1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр.София, 23.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 127/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. С. срещу определение на Варненски апелативен съд № 592 от 12.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 452/ 2017 г., с което е потвърдено определение на Шуменски окръжен съд от 23.08.2017 г. по гр.д.№ 208/ 2017 г. за прекратяване на производството по предявения от частния касатор против М. Г. С. иск за оспорване на бащинство поради предявяването му след изтичане на законовия срок.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът приел, че срокът за предявяване на иск за оспорване на бащинство започва да тече от момента на узнаване от ищеца на факта на бременността на ответницата, а не на факта на раждане на детето. Според него двете не са равнозначни, тъй като не всяка бременност завършва с раждане. Освен съдът не посочил кога според него е започнал да тече срокът за предявяване на иска, за да намери, че същият е пропуснат. Затова касаторът моли определението за прекратяване на производството по иска му да бъде отменено, а като основание за допускане на касационно обжалване повдига процесуалноправните въпроси от кой момент започва да тече срокът по чл.62 ал.1 СК – от момента на узнаване на факта на бременността или от момента на узнаване на факта на раждането – и за задължението на съда, който прекратява исково производство поради изтекъл преклузивен срок, да посочи кой е началният момент, от който изчислява срока. Счита, че по тези въпроси има противоречива съдебна практика или че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на С. С. против М. С., искането е да бъде признато за установено, че ищецът не е баща на детето Е. С. П., родено от ответницата на 11.06.2015 г. по време на брака й с ищеца. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че два месеца преди раждането на детето е сключил брак с ответницата, макар да е знаел, че е бременна от друго лице, но непосредствено след това се разделили и започнал работата в С.. Не е знаел за факта на раждането до 12 – 13.08.2016 г., когато случайно срещнал ответницата и бил уведомен от нея за това. Съдът приел, че искът е предявен след изтичане на срока по чл.62 ал.1 изр.2 СК (без да посочи началния или крайния момент на този срок), защото ищецът сам заявил в исковата си молба, че е знаел за напредналата бременност на ответницата и е сключил брак с нея в това й състояние. Той е знаел, че предстои раждане на дете и не е предявил в едногодишен срок иска за оспорване на бащинство, а предявеният след изтичане на преклузивния срок иск е недопустим.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените процесуалноправни въпроси са обуславящи, тъй като съдът е приравнил факта на узнаване на бременността с факта на узнаване на раждането на детето и не е посочил от кой момент счита, че е започнал да тече преклузивният срок по чл.62 ал.1 СК. Не се установява по въпросите да има противоречива практика, няма данни изобщо за формирана практика по разрешаването им, поради което те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и обжалването следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По поставените въпроси съдът намира, че началото на течението на преклузивния срок по чл.62 ал.1 изр.2 СК не може да бъде поставено от узнаването от страна на презумптивния баща на факта, че съпругата му е бременна. Законът изрично свързва началото на течението на този срок с факта на узнаване на раждането, което не е бъдещо сигурно (последващо всяка бременност) събитие. Не всяка бременност завършва с раждане, поради което не може фактът на узнаване на бременността да постави началото на течението на срока за предявяване на иск за оспорване на бащинство.
Процесуалните срокове, за които съдът следи служебно, се изчисляват по правилата на чл.60 – 62 ГПК и изтичат в съответния ден, според това дали срокът се брои по дни, седмици, месеци или години. Когато съдът приема, че едно процесуално право е погасено в резултат на пропускане от страната на срока, в който е трябвало да бъде упражнено, той трябва да посочи в акта си кога срокът е започнал да тече и в кой ден изтича. В противен случай съдът допуска съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на страната да се защити срещу решението му за незачитане на съответното процесуално действие.
С оглед така приетото по поставените правни въпроси, разгледана по същество частната жалба е основателна.
Ищецът сочи в исковата си молба, че е узнал за факта на раждането на детето Е. на 12 – 13.08.2016 г. Искът за оспорване на бащинството му по отношение на това дете е предявен на 07.08.2017 г. – съпоставено с твърденията на ищеца, това е станало в преклузивния срок по чл.62 ал.1 изр.2 СК. Съдът не може да прекрати производството по делото поради пропускане на този срок, без да са събрани доказателства, че фактът на раждането е станал известен на ищеца преди 07.08.2016 г. Узнаването на факта, че ответницата е в напреднала бременност, е ирелевантно по отношение на началото на течението на срока по чл.62 ал.1 изр.2 СК, тъй като бременността предполага предстоящо раждане, но това не е сигурно. Срокът тече от узнаване на раждането и се изчислява съгласно чл.60 ал.2 ГПК, като същият е пропуснат само ако искът е предявен в деня, следващ съответния ден на последната година. Към настоящия момент по делото няма доказателства за пропускане на срока, поради което не може да се приеме, че искът е недопустим. Определението, с което производството по него е прекратено, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за извършване на следващите се процесуални действия по исковата молба, като съдът вземе предвид, че надлежен ответник по този иск е и детето, чиито произход от бащата се оспорва.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски апелативен съд № 592 от 12.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 452/ 2017 г.
ОТМЕНЯ определение на Варненски апелативен съд № 592 от 12.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 452/ 2017 г. и потвърденото с него определение на Шуменски окръжен съд от 23.08.2017 г. по гр.д.№ 208/ 2017 г.
ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: