1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр.София, 05.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 372/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на И. Ц. Ц. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 441 от 27.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4289/ 2017 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационната жалба срещу определение на Софийски апелативен съд № 2242 от 10.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 1927/ 2017 г., с което е потвърдено протоколно определение на Софийски градски съд от 16.02.2017 г. по гр.д.№ 12371/ 2016 г. Преграждащото определение е постановено по съображения, че определението на апелативен съд, постановено на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК не ограничава възможността постановените от апелативен съд определения да се обжалват пред Върховния касационен съд. Според него, когато преграждащото определение е постановено за първи път от въззивен съд, то апелативният съд се явява втора (въззивна) инстанция по него, съответно касационният съд има възможност да осъществи инстанционен контрол върху преграждащия акт. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
Ответната по частната жалба страна – Г. Д. Ш. – я оспорва и моли обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд да бъде потвърдено. Поддържа, че изложените в него съображения за правилата за разпределение на функционалната компетентност на съдилищата са обосновани и законосъобразни.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Гр.д.№ 12371/ 2016 г. е образувано пред Софийски градски съд по въззивна жалба на И. Ц. срещу решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 52706/ 2014 г., с което е уважен предявения срещу него от Г. Ш. установителен иск за съществуване на вземане по договор за заем в размер 15 300 лв. Въззивният съд е констатирал, че жалбоподателят не е внесъл изцяло дължимата държавна такса и с определение от 04.11.2016 г. е дал указания за довнасянето й, като същевременно с оглед процесуална икономия е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. При проведеното на 16.02.2017 г. заседание съдът е констатирал, че таксата не е внесена, макар указанията да са редовно съобщение на И. Ц., поради което е постановил връщане на подадената от него жалба. По частна жалба срещу това определение пред Софийски апелативен съд е образувано ч.гр.д.№ 1927/ 2017 г., което е приключило с потвърждаването на определението за връщане на въззивната жалба на И. Ц.. Частната касационна жалба на последния срещу акта на апелативния съд е оставена без разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд с обжалваното в настоящето производство определение.
Според настоящия състав на Върховния касационен съд касационното обжалване на определението на апелативен съд, постановено на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК, не е изключено от процесуалния закон. Разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК регламентира функционално компетентния съд по частна жалба срещу преграждащо определение според това, кой въззивен съд (окръжен или апелативен) е постановил това определение за първи път. Няма основания да се смята, че с тази уредба законодателят е ограничил достъпа до касационно обжалване на преграждащите определения, постановени за първи път от окръжен съд. Ограниченията на достъпа до касационен контрол върху определенията са визирани в чл.274 ал.4 ГПК, а не в чл. 274 ал.2 ГПК и не могат да се обосновават разширително, тъй като правилата са свързани с осигуряване на правото на достъп до съд. След като апелативният съд при условията на чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 осъществява контрол върху преграждащо определение в качеството си на въззив, за да е недопустимо касационното обжалване на този акт е необходима изрична разпоредба. Законодателят обаче е изключил касацията на преграждащите определение само с оглед цената на иска (чл.274 ал.4 ГПК), а не според това кой съд ги е постановил като въззивна инстанция.
Поради това определението на друг състав на Върховния касационен съд следва да бъде отменено и делото следва да се върне за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 441 от 27.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4289/ 2017 г. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: