2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4989 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. Х., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. А., против разпореждане без номер от 18 септември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е върната касационна жалба против постановеното по същото дело въззивно решение № 53 от 12 юни 2017 г. поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се сочи, че подадената от страната касационна жалба не е страдала от констатираните от съда нередовности. Твърди се, че към жалбата е приложено доказателство за платена държавна такса, а съдържащото се в делото адвокатско пълномощно е за всички съдебни инстанции. Сочи се също, че дори пълномощно да не беше представено, жалбоподателят е съдия, което е служебно известно на съда, поради което качество може самостоятелно да изготви и внесе касационна жалба.
В писмен отговор ответницата К. Ж. К., с адрес в [населено място], изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът Ж. Д. Н., с адрес в [населено място], не взема становище по жалбата.
С обжалваното разпореждане е установено, че подадената от Х. касационна жалба против въззивно решение № 43 от 12 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 108/2017 г. на апелативния съд в [населено място], е оставена без движение с разпореждане от 2 август 2017 г., като на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок от връчването на препис да отстрани нередовностите като представи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, пълномощно за приподписалия жалбата адв. А. за процесуално представителство на жалбоподателката пред ВКС и да представи документ за внесена по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. Констатирано е, че препис от това разпореждане е връчен на Х. на 18 август 2017 г., като в едноседмичен срок от тази дата, жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда.
Частната жалба е основателна.
С разпоредбата на чл. 284, ал. 3 ГПК законът изчерпателно посочва необходимото съдържание на касационната жалба и приложенията към нея. Сред тези приложения са и пълномощно за процесуално представителство, когато жалбата се подава от пълномощник, и документ за внесена държавна такса. В конкретния случай от наличните по делото книжа е видно, че изискването за заплатена държавна такса е спазено, което се удостоверява от намиращото се в преписката платежно нареждане с дата 26.07.2017 г., с което по сметка на ВКС е внесена сумата от 30 лева държавна такса. Видно е също, че на л. 68 по делото на окръжния съд в [населено място] е приложено бланково пълномощно за процесуално представителство на адв. А.. Действително в същото е посочено, че подписаната Х. упълномощава адвоката за представителство и защита по гр.д. № 68/2014 г. на ОС – Разград, без представителната му власт да е ограничена изрично до съответна инстанция. Пълномощието се подчинява на общите правила на чл. 36 – 43 ЗЗД, което допуска общото упълномощаване, поради което, ако не е посочено друго, упълномощителната клауза за представителство пред първа инстанция по дадено дело означава наличие на представителна власт до окончателното му приключване във всички инстанции. Накрая, неправилно е било указанието на въззивния съд жалбоподателката да представи решения на ВКС, цитирани от нея с оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като подобно изискване, по аргумент от разясненията, дадени от ВКС в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, за решенията на ВКС няма. Поради изложеното, неоснователно въззивният съд е приел, че изискванията за редовност на касационната жалба не са спазени и като последица от това е разпоредил връщането на жалбата. Обжалваното определение следва да се отмени, и делото се върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на жалбата.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане без номер от 18 септември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 108 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е върната подадената от Д. С. Х. касационна жалба с вх. № 7240 от 27.07.2017 г. против решение № 53 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 108/2017 г. на апелативния съд в [населено място].
ВРЪЩА делото на апелативния съд в [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на касационната жалба.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: