2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. София, 25.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Даниела Стоянова
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 890 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. М. против решение № 354/06.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 593/2017 г. от І-ви състав на Софийски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 435/16.05.2018 г. на състава на ВКС.
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли да е направено изрично искане от страната, оспорила писмено доказателство, представено в препис и направила изрично искане за представянето му в оригинал, да направи искане за изключването му от доказателствата по делото или съдът е длъжен да извърши това процесуално действие, т.е. да изключи оспореното и непредставено в оригинал доказателство от доказателствения материал по делото.
Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, съдът приема следното:
Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.183 от ГПК, която позволява на страната да представи заверен препис на документа, на който се позовава. Това облекчение обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай страната, заверила преписа, трябва да представи този оригинал или официално заверен препис от него. Задължението важи и за хипотезата, при която оригиналът се намира у трето лице. Ако това задължение не се изпълни, преписът трябва да бъде изключен от доказателствата по делото, без да е налице изрично искане от страна за това процесуално действие на съда, тъй като не се установява, че такъв документ въобще съществува. Ето защо съдът не може да основе своите изводи на преписа, който не е годно доказателствено средство. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г.О., № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г.О., № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г.О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г.О., № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т.О,ТК, № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г., I Т.О., ТК и много други. Тази практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.
По касационната жалба, ВКС приема следното:
Съдът е приел, че носещите личния подпис на работника разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя се приравняват по правна същност на разписка, както и че в случая спорът се свежда до това дали представените по делото 4 бр. РКО, издадени от ответника на името на ищеца с № 037/30.11.2012 г., № 36/28.12.2012 г., № 004/31.01.2013 г. и № 4/01.04.2013 г. удостоверяват извършено плащане на трудово възнаграждение.
В първоинстанционното производство от ищеца е направено оспорване на 4 бр. РКО относно истиннността им, като по делото са представени заверени копия на оспорените документи. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК, се допуска представяне на писмено доказателство в заверено от страната копие, като ако съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата истинност се оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Ако оригинала или официално заверения препис не се представят, съдът е приел, че документът се изключва от доказателствените средства по делото, защото сам по себе си няма никаква доказателствена стойност, но е посочил, че изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото става при изрично искане на страна по делото, което в случая не е сторено. Въз основа на горното, съдът е приел, че представените и оспорени, но непредставени в оригинал писмени доказателства следва да се обсъждат като годни доказателства по делото и въз основа на тях е приел, че ищецът е получил дължимото му се трудово възнаграждение.
Горните изводи на съда са погрешни в частта, с която е прието, че следва да е налице изрично искове за изключване на непредставените в оригинал писмени доказателства, на основание чл.183 ГПК. С оглед на правния въпрос, обосновало допустимостта на касационното обжалване, изрично искане в тази насока от оспорващата страна не е изискване, за да спази съдът разпоредбата на чл.183 ГПК, изключвайки оспорените и непредставени в оригинал писмени доказателства. Първоинстанционният съд не е изпълнил това свое задължение, като въпреки направеното оплакване за това допуснато процесуално нарушение във въззивната жалба, въззивният съд не е отстранил нарушението, като не е постановил определение, с което се изключват от доказателствата по делото оспорените, но непредставени в оригинал писмени доказателства, напротив, допуснал е ново процесуално нарушение, основавайки своето решение по същество, на същите тези писмени доказателства, въз основа на които е приел, че ищецът е получил своето трудово възнаграждение.
Горните процесуални нарушения са довели до постановяване на неправилно съдебно решение, което следва да се отмени.
По делото са налага извършване на нови процесуални действия от страна на съда, изразяващи се в постановяване на изрично определение, с което се изключат оспорените и непредставени в оригинал писмени доказателства, като след това се постанови ново решение по съществото на спора, което налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, съставът на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 354/06.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 593/2017 г. от І-ви състав на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.