2
решение по гр.д.№ 4367 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. София, 19.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4367 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. К. срещу решение № 1108 от 21.07.2016 г. по в.гр.д.№ 987 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, X граждански състав, с което е потвърдено решение № 559 от 16.02.2016 г. по гр.д.№ 12335 от 2015 г. на Пловдивския районен съд, XIII състав за допускане на делба на ПИ с идентификатор 56784.525.1098 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 140 кв.м., а по документи за собственост с площ от 132 кв.м., върху който има изградена сграда- лична собственост на ищцата Д. А. Б..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно: незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 08.09.2016 г. и в открито съдебно заседание ответницата по касационната жалба Д. А. Б. оспорва същата. Моли решението да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото разноски.
С определение № 219 от 11.04.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК следния правен въпрос: при неприложена дворищна регулация по действащ регулационен или подробен устройствен план и при одобрена кадастрална карта, по кой от плановете следва да се определи статута на имота- предмет на съдебната делба: по действащия устройствен план, по последния приложен план или по кадастралната карта ?
По този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителната съдебна практика /включително и на посочените от касаторката решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК- решение № 196 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 2362 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение № 195 от 30.06.2014 г. по гр.д.№ 1279 от 2013 г. на ВКС, ГК, второ г.о./, в която се приема, че когато имотът- предмет на делбата се намира в урбанизирана територия, до делба се допуска имотът, индивидуализиран чрез актуалния му териториалноустройствен статут- по граници и площ съобразно последния приложен регулационен план на населеното място. В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е допусната делба на имот с идентификатор 56784.525.1098, с граници и площ от 140 кв.м. по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който се различава по граници и площ от имота по последния приложен регулационен план на [населено място].
Видно от приетото от въззивния съд заключение на вещото лице инж.В.Г. и приложените към него скици, различията в границите на имота по кадастралната карта и по регулационните планове от 1955 г., 1973 г. и 1994 г. са съществени: Имотът по кадастралната карта от 2009 г., за който е допусната делбата, е идентичен с бивш имот с пл.№ 98 по кадастралния план от 1973 г. с площ от 140 кв.м., а по документи за собственост от 132 кв.м. По първия регулационен план от 1955 г. този имот е част от по-голям парцел I-1214 с площ от 266 кв.м., а по регулационния план от 1994 г. този имот заедно с друг маломерен имот с пл.№ 97 и част от [улица]е включен в общ парцел VIII-97,98 в кв.2. Не е изследвано по делото / съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГК на ВКС/ кой е последният приложен дворищно-регулационният план за имота: дворищно-регулационния план, одобрен със заповед № 3694 от 05.08.1955 г., дворищно-регулационния план, одобрен със заповед № 168 от 16.03.1973 г. или дворищно-регулационния план, одобрен със заповед № ОА-1022 от 01.06.1994 г.
Предвид на гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: служебно допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза със следните задачи:
1. За какво застрояване е бил отреден парцел VIII-97,98 в кв.2 по дворищно-регулационния план на „Първа градска част“, [населено място]“, одобрен със заповед № ОА-1022 от 01.06.1994 г. от 1994 г., предвиждащ образуване на един парцел от два маломерни имота- малкоетажно, средноетажно, многоетажно или комплексно малкоетажно застрояване /предвид необходимостта да бъде определено при какви квоти е възникнала съсобственост между собствениците на бившите имоти с пл.№ 97 и № 98- с оглед разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2 ЗТСУ /отм./ и чл.106 от ППЗТСУ отм./ ?
2. Ако парцелът е бил отреден за многоетажно или комплексно малкоетажно застрояване, да се определи каква е била цената на двата маломерни имота пл.№ 97 и № 98 и съответно при какви квоти е възникнала съсобствеността в общия парцел ?
3. Ако парцелът е бил отреден за малкоетажно или средноетажно застрояване, да се определи какво по размер обезщетение е дължал собственикът на по-малкия /по-евтиния/ маломерен имот на собственика на по-големия /по-скъпия/ маломерен имоти с оглед предвиденото в чл.31, ал.2 ЗТСУ /отм./ изравняване на квотите в съсобствения парцел ?
4. Ако парцелът е бил отреден за малкоетажно или средноетажно застрояване, да се извърши проверка в общината дали дължимото съгласно т.3 обезщетение е било заплатено, предвид необходимостта да се определи дали дворищно-регулационния план от 1994 г., предвиждащ образуването на този общ парцел от два маломерни имота, е бил приложен преди влизане в сила на ЗУТ или в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ или съгласно пар.8 от ПР на ЗУТ неговото отчуждително действие е отпаднало ?
5. Ако дворищно-регулационният план от 1994 г. не е приложен и неговото отчуждително действие е отпаднало, да се посочи в кой парцел е бил включен имот пл.№ 98 по дворищно-регулационния план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № 168 от 16.03.1973 г. и приложен ли е бил планът от 1973 г. по отношение на този парцел ?
6. Да се извърши проверка в общината на какво основание в кадастралния план, послужил като основа за дворищно- регулационния план от 1973 г., парцел I-1214 по дворищно- регулационния план от 1955 г. е бил заснет като два имота с пл.№ 97 и № 98 при положение, че не е извършвана делба на парцел I-1214 по плана от 1955 г., а прехвърлянето и придобиването по давност на реални части от този парцел е било забранено по закон ?
7. Приложен ли е бил дворищно-регулационния план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № 3694 от 05.08.1955 г., съгласно който процесният имот с идентификатор 56784.525.1098 е бил част от парцел I-1214 с площ от 266 кв.м.?
8. Да се изготви комплексна скица с означаване границите на парцел I-1214 с площ от 266 кв.м. по регулационния план от 1955 г.; на парцела от регулационния план от 1973 г., в който е бил сключен процесния имот; на парцел VIII-97,98 в кв.2 по регулационния план от 1994 г.; на имот пл.№ 98 по кадастралния план, послужил като основа за регулационния план от 1973 г. и на имот с идентификатор 56784.525.1098 по кадастралната карта от 2009 г.
След приемане на заключението на горепосочената експертиза и при постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид, че предмет на делбата може да бъде само парцела /а не един от включените в него имоти/ по последния приложен дворищно-регулационен план на населеното място и в тази делба следва да участват съсобствениците на целия парцел. Ако никой от регулационните планове не е бил приложен, предмет на делбата може да бъде само първоначалния имот- имот с пл.№ 1214 по кадастралния план, послужил като основа за дворищно-регулационния план от 1955 г. Видно от приетото по делото заключение на в.л. инж. Г. и скица № 4 към него, няма пречка за разпореждане или делба на този имот пл.№ 1214 предвид разпоредбата на чл.200, ал.1 ЗУТ: тъй като имотът е с площ от 266 кв.м., над изискуемата минимална площ от 240 кв.м. съгласно чл.19, ал.3 във връзка с чл.19, ал.1 ЗУТ и с лице с над предвидения в чл.19, ал.1 и ал.3 ЗУТ минимален размер от 11,2 кв.м. и към две улици- [улица]и [улица].
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1108 от 21.07.2016 г. по в.гр.д.№ 987 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, X граждански състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.