РЕШЕНИЕ
№ 164
София, 18 юли 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4012 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 79/20.03.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 25/2017, с което е отменено частично решение № 1107/10.10.2016 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 01511/2016, като е уважен предявеният иск за заплащане на сумата 8.000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес при професионално заболяване по чл. 200 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест относно факта влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, на което ищецът основава правата си.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че по иск за обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл. 200 КТ в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК. При липса на възражение от работодателя, че решението не е влязло в сила, не е необходимо да се представят доказателства за това.
При възражение от работодателя, че решението не е влязло в сила обаче самият факт на издаването на официално заверен препис от решението от органа, който го е постановил, не удостоверява обстоятелството, че решението е влязло в сила и на коя дата. Ако в решението или в друг изходящ от органа документ не е изрично удостоверено влизането в сила на решението, в тежест на работника е да представи доказателства за момента на връчването на решението на работодателя. Ако работодателят твърди, че въпреки изтичането на срока за обжалване на решението, то не е влязло в сила, в негова тежест е да докаже, подал ли и е жалба срещу решението, кога и висящо ли е производство по подадената жалба пред горестоящия административен или съдебен орган.
Във всички случаи, при направено възражение, съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните и да им даде указания, как да се снабдят с необходимите доказателства, като им издаде съответно удостоверение и определи срок за представяне на доказателствата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника в периодите от 25.11.1985 г. до 01.04.1989 г. – в С. „Л.“, от 01.03.1994 г. до 17.01.2000 г. – в [фирма], от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г. – в [фирма] и в [фирма], като „шихтовчик-газорезач“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 9 от КТ, поради „здравни противопоказания, считано от 08.11.2008 г. Съгласно приложените решения на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Р.“ е прието като безспорно установено по делото, че ищецът има професионални заболявания „Хроничен бронхит, Обструктивен тип вентилаторна недостатъчност и Неврит на слуховите нерви, дискови хернии L4-L5 и L5-S1“. За претърпените от ищеца от тези професионални заболявания неимуществени вреди са присъдени обезщетения, включително и за влошаване на здравословното състояние на ищеца , констатирани с ЕР № 063/01.04.2009 и ЕР № 519/16.05.2012, видно от приложените гр.д.№ 1896/2009, 2010/2013, 5029/2012 и 5822/2013, всички по описа на ПРС (в решението на ТЕЛК от 2012 г. е посочено, че хроничният бронхит е със зачестили екзацербации, довели до изразени функционални нарушения от страна на дишането, с ХДН І ст. (50 % нетрудоспособност), а по отношение на заболяването „Неврит на слуховите нерви“ е отразено, че степента на увреждане се характеризира като „ тежко чуване“ със СЗ 56 дцб за ляво ухо и 54 дцб за дясното ухо, без корекция на К. (50% нетрудоспособност, като по предходното решение е бил 15%, т.е. констатирано е увеличение с 35%) или общо нетрудоспособността на ищеца е определена на 72 %, от които 30 % се дължат на общо заболяване и 66% – на професионално). С последното ЕР на ТЕЛК от 2015 г. му е определена 82% нетрудоспособност, като при отразяване на констатациите относно наличните заболявания, по отношение на хроничния бронхит констатациите съвпадат напълно с отразеното в предходното решение, докато по отношение на заболяването „Неврит на слуховите нерви“ е констатирано, наличие на увеличаване на степента на глухота и е определен по-висок процент на нетрудоспособност. Въззивният съд е изложил съображения, че решението на ТЕЛК, като официален удостоверителен документ за установените в него факти за наличието на влошаване на установеното професионално заболяване (за началната дата, за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя). По делото е прието, че липсват доказателства препис от решението да е връчен на ответника (съгласно чл. 12 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, решенията на ТЕЛК подлежат на обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето в 14-дневен срок от получаването им) и като е узнал в момента на получаване на препис от исковата молба, доколкото не са представени доказателства да е подадена жалба против решението на ТЕЛК, въззивният съд е приел, че същото не е обжалвано от осигурителя. Съгласно заключението на вещото лице по приета съдебно-медицинска експертиза, професионалното заболяване „неврит на слуховите нерви“ е в сравнително късен стадий и по отношение на него е налице промяна в хода му, като е налице прогресивно намаление на слуха в двете уши (при разпита вещото лице е посочило, че от „тежко чуване“ състоянието се е развило като „практическа глухота“, като е посочено, че има и следваща степен – „пълна глухота“). По отношение на другото професионално заболяване „хроничен бронхит“ е посочено, че влошаването се изразява в честите хоспитализации в рамките на този период, видно и от амбулаторните листи, които ищецът е представил е констатирано, че има по-чести обостряния на съществуващото заболяване. От показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е приел, че ищецът е със затруднено дишане и почти е изгубил слуха си, което му пречи, както в ежедневните дейности, така и при осъществяване на социални контакти, включително разговори по телефон или шофирането на автомобил. Съпругата на ищеца свидетелства, че здравословното състояние на съпруга й се е влошило през последните 7 – 8 години, като посещава редовно болница, където получава облекчение. Ето защо, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че е налице влошаване на състоянието на ищеца само по отношение на заболяването „неврит на слуховите нерви“, като по заболяването „хроничен бронхит“ за процесния период не е констатирано влошаване на състоянието Предвид изложеното, като основателен е приет искът за присъждане на обезщетение от влошаване на заболяването „неврит на слуховите нерви“ – поради професионалния характер на същото, причинната връзка между условията на труд, упражняван от ищеца при ответника и дружествата, чийто правоприемник е на основание чл. 123 и 123а КТ, както и предвид факта на влошаване на здравето, като се касае за ново състояние, свързано с допълнителни страдания, които ищецът търпи: по-висока степен на глухота, водеща до допълнителни неудобства и ограничения в ежедневието му, социалният му живот е сведен до минимум, тъй като не може да напуска дома си без придружител (не възприема какъвто и да било шум), като макар да не е свързано с болки, е съпътствано с постоянен дискомфорт от силния променлив шум, който има в ушите си. За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е приел, че сумата от 8.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за страданията, причинени от влошаването на здравословното му състояние (без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание), като за разликата до присъдените 14.000 лв. първоинстанционното решение е отменено и искът за обезщетение на страданията, претърпени в резултат на заболяването „хроничен бронхит“ е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като неоснователно е отхвърлено и направеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като исковата молба е подадена на 25.04.2016 г., а тригодишният давностен срок по чл. 358 от КТ би изтекъл на 24.04.2018 г.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника в периодите от 25.11.1985 г. до 01.04.1989 г. – в С. „Л.“, от 01.03.1994 г. до 17.01.2000 г. – в [фирма], от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г. – в [фирма] и в [фирма], като „шихтовчик-газорезач“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 9 от КТ, поради „здравни противопоказания, считано от 08.11.2008 г., както и че е представено експертно решение № 378/072/24.04.2015 на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. И. Р.“, което удостоверява, че ищецът има професионални заболявания „Хроничен бронхит, Обструктивен тип вентилаторна недостатъчност и Неврит на слуховите нерви, дискови хернии L4-L5 и L5-S1“. В нарушение на съдопроизводсствените правила обаче съдът е приел, при направено в срок възражение от работодателя, че експертното решение не е влязло в сила, то обвързва работодателя.
При наличието на официално заверен препис от експертното решение, съдът е длъжен да приеме, че то е влязло в сила само при липса на изрично възражение от работодателя в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Направено ли е в срок възражение, съдът е длъжен да укаже на работника, че в негова тежест е да представи доказателства за момента на връчването на решението на работодателя, като представи съответен удостоверителен документ от органа, постановил експертното решение. Съгласно чл. 186, изр. 2 ГПК съдът може да изиска документа служебно или да снабди страната със съдебно удостоверение. Същото задължение има и въззивният съд, когато във въззивната жалба са изложени оплаквания, за нарушения във връзка с доклада по делото и дължимите указания.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да даде указания на ищеца, както е посочено по-горе и изиска документа служебно или снабди страната със съдебно удостоверение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 79/20.03.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 25/2017.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд, който да даде указания на ищеца, както е посочено по-горе и изиска документа служебно или снабди страната със съдебно удостоверение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.