Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. София, 30.07. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3854/2017 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК
А. А. М. чрез процесуалния пълномощник адв. В К. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 4732 от 04.08.2017г. въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 77 от 17.07.2017г. по въззивно гражданско дело № 131/2017г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима.
Ответниците В. Д. Ш., К. Д. К., и М. Н. С. чрез процесуалния представител адв. Д.С. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че изводите на съда в обжалваното решение са съобразени с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, според която отмяната на нотариалния акт по чл. 537 ал.2 ГПК е законна последица от разрешаване на спор за материално право , каквито спорове се разрешават в първата фаза на делбеното производство.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е потвърдил решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. на Ямболския районен съд, с което на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен за 37/80 идеални части нотариален акт № 81/2015г. на нотариус П. К., вписан под № 170 в регистъра на нотариалната камара и е допусната делбата на следните земеделски земи в землището на [населено място] нива с идентификатор 43615.260.181 ; нива с идентификатор 43615.60.103 ; нива с идентификатор 43615.120.25 ; нива с идентификатор 43615.300.60 ; нива с идентификатор 43615.300.4 ; нива с идентификатор 43615.90.350, оставени в наследство от Д. К. Б., починал на 15.06.1990г. при следните квоти между съделителите: В. Д. Ш. и К. Д. К. по 10/80 идеални части, за М. Н. С. и С. Н. С. по 5/80 ид.ч., за Ц. А. П. 4/80 ид.ч.,за В. А. А. 3/80 ид.ч.и за [фирма] 43/80 идеални части.
Производството пред въззивния съд е било образувано по въззивна жалба на А. А. М. с искане да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК за 37/80 идеални части нотариален акт № 81/2015г. на нотариус П. К. с № 170 в регистъра на Нотариалната камара, с който неговият праводател Ц. А. А. е признат за собственик на 37/80 идеални части от делбените имоти и в частта, в която е допусната делба като са признати права на съделителите-физически лица и е допусната делба .
При постановяване на въззивното решение въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл. 281 т.3 ГПК, защото е разгледал жалбата по същество, без да прецени нейната допустимост, за което е длъжен да следи служебно.
Принципът на служебното начало, прогласен в чл. 7 ГПК задължава съда да извършва служебно необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, както и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. За допустимостта на жалбата, както и за допустимостта на иска , и за извършване на всяко процесуално действие, се изисква наличие на правен интерес. Правен интерес да обжалва първоинстанционното решение имат участвалите по делото страни, защото то ги обвързва. По аргумент от чл. 26 ал.2 ГПК страната, която обжалва, трябва да има личен интерес – решението /изцяло или частично/ да е неблагоприятно за нея като резултат, защото само в този случай чрез обжалването тя може да постигне търсената от нея защита.
В разглеждания случай първоинстанционния съд не е постановил диспозитив на решението по отношение А. А. М., по чиято жалба е образувано въззивното производство. Той не фигурира между съделителите, по отношение на които е допусната делбата, нито искът за делба е отхвърлен по отношение на него. Същевременно въззивният жалбоподател не е съвсем чуждо на процеса лице , защото е надлежно конституиран като ответник с исковата молба и производството по отношение на него не е прекратено при конституирането като съделител и на [фирма] като негов правоприемник. Ето защо при проверката за допустимостта на жалбата, с която е сезиран, въззивният съд е следвало да съобрази, че отсъствието на въззивника в диспозитива на първоинстанционното решение се дължи на очевидна фактическа грешка, дължаща се на противоречие между мотивите и диспозитива на решението, след като в мотивите първоинстанционният съд е обосновал извод, че делбата следва да се допусне с участието на [фирма] като съсобственик към настоящия момент. Едва тогава, с оглед резултата от решението по чл. 247 ГПК, въззивният съд би могъл да прецени допустимостта на жалбата при съобразяване на правния интерес от обжалването.
С оглед на изложеното поради допуснато нарушение на процесуалните правила , обжалваното въззивно решение следва да се отмени, а делото да се върне на Ямболския районен съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 147 от 14.03.2017г. по гр.д.№ 543/2016г. След влизане в сила на решението по чл.247 ГПК, делото следва да се изпрати на въззивния съд , за произнасяне по въззивната жалба в друг състав , което следва да започне с проверка на нейната допустимост, преценявана с оглед резултата от производството по чл. 247 ГПК и предмета на обжалване .
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 77 от 17.07.2017г. по въззивно гражданско дело № 131/2017г.
Връща делото на Ямболския районен съд за преценка на предпоставките по чл. чл.247 ГПК за поправка на решение № 147/14.03.2017 г. по гр.д. № 543/2016 г. съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: