект, визиран в пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и именно така е придобил сградите в оранжерийния комплекс, както и не е спорил, че [фирма] е извършил плащане на придобитите права по способа, указан в т.1 и т.3 на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.
Предвид на горното, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се отмени.
След отмяната на въззивното решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: Поставяне на допълнителна задача на вещото лице да изготви скица, на която да обозначи границите на оранжерийния комплекс, построен върху имот пл.№ 938 по плана за земеразделяне на [населено място], м.“Г.“ така, както той е описан в предварителните договори и в решението по чл.19, ал.3 ЗЗД по гр.д.№ 335 от 2009 г. на Софийския окръжен съд /лист 37 от делото/, както и в договора за покупко-продажба на дълготрайни материални активи по реда на пар.29 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ от 1997 г., като включи в тези граници всички съществуващи към 24.11.1997 г. в оранжерийния комплекс сгради. На скицата следва да бъде обозначена и минималната необходима прилежаща площ към тези сгради съгласно действащите към 24.11.1997 г. устройствени правила. Вещото лице следва да даде заключение и дали теренът, включващ оранжерийният комплекс с намиращите се в него към 1997 г. сгради и прилежащите към тези сгради части от терена, има излаз към път или улица.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК при постановяване на решението си въззивният съд следва да се произнесе само и единствено по доводите на ответника във въззивната жалба /относно това дали са налице свободни площи в имот с пл.№ 938 и ако има такива- дали те са прилежаща земя към оранжерийния комплекс/, но не и по въпроси, по които страните не спорят /като например дали [фирма] е бил собственик на оранжерийния комплекс и дали го е придобил на правно валидно основание/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1143 от 06.06.2016 г. по гр.д.№ 1627 от 2013 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.