ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
София, 22. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1611 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 2897/16.12.2017на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2591/2017, с което потвърдено определение № 9211/03.10.2017 на Пловдивския районен съд за връщане на искова, с която е предявен иск за обезщетение на вреди от неприлагане на правото на Европейския съюз.
Недоволен от определението е жалбоподателят Д. Б. Ш., представляван от адв. К. Б. от ПАК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: по кой процесуален ред се разглеждат исковете за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз с оглед дължимостта на пропорционална или проста такса и приложението на принципите на равностойност и ефикасност, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (посочено и представено е определение № 269/08.05.2015, ВКС, III ГО по ч.гр.д. № 1867/2015, постановено на основание чл. 274, 3 ГПК) и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване по приложението на посочените принципи.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по иска, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсват твърдения относно фактическия състав на общата деликтна отговорност и конкретизиране на действията или бездействията на всеки един от ответниците, с които са причинени имуществените вреди, каква е неговата вина и основанието на солидарната отговорност, несъответствие на посочената цена на иска и общия сбор на претендираните суми и невнасяне на дължимата такса за разглеждане на исковете. На ищеца са дадени указания за отстраняване на посочените нередовности, срокът за изпълнението им е двукратно продължаван, но след изтичането и на последното продължение, те не са отстранени.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като въпросът за приложението на принципите на равностойност и ефикасност обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че отправянето на преюдициално запитване не е необходимо, тъй като не съществува никакво съмнение в приложимостта на посочените принципи. Каквито и да са различията между производствата за разглеждане на исковете срещу държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, няма пречка при разглеждането на исковете по общия ред да бъдат приложени правила за други специални производства (процесуална легитимация на страните, изборна местна подсъдност, освобождаване от такси и разноски или от авансовото им внасяне и др.), за да бъде гарантиран равен достъп до правосъдие. Това е смисълът на принципите на равностойност и ефикасност. Тях съдът, който разглежда делото е длъжен да приложи, независимо от различията в отделните процедури.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение на вреди от неприлагане на правото на Европейския съюз, но неправилно е приел, че исковете са повече от един. Дори вредите да са причинени от неколцина (в такъв случай исковете са повече), те отговарят солидарно за цялата вреда и няма никаква нужда в исковата молба да бъдат конкретизирани действията или бездействията на всеки един от ответниците нито да бъде посочвано отношението на всяко деяние към отделните накърнявания на имуществото на пострадалия. За вредите от неприлагане на правото на Европейския съюз отговаря държавата и тя дължи обезщетението. Кой държавен орган е легитимиран да я представлява, като процесуален субституент в процеса и дали процесуално легитимирани са повече органи, е въпрос на процесуална легитимация, за който съдът следи служебно и той дължи указания на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните ответници. Действително, когато по ЗОДОВ държавата се представлява от повече процесуални субституенти, те биват осъждани да заплатят съответното обезщетение солидарно, но това не е същинска солидарност, а означение, че пострадалият може да получи присъденото обезщетение само веднъж. Трайно установена практика на Върховния касационен съд е, че критериите за определяне на процесуалната легитимация по ЗОДОВ се прилагат и по предявените срещу държавата искове за обезщетение на други вреди – тези по чл. 49 ЗЗД.
При деликтните искове не е необходимо ищецът да посочва в исковата молба, каквото и да било относно вината, защото тя се предполага. Ако ответникът твърди, че е положил дължимата грижа, той следва да докаже какво е извършил и от какво се е въздаржал, за да бъде експулпиран. Отделно стои въпросът, че вината не е необходим елемент от фактическия състав на деликтната отговорност и когато се произнася по основателността на предявения иск, съдът следва прецени, като приложи посочените принципи на равностойност и ефикасност дали държавата може да се екскулпира в едни случаи (когато действа противоправно с оглед на общностното право) и не може да се екскулпира в други случаи (когато действа противоправно с оглед на националното право)?
Също неправилно въззивният съд е приел, че за разглеждането на предявения иск се дължи такса в размер на 4% от размера на претендираното обезщетение (цената на паричния иск е размерът на претендираната сума – без значение е дали посочената като цена на иска сума е различна от посочената в петима на исковата молба). Като определя размера на дължимата такса, съдът не е освободен от задължението си да приложи посочените принципи на равностойност и ефикасност. Очевидно размерът на таксата, изисквана за разглеждането на еди иск за обезщетение не е без значение за защитата на пострадалия от неспазването на общностното право и той не може да бъде поставен в различно положение от пострадалия поради неспазването на националното право.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2897/16.12.2017на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 2591/2017.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за разглеждане на предявения иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.