1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.София, 10.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3722/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 115/ 12.02.2018 г. по настоящето дело по жалба на М. Г. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 503 от 06.03.2017 г. по в.гр.д.№ 4574/ 2016 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Н. Н. П. и М. И. П. иск, квалифициран по чл.57 ал.2 ЗЗД, за разликата над уважения от първоинстанционния съд размер 10 217 лв до пълния предявен размер от 52 000 лв.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос към кой момент следва да се определи размера на обезщетението по чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена преди отпадането вещ.
По този въпрос настоящият съдебен състав споделя принципното разрешение, дадено в решение по гр.д. № 5214/ 2013 г., ІV г.о., ВКС, в смисъл, че чл.57 ЗЗД урежда широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни обстоятелства, които не се съдържат в хипотезата на правната норма, но имат значение за обема на отговорността на обогатилия се поради получаването на нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание.
Различният обем на отговорността на обогатилия се според добросъвестността му има по–детайлна уредба в отменения ЗЗД, а сравнението му с действащата нормативна уредба има значение, защото естеството на отговорността е същото. Според чл.52 и чл.53 ЗЗД от 1892 г. (отм.) добросъвестният получател дължи да върне само онова, което безпричинно е влязло в неговия патримониум, а лихви или плодове – от деня, в който е престанал да бъде добросъвестен. Ако полученото е вещ и тя не съществува, той дължи само онова, от което се е възползвал. Н. получател обаче дължи лихвите и плодовете от деня на получаването на доходите, а ако дължи връщане на вещ и тя е погинала – нейната стойност, независимо от това доколко се е възползвал (меродавна е добросъвестността към момента на погиване, изразходване или отчуждаване на вещта). В чл.57 ЗЗД обемът на правата на обеднилия се при даването на вещ също се определя според добросъвестността при получаването и вещта и според това дали вещта е налице или е погинала, изразходвана или отчуждена.
Съпоставката на разпоредбите в двата закона показва, че получилият нещо недължимо дължи връщане на даденото с лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването на иска, защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен. Недобросъвестността не се предполага, но ако бъде доказано наличието й към определен момент, получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този предходен момент. Ако получената без основание вещ е налице у получателя, независимо дали е добросъвестен или не, той дължи връщането й с плодовете от съответния момент. Ако обаче вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, отговорността на получателя зависи от неговата добросъвестност: недобросъвестният получател дължи равностойността на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
Когато обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е недобросъвестен, равностойността й се определя към момента на предявяването на иска. Съдът може да приеме за релевантна оценката на вещта и към по-късен момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия, като лихва върху определеното обезщетение се присъжда винаги от момента, към който е определена оценката. Когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, той дължи получената насрещна престация (или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен). Обеднелият може да се съгласи да получи насрещната престация, но тя не може да му бъде натрапена, защото задължението на обогатилия се е за стойност. Ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия момент.
В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че при дадено нещо на отпаднало основание и възмездното му отчуждаване от получателите, остойностяването на заместващата престация, която е в патримониума им, винаги трябва да бъде извършено към момента на отчуждаването. С оглед отговора на поставения в настоящето производство правен въпрос, този извод е направен в нарушение на материалния закон. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то подлежи на отмяна. Налага се извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът не може да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
От фактическа страна е установено, че с нотариален акт от 19.10.1987 г. ищцата М. Б. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си – ответницата Н. П., по време на брака й с ответника М. П. – ? ид.ч. от апартамент № 31, находящ се на девети етаж в сграда на [улица], [населено място], с обща площ 81,24 кв.м., заедно с мазе № 1, таван № 5 и 1,211 % идеални части от общите части на сградата. С нотариален акт от 19.10.1989 г. М. и Н. П. и съсобственикът им прехвърлили същия имот на трето лице, в замяна на което ответниците придобили собствеността върху дворно място от 546 кв.м., съставляващо парцел V-506 в кв.46 по плана на [населено място]. На 23.06.2010 г. е подадена искова молба за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а с решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 7500/ 2013 г., в сила от 02.07.2014 г., договорът е развален. Няма данни за действителната стойност на притежавания от ответниците вилен имот към момента на предявяване на иска за разваляне.
Правилно въззивният съд е приел, че онова, от което ответниците са се възползвали по смисъла на чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД, е придобитият от тях вилен имот в [населено място]. Няма доказателства към момента на отчуждаването на придобитото по разваления договор те да са били недобросъвестни, напротив, в исковата молба изрично е посочено, че се претендира обезщетение при условията на чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД – от добросъвестен отчуждител. Неоснователно обаче ищцата поддържа, че онова, от което ответниците са се възползвали, е стойността на имота, получен по разваления договор. При възмездно отчуждаване на неоснователно получената вещ добросъвестният й получател се „възползва” не от нея, а от насрещната престация, освен ако поради неполагане на дължимата грижа от негова страна тази престация е явно неравностойна. Случаят не е такъв, тъй като ответниците, с оглед разпоредбите на действащия към 1989 г. ЗСГ, са били длъжни да прехвърлят придобитото по договора с ищцата на трето лице, без да имат право да придобият срещу това втори жилищен имот. Те не са могли да придобият друг застроен имот, с изключение на вила и при извършената замяна са положили дължимата грижа при избора на такава. Обстоятелството, че към настоящия момент районът, в който се намира вилата, е неатрактивен, не може да бъде отнесено в тяхна вина. Към момента на замяната вилен имот в близост до С. и в сравнително благоустроено и популярно населено място не е явно неравностоен на заменената идеална част от апартамент в С.. С оглед тези обстоятелства онова, от което добросъвестните към момента на отчуждаването ответници са се „възползвали”, е вилният имот в [населено място], който те са заменили срещу полученото по разваления договор. Те са предложили на ищцата да й прехвърлят този имот, но тя няма задължение да го приеме и отказът й да го получи е правомерен. В тази хипотеза ответниците трябва да й заплатят стойността на това, от което са се възползвали, към момента на предявяване на исковата молба за разваляне на договора – юни 2010 г, защото към този момент престават да бъдат добросъвестни. За действителната цена на вилния имот към този момент е необходимо да се изслуша заключение на техническа експертиза, която въззивният съд е бил длъжен да назначи и без нарочно искане от страните (ТР № 1/ 2013 г., ОСГК, ВКС). Това налага след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато на инстанцията по същество за извършване на необходимите процесуални действия.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № № 503 от 06.03.2017 г. по в.гр.д.№ 4574/ 2016 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: