2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр. София, 19.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3244 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Й. против решение № 2122/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 15909/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1113/28.11.2017 г.
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, е свързан със задължението на въззивният съд да се произнесе по всички доводи на страните, в т.ч. и по направеното с въззивната жалба възражение за злоупотреба с право по чл.8 КТ, при прекратяването на трудовото правоотношение.
По правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото, въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение. При наведени доводи за процесуални нарушения, свързани със задължението на съда да даде указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест, както и във връзка със задължението на първоинстанционния съд да се произнесе по всички доводи на страната, въззивният съд е длъжен, при констатиране на тези процесуални нарушения, да извърши съответните процесуални действия в тази насока. По този въпрос е налице трайна и последователна практика на ВКС, в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или дори увеличаване общия брой на работниците. Прието е, че реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, както и че съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла начл.328 ал.1 , т.2 от КТ е налице и в случаите на т. нар. “ трансформиране“ на длъжностите, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова не по наименование, а по трудови функции, или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции.Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. В случая, съдът е приел, че с оглед представените по делото длъжностни характеристики за длъжността “управител“ в щатното разписане в сила от 01.01.2015г. и длъжността „администратор-организатор“ включена в щатното разписание от 27.04.2016г., част трудовите функции на съкратената длъжност са преминали към друга длъжност “администратор –организатор“, поради което съдът е приел, че с новото щатно разписание е закрита единствената щатна бройка за длъжността „управител“, а при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят няма задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Във връзка с позоваването на предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ, съдът е приел, че с тази закрила се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация и само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение – самостоятелен работодател. В случая въззивният съд е приел, с оглед приетия по делото като доказателство Правилник за устройството и дейността на СУ“С. К. О.“, че Творчески дом на СУ“Кл.О.“ не е самостоятелно юридическо лице, нито пък структура от СУ“ СВ.Кл.О.“, която да е поделение или обособено образуваниие наемащо самостоятелно работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и ищеца не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ.
В исковата молба, ищецът е навел като основание за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение злоупотреба с право от страна на работодателя /т.2 от обстоятелствената част на исковата молба/, като в тази насока е направил и доказателствени искания. Този довод на ищеца е посочен в доклада на първоинстанционния съд, без обаче за тежестта от доказването му да са дадени указания на ищеца, предвид презумпцията за добросъвестност по чл.8 КТ.
С решението си, първоинстанционния съд е посочил, че тежестта от установяването на злоупотреба с право при прекратяването на трудовото правоотношение са носи от страната, която твърди този факт – ищеца по делото, но липсва произнасяне дали е налице такава злоупотреба.
Във въззивната си жалба, въззивникът – ищец отново е изложил твърдения /т.2 от обстоятелствената част на жалбата/, че при прекратяването на трудовото правоотношение е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, като с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по този довод. С решението си, съдът е посочил, че ищецът прави довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, но в правните си изводи не се е произнесъл по този довод на страната.
С исковата молба, ищецът е навел като основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение злоупотреба от страна на работодателя, което според него представлява нарушение на чл.8 от КТ, която разпоредба задължава страните по трудовото правоотношение да упражняват правата и задълженията, произтичащи от това правоотношение добросъвестно. С доклада на първоинстанционния съд, направен в съдебно заседание, не е разпределена доказателствената тежест във връзка с горните обстоятелства, а именно, позоваването от страна на ищеца по делото на злоупотреба с права и нарушение на чл.8 КТ, посочени по-горе. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл.8, ал.1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищеца по предявените обективно съединени искове. В изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на ищцата в този случай, че носи доказателствената тежест от установяването с допустимите доказателствени средства на твърдяното от нея злоупотреба с право от страна на работодателя, при промяната от последния на длъжностната характеристика. В доклада на първоинстанционния съд липсва подобно указание, във връзка с тези твърдения на ищцата по исковата молба. Във въззивната жалба, отново ищецът твърди и излага съображения в насока, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ от страна на работодателя. Въпреки това, въззивният съд не е допълнил доклада по делото, като не е и дал указания на ищеца, че носи доказателствената тежест от доказването в процеса на фактите, на които основава твърдението си за наличие на злоупотреба с право. С решението си, съдът не е изложил мотиви, защо приема, че заповедта е законосъобразна, без да е обсъден довода на страната за наличие на злоупотреба с право.
Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неговата неправилност. Както се посочи в отговора на правния въпрос, както и по-горе, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В конкретния случай, с въззивната жалба, ищецът отново е навел доводи за наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, като въззивният съд е следвало да допълни доклада, като укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест от установяването на фактите, на които основава възражението си за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, предвид и наличието на законовата презумпция по чл.8, ал.2 КТ. Това процесуално нарушение е довело до нарушение на правото на защита на ищеца във въззивната инстанция, като доколкото се налагат извършване на нови процесуални действия от страна на съда, изразяващи се в изготвяне на доклад от въззивния съд, с който да се дадат указания на ищеца относно тежестта от доказването на фактите, които според него за довели и водят до извод за наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, както и произнасяне по евентуално допустими доказателствени средства, сочени от страна на ищеца в тази насока, след отмяната на решението на въззивния съд, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, при изпълнение на горните указания.
Разноски за производството не следва да се присъждат, като същите следва да се определят при постановяване на ново решение по съществото на спора, с оглед неговия изход.
Водим горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2122/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 15909/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.