Р Е Ш Е Н И Е
№ 278/17 г.
София, 29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4317 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С постановеното по делото определение № 716/26.VІ.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 09.VІ.2016г. по гр.д. № 29/2016г. по касационните жалби на В. И. И., Н. Л. П. и Н. Г. П. за проверка на допустимостта му.
Касаторите поддържат заявените в касационните си жалби твърдения за недопустимост на атакуваното решение и исканията си за обезсилването му, евентуално за отмяната му и отхвърляне на исковете.
Ответницата по касационните жалби К. Г. Я. със съдебен адрес в [населено място] е изложила съображенията си за допустимост на въззивното решение и за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение В. по въззивни жалби на ответниците е потвърдил решението на Варненския районен съд от 22.Х.2015г. по гр.д. № 3344/2014г., с което е обявен за относително недействителен по отношение на ищцата К. Я. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 105, н.д. № 479/28.ХІІ.2009г., с който В. И. продал на Н. П. по време на брака му с Н. П. недвижим имот в [населено място], надлежно индивидуализиран, за 15000лв., и в тежест на ответниците са присъдени разноски и държавна такса.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо: в исковата молба са наведени всички твърдения, обуславящи квалификация на претенциите по чл.135 ЗЗД – ищцата развалила поради неизпълнение сключения с И. договор за СМР, дадената му по договора сума 16000лв. й се дължала на отпаднало основание и й е присъдена /сумата 15971.31лв./ със съдебно решение от 07.ХІІ.2009г. по гр.д. № 1711/2007г. на ОС Варна, веднага след постановяването на което И. продал процесния имот на Н. П.; изрично в уточнителна молба във връзка с дадено й указание ищцата е посочила и че ответникът П. също е знаел за увреждането, като не е било необходимо да се сочи откъде се прави този извод, който е предмет на доказване, искания за което тя е заявила; изложеното с допълнителна молба, че атакуваната сделка не е реална с оглед продажната цена под данъчната и пазарната цени и продължаване ползването на имота от И. и семейството му, не е твърдение за симулативност на сделката и иск за установяване на такава не е предявен; по иск по чл.135 ЗЗД страните по сделката са задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за допустимостта му, за това съдът следи служебно и е негово задължение да укаже на ищеца процесуално легитимираните ответници, с оглед на което ищцата с молба от 10.Х.2014г. е насочила иска си и срещу ответниците П., и макар първоинстанционният съд вече /на същата дата/ да е бил предприел служебното им конституиране, процесуалното действие на съда е валидно извършено, доколкото молбата е постъпила в същия ден.
Прието е и че са налице предвидените в чл.135 ЗЗД предпоставки за основателност на предявените искове.
Ищцата има качеството „кредитор” по отношение на отв.И. още от сключването на 10.VІІІ.2005г. на договор за извършване на СМР, действал поне до 08.VІІІ.2007г., когато тя е подала искова молба /установено след служебна справка от съдебно-деловодната система/ за връщане на дадената му по договора сума на отпаднало основание поради едностранното му разваляне най-късно с предявяването на иска; за качеството „кредитор” не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, поради което е ирелевантно установяването със сила на присъдено нещо на ликвидността и изискуемостта три години след предявяването на иска; извършената от ответника на 28.ХІІ.2009г. разпоредителна сделка с процесния имот представлява намаляване на имуществото му, което в цялост по силата на чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите му, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане, с оглед на което разпореждането уврежда интереса на кредитора, още повече и защото продажбата е на цена, по-ниска от данъчната оценка и два пъти по-ниска от пазарната, установено със заключение на тройна СТЕ, основано на сравнение на обявени цени за продажба на имоти с идентични показатели в същия район, основанията за оспорването на което /заключение/ от ответниците са несъстоятелни – няма начин, по който да бъдат съобразени всички реални продажби в района, за да се определи средна цена, това би довело до извод за субективност при избора на сравнителните продажби и неотчитане на конкретните мотиви при всяка сделка, като се отчете и ноторния факт на посочване в нотариалния акт не на реалната цена, а на данъчната оценка; продажната цена е заплатена предвид неопровергаването на удостоверителната сила на нотариалния акт, който в тази си част има характер на разписка, поради което дори изключването на разписката от 28.ХІІ.2009г. като неавтентична /не подписана от отв.П., установено с графологична експертиза/ не налага извод за неплащане, респективно за неувреждане, а и твърденията в тази насока не са обуславящи изхода на спора – те биха били от значение при иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, какъвто не е предявен; присъдената с влязлото в сила решение сума на ищцата не е събрана по образуваното срещу И. изпълнително дело.
Налице е и знание за увреждане у ответника И. – знаел е, че дължи на ищцата престиране по договора за СМР и че е ответник по заведеното от нея дело, по което той е бил осъден с решение от 07.ХІІ.2009г. – три седмици преди разпоредителната сделка, като заявеното от него, че не е разполагал със средства, бил безработен, вземал заеми, които следвало да връща, категорично сочи, че е осъзнавал, че разпореждайки се с имота си, затруднява събирането на вземането от ищцата.
Доказано с показанията на св.Цв. Я. /майка на ищцата/ и св.Г. е и знанието на ответника П. – свидетелите имат преки и непосредствени впечатления за това, че той е бил в течение на споровете между ищцата и отв. И., на 06.ХІ.2009г. пред съдебната зала, представяйки се пред свидетелите с име, увещавал св.Я. да сключат с И. споразумение във връзка с паричната й претенция и да се прекрати производството, защото той нямало да излъже и че ако нещо не е изпълнено, щял да го отстрани, бил очевидец на изявлението на И. в съдебната зала, че нищо няма да плати на ищцата. Показанията на свидетелите са кредитирани като преки, непосредствени и неопровергани от останалите събрани доказателства. Установените от свидетелите близки отношения между двамата се потвърждават и от упълномощаването след сделката от П. на И. с твърде широки пълномощия – за неопределено време да живее в закупения имот, да го представлява пред нотариус и други органи, вкл. във връзка с узаконяване на преместваем обект в имота. Показанията не се разколебават и от тези на останалите свидетели, тъй като те нямат впечатления относно познанството между ответниците и за обстоятелства дали П. е знаел за споровете на И. с ищцата. Прието е, че представеното от П. пред въззивния съд удостоверение от 19.V.2015г. в превод от гръцки език, с което Н. Х. удостоверява, че П. на 06.ХІ.2009г. е работил редовно във фирмата му от 07.00 до 15.45ч., не е годно писмено доказателство, доколкото в него не се съдържа информация да е извадка от официално воден регистър или извлечение от електронен такъв от пропускателен пункт или от друг официален документ, част от документацията на посочения работодател, удостоверението не представлява частен свидетелстващ документ, а възпроизвежда показанията на посоченото като издател лице в писмен вид. Съдът е приел, че не е недопустим на основание чл.166 ал.3 ГПК разпитът на св.Я. като свидетел, след като тя се е отказала от пълномощията си по делото като процесуален представител на ищцата.
При тези обстоятелства и доколкото е установено, че както длъжникът, така и третото лице-купувач са знаели, че със сделката се увреждат интересите на кредитора-ищец, тъй като се намалява длъжниковото имущество, служещо за обезпечение на кредитора, е направен извод за наличие и на предпоставката по чл.135 ЗЗД от субективна страна, респективно и за основателност на предявения иск.
С определение в з.з. на 29.І.2016г. въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания, направени с въззивните жалби – на И. – за допускане на свидетели за установяване къде се е намирал отв.П. на 06.ХІ.2009г. с оглед опровергаване показанията на св.Я. и св.Г. и за допускане на нова тройна експертиза за цената на имота; на ответниците П. – за приемане на нот.акт № 180/2008г., на аналитично състояние да доходите на осигуреното лице Н.П., на удостоверение от 19.V.2015г., на нова СТЕ за пазарната стойност на имота, за преразпит на нотариус Г. и за разпит на св.Л. за установяване кое лице е присъствало на с.з. на 06.ХІ.2009г., и за разпит на още един свидетел относно факта къде се е намирал П. на същата дата, за разпознаване между св.Я. и св.Г. и П., като ги е оставил без уважение: тези за преразпит – защото страните са имали възможност да зададат на св.Г. въпроси относно интересуващите ги обстоятелства; тези за нова тройна експертиза – защото са приети единична и тройна експертизи, които са съобразили оферти на имоти с идентични показатели в района и са осреднили цената и няма начин, по който да бъдат съобразени всички реални продажби, за да се определи средна цена; останалите искания – поради преклудирането им.
В о.с.з. на 23.ІІІ.2016г. въззивният съд е отменил определението си от 29.І.2016г. само в частта по искането за приемане на удостоверение от 19.V.2015г. и го е приел като доказателство по делото, като с оглед оспорването му са допуснати и свидетели за установяване дали на 06.ХІ.2009г. отв.П. е бил на работното си място в К.. С протоколно определение в о.с.з. на 11.V.2016г. съдът е отменил определението си от 23.ІІІ.2016г. за изслушване на свидетели поради оттегленото оспорване от ищцата на посоченото удостоверение.
По допустимостта на атакуваното решение ВКС взе предвид:
В исковата си молба, насочена срещу В. Ив.И., К. Я., представлявана по пълномощие от майка й Ц. Ат.Я., е изложила твърдения, че: В. Ив.И. е нейн длъжник във връзка със сключен помежду им на 10.VІІІ.2005г. договор за извършване от него на СМР, част от задълженията по който той не изпълнил, но не върнал дадената му за това сума 15791.31лв., за присъждане на която тя завела срещу него гр.д. № 1711/2007г.; след постановяването на 07.12.2009г. на осъдително решение по посоченото дело ответникът И. на 28.ХІІ.2009г. извършил разпоредителна сделка с недвижим имот, продавайки го на ответника Н. Л.П. с цел да осуети събирането на вземането, съзнателно увреждайки интереса й; ищцата образувала изпълнително дело в края на 2011г. въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила през 2010г. решение, но вземането не е събрано; отв.И. знае, че е длъжник, още в развоя на делото, а и индиция за целеното с разпоредителното действие увреждане е и, че той и близките му никога не са напускали продадения имот и в момента живеят в него. С оглед на тези обстоятелства е заявено искане за признаване недействителността на разпоредителното действие с имота на отв.И. на основание чл.135 ЗЗД.
С разпореждане от 18.ІІІ.2014г. първоинстанционният съд дал на ищцата указание да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни: предмета на договора от 10.VІІІ.2005г., страни по него, неизпълнени задължения от ответника, размер на предоставена сума; предмет и страни по гр.д. № 1711/2007г., присъдена сума, номер и дата на решението по него; страните по договора за продажба, имота, цената и тя платена ли е; купувачът при купуването на имота знаел ли е, че ще засегне правата на ищцата като кредитор и поради какви причини е знаел, имал ли е роднинско качество с отв.И. и какво; да формулира искане съобразно уточненията за признаване на договора за недействителен спрямо кредитора.
С молба от 21.ІІІ.2014г. ищцата уточнила цената по договора за продажба – 15000лв., по-ниска от данъчната оценка с близо 200лв., че няма как със сигурност да уточни дали купувачът е роднина на отв.И., но с оглед данните по нотариалния акт те нямат такова качество, а дали е знаел, че като купува имота, ще засегне правата на ищцата – знаел е и това не е реална сделка, като най-малката индиция за умисъла в тази насока е обстоятелството, че И. и близките му не са напускали имота и продължават да живеят там. Заявено е отново искане за признаване на нотариалния акт за недействителен по отношение на ищцата поради признаването на И. за нейн длъжник.
С разпореждане от 29.ІХ.2014г. първоинстанционният съд дал възможност на ищцата да отстрани нередовности на исковата молба: като съобрази, че за допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се претендира, явяващи се задължителни другари и участието им в процеса е условие за допустимостта му, насочва ли иска по чл.135 ЗЗД и срещу купувача Н. Л.П., да посочи същият бил ли е в брак, ако да, да уточни имената на съпругата и дали насочва иска и срещу нея, съобщение за което е връчено на 07.Х.2014г.
На 08.Х.2014г. от страна на ищцата е депозирана молба, в която е заявено „нямам нищо против да бъдат изпълнени разпоредбите на закона относно привличане на Н.П. в качеството му на купувач на имота, предмет на атакуваната сделка – първо, това е задължително по смисъла на закона, и второ, това е пожелал ответника В.И., който е в контакт с П. и трябва да даде информация за семейния му статус с оглед искът да бъде насочен и срещу нея, ако имотът, предмет на сделката, е придобит в условията на брака им”.
С разпореждане от 08.Х.2014г. съдът е разпоредил служебна справка за адрес и семейно положение на Н.П., каквато е извършена на 09.Х.2014г. С разпореждане от 10.Х.2014г. съдът, като съобразил, че страните по сделката са необходими другари и с оглед насочване на иска и спрямо тях, конституирал като ответници Н. П. и съпругата му Надежда Г. П. и е постановил на ответниците да се изпратят преписи от исковата молба, от уточняващите молби и от доказателствата.
С депозирана в съда на 10.Х.2014г. молба ищцата заявила, че в изпълнение на дадените й указания моли да бъдат конституирани като ответници по делото купувачът по сделката Н. Л.П. и съпругата му Н. Г.П.. С разпореждане от 15.Х.2014г. върху молбата съдът посочил, че вече е конституирал тези лица с оглед заявеното в молба от 07.Х.2014г.
В отговорите си ответниците са заявили мотивирани становища, че предявените срещу тях искове с правно основание чл.135 ЗЗД са неоснователни.
В проект на доклад по чл.140 ал.3 ГПК съдът сочи, че производството е образувано по предявен от ищцата срещу В.И., Н.П. и Н.П. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителен на договора между И. и П., сключен по време на брака на последния с П., за покупко-продажба на процесния имот, че обстоятелствата, от които се твърди да произтича претендираното право, са: развален поради неизпълнение договор между ищцата и И. за СМР, по който тя му дала 16000лв., присъдени й с влязло в сила решение, предмет на изпълнение по образувано изпълнително дело; на 29.ХІІ.2009г. длъжникът И. се разпоредил с имота си чрез покупко-продажба в полза на П. по време на брака му с П.; тъй като ищцата има качеството кредитор спрямо разпоредилия се ответник, покупко-продажбата се явява недействителна поради обстоятелството, че има за цел увреждане на кредитора и се презюмира знанието за увреждане от страна на третото лице.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е заявил, че с оглед постъпилите отговори и писмени доказателства е необходимо да поясни и допълни исковата молба и уточняващата такава от 21.ІІІ.2014г., в която е посочено, че сделката не е реална, а симулативна, без да навежда нови искове, тъй като договорът е сключен, за да се създадат привидни нежелани последици, като твърденията за това са във връзка с увреждането, осъществено със сделката, и във връзка със знанието на страните за увреждането към момента на сделката, цената по сделката не е платена реално, владението не е предавано, като и до сега И. и семейството му живеят в процесния имот, в който ответниците П. в нито един момент не са пребивавали, ответниците П. към датата на сделката са знаели, че се водят дела за вземане на ищцата срещу И. за плащане на суми, че искът е уважен и че със сделката ищцата ще бъде увредена.
Във връзка с поясненията и допълненията процесуалният представител на И. е заявил, че то е недопустимо, тъй като се навеждат нови основания на иска, а той е заведен с основание чл.135 ЗЗД.
Процесуалният представител на П. е заявил, че допълненията не съответстват на изискването за поддържане на исковата претенция и срокът за навеждане на нови основания и претенции е изтекъл.
Страните не са възразили срещу проекта за доклад.
При тези обстоятелства ВКС намира за неоснователни възраженията на касаторите за недопустимост на предявените искове, основани на твърдения за допуснати нарушения на диспозитивното начало в гражданския процес поради служебно конституиране на задължителен другар и даване на указания какви твърдения следва да съдържа исковата молба, поради произнасяне по непредявен иск – въз основа на ненаведени в исковата молба факти относно знанието на приобретателите за увреждането, а именно – къде е било дадено лице, какво му е било казано, кога, от кого, за да е възможна защитата му, и при други поддържани от ищцата в първото съдебно заседание твърдения за привидност на сделката.
По силата на чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предметът на делото /спорното право/ и обемът на дължимата защита се определят от страните. Спорният предмет се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл.127 ГПК, отнасящи се до уточняване на основанието, петитума и страните. Основанието съставляват обстоятелствата, на които се основава искането /петитума/, т.е. юридическите факти, от които се пораждат предвидените в закона правни последици.
Правните последици по чл.135 ЗЗД се обуславят от установяване на всички предвидени в тази разпоредба предпоставки – юридически факти, всеки представляващ елемент от фактическия й състав. Такъв факт е и знанието на приобретателя по сделката за увреждащия й характер, чиято недействителност се претендира. С посочването на всички елементи от фактическия състав и на съответстващия им петитум ищецът удовлетворява изискването за редовност на исковата молба.
В разглеждания случай това изискване е спазено. Още в исковата молба ищцата е посочила, че има парично вземане към отв.И., че след възникването и преди удволетворяването му той се е разпоредил възмездно със свой недвижим имот в полза на Н.П., с което я е увредил, поради което иска обявяване по отношение на нея на недействителността на увреждащата сделка. С оглед определяне предмета на делото съдът в изпълнение и на изискването на чл.101 ГПК е указал на ищцата да заяви твърдения и за останалите относими към фактическия състав на чл.135 ЗЗД обстоятелства – за знание на приобретателя, за наличие или не на качество по смисъла на чл.135 ал.2 ЗЗД по отношение на съконтрахента му. С уточнителна молба от 21.ІІІ.2014г. ищцата е посочила, че П. не е роднина на И. и че и той е знаел, че със закупуването на имота ще засегне правата й, най-малка индиция за което е оставането на продавача и семейството му да обитават имота. Съдът впоследствие е съобразил, че редовността на исковата молба /респективно допустимостта на иска/ се предпоставя от задължителното участие в процеса на страните по атакувания договор и е указал на ищцата да заяви насочва ли иска и срещу приобретателя, както и срещу съпругата му, ако при сключването на договора той е бил в брак. С молбата си от 08.Х.2014г. ищцата е заявила, макар и непрецизно, което съдът е бил длъжен да тълкува и квалифицира, искане за конституиране като ответници и на П. и съпругата му, каквото е сторено с разпореждането от 10.Х.2014г., и то при постъпила в съда на същата дата /в срока за изпълнение на указанията/ изрична молба за това /оплакването в касационната жалба на П., че тази молба не е подписана от страна на ищцата, тъй като подписът не прилича на подписа й в пълномощното, е заявено несвоевременно – за първи път с въззивната жалба/. Несъстоятелно е възражението за невъвеждане в исковата молба на факти във връзка със знанието на приобретателя за увреждането, каквито били къде е бил той, какво му било казано, кога, от кого. В исковата молба в това отношение е посочено, че индиция е продължилото обитаване от И. и семейството му на прехвърления имот, а с оглед възраженията на ответниците в отговорите им, включително в този на И., че „Н. знаеше, че имам финансови затруднения, но не знаеше, че срещу мен се водят дела”, в съответствие с чл.143 ал.2 ГПК ищцата е пояснила и допълнила исковата си молба, като е обосновала твърдението си за знание и с други обстоятелства, вкл. и че страните по договора не са желали последиците му, а са целели увреждането й, с изричното уточняване, че с последното твърдение не се навеждат нови искове /за нищожност поради симулативност на договора за продажба/, и че „П. са знаели, че се водят дела за вземане на ищцата срещу И. за плащане на определени суми и че искът е уважен”. Законосъобразно въззивният съд е приел, че твърдения за знание са наведени, без да е необходимо ищцата да сочи на какво ги основава, и че последното е предмет на доказване с всички предвидени в закона доказателствени средства.
Следва при тези обстоятелства да се приеме, че исковата молба и допълнителните такива ясно очертават предмета на делото и исканата защита, потвърждение за което е обстоятелството, че в отговорите си по реда на чл.131 ГПК ответниците изрично са посочили чл.135 ЗЗД като основание на предявените срещу тях искове и са заявили възражения и искания в съответствие с това.
По изложените съображения неоснователни са оплакванията в касационните жалби за нередовност на исковата молба, за допуснато нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес чрез предявяване от съда на иск срещу ответниците П., за разглеждане на непредявен иск, както и за необсъждане на оплакванията във въззивните жалби в тази насока.
Неоснователни са оплакванията на касаторите относно знанието и на ответницата П. за увреждането на ищцата със сключването на процесния договор – законът изисква знание за това само на лицето, с което длъжникът е договарял, каквото в случая е ответникът П.. Без значение в тази насока е субективното отношение на приобретателката на имота по силата на закона ответницата П. поради това, че към този момент двамата са били в брак.
Установеното по делото, че с част от получената от продажбата на процесния имот цена И. погасил парични задължения към свидетелите Н. и К. в общ размер 7500лв., не обосновава извод за незнание у него, че с разпоредителната сделка уврежда кредиторката си, предвид непогасяването на задължението си и към нея и предвиденото в чл.133 ЗЗД еднакво право на всичките му кредитори да се удовлетворят от имуществото му, с оглед на което са неоснователни оплакванията на касаторите относно повода за продажбата.
Несъстоятелно е оплакването на П., че с продажбата промяна на имущественото състояние на И. в посока намаляването му не е настъпило поради получаването на еквивалента /пазарната стойност/ на имота в пари. Увреждането на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД може да се изрази освен в намаляване на имущественото състояние на длъжника и в препятстване или затрудняване на възможността за удовлетворяването му. В случая имотът е продаден за цена, двойно по-ниска от пазарната, но дори продажбата да е била извършена срещу пазарната цена, и двете хипотези обосновават препятстване или поне затрудняване на удовлетворяването с оглед възможността получената сума да не е налице у длъжника и по отношение на нея да не може да се проведе принудително изпълнение, каквато възможност относно недвижим имот не съществува /в този смисъл виж разрешението, дадено с решение на ВКС І ТО по т.д. № 422/2012г., което настоящият състав споделя/. Несъстоятелно в тази връзка е и становището на П., че е без значение за спора по делото начинът, по който длъжникът ще третира своите кредитори, защото всички те, вкл. ищцата, били хирографарни и можели да се удовлетворят съразмерно, а не преимуществено.
И оплакването на И., че ищцата не доказала основанието, на което той и семейството му останали да обитават продадения имот, е неоснователно, тъй като тежестта за това по силата на чл. 154 ал.1 ГПК е негова.
Без значение за спора по делото са оплакванията за процесуално нарушение на съда, изразяващо се в извършване на служебна справка относно датата на предявяването на иска от ищцата срещу И. за присъждане на дадената му за неизвършени СМР сума на отпаднало основание. Това е така с оглед липсата на възражения в настоящото производство, че по този иск е образувано гр.д. № 1117 през 2007г., което не обосновава различен от приетия от въззивния съд извод относно развалянето на договора за СМР най-късно с предявяването на иска, което е станало през 2007г.
Неоснователни са оплакванията на касаторите за недадена им възможност да представят доказателства за опровергаване показанията на свидетелите Я. и Г. относно знанието на П. за увреждащия характер на договора за продажба.
В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищцата чрез процесуалния си представител е допълнила исковата си молба с твърдение, че ответниците П. са знаели, че се водят дела за нейно вземане срещу ответника И. и че със сделката тя ще бъде увредена, като с оглед и отговорите на ответниците тя е поискала допускането на свидетели за доказване на това обстоятелство. Свидетелите Я. и Г. са разпитани във второто с.з. на 19.ІІІ.2015г., в което /и във всичките шест съдебни заседания/ И. е присъствал лично и е бил представляван от адвокат, а П. не са присъствали, но във всички съдебни заседания и те са били представлявани от адвокат. В това съдебно заседание ответниците не са заявили искане за допускане на доказателства за опровергаване показанията на свидетелите. В следващото с.з. на 14.V.2015г. от страна на П. е направено искане за допускане на писмено доказателство с превод от гръцки на български език, че П. има пълен осигурителен стаж за м.ноември 2009г., което според гръцката осигурителна система означавало, че през месеца не е ползван нито платен, нито неплатен отпуск и че той не е отсъствал от работа. Искането не е уважено от първоинстанционния съд, тъй като е прието за неотносимо към предмета на спора, но то е и несвоевременно, тъй като искане за допускане на доказателства за опровергаване на показанията не е заявено в заседанието, в което свидетелите са разпитани. В последното проведено пред първоинстанционния съд на 24.ІХ.2015г. с.з. не е уважено и искането за приемане на удостоверение в превод от гръцки език, изхождащ от работодателя на П., че на сочената от свидетелите на ищцата дата той е бил на работа в Гърция /удостоверението от 29.V.2015г., прието от въззивния съд/.
Правилно при тези обстоятелства въззивният съд е приел, че исканията на ответниците, заявени с въззивните им жалби, за допускане на доказателства за опровергаване показанията на свидетелите Я. и Г. са несвоевременни с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК.
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на разпита на св.Я. на основание чл.166 ал.3 ГПК. Правилно и в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1262/2011г. ІV ГО, която настоящия състав споделя, е изводът, че след оттеглянето от ищцата на упълномощаването на Я. с процесуалното й представителство по делото е отпаднала предвидената в закона пречка последната да бъде свидетел. Съобразен с чл.180 ГПК е и изводът относно приетото по делото удостоверение от 29.V.2015г., което не се ползва с материална доказателствена сила за описаните в него обстоятелства.
Без значение за спора по делото е оплакването на П. за недобросъвестност на ищцовата страна, проявена чрез оттеглянето на пълномощията на Цв.Я. и „превръщането й в свидетелка” и чрез оттегляне на оспорването на удостоверението. Това е така, тъй като дори да се приеме, че недобросъвестност е налице /каквато настоящата инстанция не намира в предприетите предвидени в закона процесуални действия/, тя по силата на чл.3 ГПК е свързана с отговорност за вреди.
Основателно, обаче, е оплакването на П. за необоснованост на извода на въззивния съд, че присъствалото на съдебното заседание на 06.ХІ.2009г. лице, представило се пред свидетелите Я. и Г. само с името „Н.”, е ответникът Н. П.. С оглед на това, както и на установеното от показанията на св.Г., че той не е познавал това лице /видял го единствено, когато на заседанието то се намесило, когато адвокатите се карали/, въззивният съд е следвало по своя инициатива, каквото правомощие му дава разпоредбата на чл.171 ал.2 ГПК, да разпита повторно свидетеля за отстраняване на тази неяснота, което е от значение и за преценката за достоверността на показанията на св.Я. съобразно изискванията на чл.172 ГПК. Като не е сторил това, съдът е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като има отношение към изхода на спора по делото.
Изложените съображения налагат извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага повтарянето на съдопроизводствено действие /извършването на повторен разпит на св.Г./, на основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по предвидените в чл.294 ГПК правила, включително и с произнасяне по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 778/09.VІ.2016г. по гр.д. № 29/2016г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: