4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 16.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2432 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. М. против определение № 516/26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 365/2018 г. от ІІІ-ти състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва частната касационна жалба, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което в полза на ответника по делото са присъдени разноски за производството, прекратено с влязло в сила определение, поради направено оттегляне на иска.
Съдът е приел, че прекратяване на производство може да се постанови в закрито заседание, като в тази хипотеза за ответника остава единствено възможността да заяви претенцията по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване с искане съдът да се произнесе и по искането за репарация на извършените разноски (чл. 248 ГПК). Прието е, че с връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Съдът е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени, като във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Посоченво е, че от момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, като съдът е приел, че това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен характер като е обективна такава вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. В тези случаи не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия правен въпрос е, длъжен ли е съдът да се произнесе по своевременно направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, като в тази връзка е и втория поставен правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните.
За пръв път довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направен с писмения отговор на ответника по молбата с правно основание чл.248 ГПК, подаден чрез куриерска служба на 01.12.2017 г, т.е. в дадения от съда и законоустановен седмичен срок за отговор на молбата. Междувременно, съдът е бил постановил своето определение по редя на чл.248 ГПК, което е отбелязал и на постъпилата след това молба. С частната си жалба, жалбоподателят е посочил, че е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е обосновал своето оплакване в тази насока с посочването, че отговора на молбата по чл.248 ГПК е подадена своевременно. С обжалваното определение, въззивният съд не се е произнесъл по тези доводи на страната, което е в противоречие с практиката на ВКС, като на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, определението следва да се допусне до касационно обжалване.
Тъй като в производството по чл.248 ГПК, ответникът по молбата с това правно основание разполага с възможността да направи възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение, при липса на произнасяне от първоинстанционния съд по своевременно направено възражение в тази насока, независимо от причините за това, при направено оплакване в тази насока пред въззивен съд, същия следва да констатира това процесуално нарушение и да го отстрани, като се произнесе по направеното възражение. Видно от частната жалба, жалбоподателят е направил оплакване за липсата на произнасяне от страна на първоинстанционния съд по направеното възражение, но въззивният съд, въпреки своето процесуално задължение, не се е произнесъл по него, като не е изложил мотиви и защо евентуално счита, че не следва да се произнася. Възражението е направено своевременно, като липсата на произнасяне от страна на първоинстанционния съд се дължи на междувременното му произнасяне по молбата, преди по делото да е постъпила молбата с направеното възражение, подадено чрез куриерска служба в законовия срок, но въззивният съд е следвало да обсъди възражението, като констатира, че същото е направено своевременно. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд по направеното възражение, за което са направени оплаквания в частната жалба, с която е бил сезиран, води до постановяването на обжалваното определение при съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на постановеното определение. Същевременно, липсата на произнасяне от страна както на първоинстанционния съд, така и от страна на въззивния съд по направеното възражение, би довело до произнасяне за пръв път от стоящата касационна инстанция, което би довело до нарушаване правото на защита на другата страна в процеса, която би била лишена от възможността да го обжалва и да изложи доводи в своя защита, против постановено определение, с което е обсъдено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид изложеното, след отмяна на въззивното определение, делото следва да се върне на въззивния съд, за ново произнасяне по подадената частна жалба, с извършването на нови процесуални действия, изразяващи се в произнасяне по направеното възражение, предвид направеното оплакване в тази насока и допуснатото от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение.
Водим от горното, състава на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 516/26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 365/2018 г. от ІІІ-ти състав на Окръжен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 516/26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 365/2018 г. от ІІІ-ти състав на Окръжен съд – Варна.
Връща делото за ново разглеждане на частната жалба от друг състав на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.