Определение №486 от 7.8.2018 по ч.пр. дело №1648/1648 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 486

гр. София, 07.08.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1648 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частни касационни жалба на „КТБ” АД /н/, представлявана от синдиците и на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД срещу определение №974 от 21.03.2018 г. по ч.гр.д.№6696/2017 г. на САС, съответно: в частта му, с която е потвърдено определение №4596 от 24.07.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС, с което е върната исковата молба на „КТБ” АД /н/ и е прекратено производството по делото и в частта му, с която е потвърдено определение №6229 от 24.10.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските.
В частната касационна жалба на „КТБ” АД /н/ са наведени доводи за неправилност на въззивното определение в обжалваната част, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл.26 от ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл.135 от ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл.57, ал.6 от З. и събира ли се предварително държавна такса по тези искове. Поддържа се наличие и на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК – очевидна неправилност на определението в обжалваната част.
Ответниците по частната касационна жалба заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
В частната касационна жалба на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД са наведени доводи за неправилност на въззивното определение в обжалваната част, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, закоито се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Необходимо ли е страната по делото да представя доказателства за реално договорения размер на адвокатско възнаграждение и начина на формиране на договореното възнаграждение. 2. Съставлява ли пречка за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК обстоятелството, че заплащането на тези разноски е извършено от трето лице, но за сметка на ответника. Поддържа се наличие и на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК – очевидна неправилност на определението в обжалваната част.
Ответникът „КТБ” АД /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по т.д.№4216/2015 г. по описа на СГС е образувано по искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал. 2 и чл.135 от ЗЗД. Посочил е, че тези искове не се отнасят до връщане на имущество на банката в нейния патримониум, а се отнасят до имущество, което е собственост на трети лица и се иска връщането му в патримониума на трети лица и следователно не са искове за попълване на масата на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/, поради което и предвид обстоятелството, че предявените искове не са сред специално предвидените в З., то тяхната допустимост и редовност следва да бъде преценена в съответствие с изискванията на чл.129 и чл.130 от ГПК. В този смисъл въззивният съд е достигнал до извод, че неизпълнението на дадени указания за внасяне на държавна такса е достатъчно основание за връщане на исковата молба, поради което и тъй като СГС е констатирал несъответствие на исковата молба с изискването на чл. 128, т.2 от ГПК, указал е на ищцовата страна да представи доказателства за платена държавна такса по предявения иск и са разяснени неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, то при неизпълнени в дадения срок указания, исковата молба е върната правилно.
По отношение на разноските въззивният съд е изложил съображения, че представените по делото доказателства за сторени разноски, не установяват заплащане на адвокатско възнаграждение от ответника „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД, а същите касаят заплатено възнаграждение от трето лице, което няма качеството на страна в процеса. В този смисъл и тъй като доказателства за направени от посочения ответник разходи в производството не са представени, въззивният съд е достигнал до извод, че определението, с което е оставена без уважение молбата на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение, чрез присъждане на разноски в полза на ответника е правилно.
Частната касационна жалба на „КТБ” АД /н/ е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Формулираният от частния касатор „КТБ” АД /н/ въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд, възприел становище, че по предявения иск се дължи предварително внасяне на държавна такса. От друга страна се установява и поддържаното от частния касатор селективно основание – по поставения въпрос не е формирана практика на ВКС, респективно за изясняването му следва да бъде създадена такава, поради което въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение №4596 от 24.07.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като становището на настоящия състав произтича от следното:
С оглед предвидените в чл.31, ал.1, т.1, т.7 и т.8 от З. правомощия на синдика, разпоредбата на чл.57, ал.1, вр. ал.6 от З. му вменява в задължение, извършването на всички необходими действия и използването на всички допустими правни средства за събиране на вземанията на банката, включително и чрез предявяване от името на банката на искове за събиране на вземания. Изхождайки от целта на разпоредбата на чл.57 от З. – попълване масата на несъстоятелността, несъмнено е, че в посочената категория искове /за събиране на вземания на банката/ освен осъдителните, с предмет тези вземания, се включват и непредвидени изрично в З. искове за попълване на масата на несъстоятелността – в частност установителни /по чл.26 от ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл.135 от ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна и които искове целят реализиране на вземането на банката, чрез подготовка на бъдещо индивидуално принудително изпълнение върху обекта на атакуваните сделки. Именно във връзка с постигането на посочената законова цел е и предвиденото в разпоредбата на чл.57, ал.6 от З. освобождаване от предварително заплащане на държавна такса, предназначено да улесни попълването на масата на несъстоятелността, без воденето на исковете да доведе до обременяване на масата на несъстоятелност със значителни по размер разноски. В светлината на изложеното е и отговорът на поставения правен въпрос: Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика/ците, установителни /по чл.26 от ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл.135 от ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна и които искове целят реализиране на вземането на банката, чрез подготовка на бъдещо индивидуално принудително изпълнение върху обекта на атакуваните сделки, са искове за събиране на вземания на банката по смисъла на чл.57, ал.6 от З. и по тях, на основание цитираната разпоредба, държавна такса не се събира предварително.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, обжалваното определение в частта, с която е потвърдено определение №4596 от 24.07.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС се явява неправилно, поради което същото и посоченото първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени.
С оглед постановената отмяна, ВКС не дължи произнасяне по същество по частната касационна жалба „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение №6229 от 24.10.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, а въпросът за отговорността за разноските следва да се разреши в зависимост от изхода на делото по предявените искове.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №974 от 21.03.2018 г. по ч.гр.д.№6696/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №4596 от 24.07.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС, с което е върната исковата молба на „КТБ” АД /н/ и е прекратено производството по делото.
ОТМЕНЯ определение №974 от 21.03.2018 г. по ч.гр.д.№6696/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №4596 от 24.07.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС и определение №4596 от 24.07.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД срещу определение №974 от 21.03.2018 г. по ч.гр.д.№6696/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено определение №6229 от 24.10.2017 г. по т.д.№4216/2015 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на „Кристал Асет Мениджмънт” ЕООД по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските.
Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top