Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
София, 04.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1413 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.307 ГПК по молбата на адвокат М.Т. като процесуален представител на П. К. М. от [населено място] за отмяна на решението на Пернишкия районен съд /ПРС/ от 07.ІІІ.2016г. по гр.д. № 5072/2015г. Сочи се в молбата, че на 15.ХІ.2017г. молителят узнал за наложен запор върху пенсията му от частен съдебен изпълнител, като по този начин узнал и за образуваното срещу него изпълнително дело по издаден по ч.гр.д. № 1556/2015г. изпълнителен лист и че е осъден с атакуваното решение за предявено от ответника парично вземане. Изложени са твърдения, че молителят не е бил надлежно уведомяван за образуваното срещу него дело – не била изпълнена процедурата по чл.47 ГПК за залепване на уведомление, назначен бил особен представител, който не се явил в първото съдебно заседание без посочване на уважителни причини и осъществил формална защита, съобщение за решението не било връчено на М. и то не било обжалвано. Молителят бил лишен от възможността да участва в процеса и да защити правата си, вкл. и чрез представяне на доказателства. Изложени са и съображения за неправилност на решението по същество и се иска отмяната му, както и присъждане на разноски.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] П. не е заявил становище в настоящото производство.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С решението си от 07.ІІІ.2016г. по гр.д. № 5072/2015г. ПРС е признал за установено, че П. Кр.М. дължи на [фирма] П. 3098.30лв., представляващи стойността на ползвана топлоенергия за имот в [населено място], бл.9 вх.А ап.13, за периода19.ІІІ.2012г. – 30.ІV.2014г., законната лихва от 19.ІІІ.2015г. до окончателното изплащане, както и 463лв. мораторна лихва и разноски за заповедното и исковото производства.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени за връчване на М. на посочения в нея адрес, но са върнати с отбелязване в съобщението от връчителя на 10.Х.2015г., че „при посещенията му на 01.ІХ., 15.ІХ. и 30.ІХ. никой не намира, на бележки не се отзовават”. С определение от 12.Х.2015г. първоинстанционният съд е приел, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.1 ГПК, но в двуседмичния срок не се е явил в съда, за да получи книжата си, и тъй като адресът, посочен в исковата молба, съвпада с постоянния и настоящия му адреси, е направен извод за наличие на предпоставките по чл.47 ал.6 ГПК за назначаването на М. на особен представител, за какъвто е назначен адвокат Р.П.. Адвокат П. е подала отговор на исковата молба и на нея е връчена призовката за проведеното на 09.ІІ.2016г. открито съдебно заседание, в което тя не е взела участие. За събиране на допълнителни доказателства делото е отложено за 01.ІІІ.2016г., за която дата е прието, че страните са уведомени и призовки няма да получават. В проведеното на 01.ІІІ.2016г. открито заседание адвокат П. е участвала и на нея е връчено съобщение с препис от постановеното на 07.ІІІ.2016г. решение, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
При тези обстоятелства ВКС на РБ намира, че са налице предвидените в чл.303 ал.1 т.5 ГПК предпоставки за исканата отмяна на решението на ПРС по гр.д. № 5072/2015г. Това е така, тъй като съдът е нарушил правилата, предвидени в чл.47 ГПК, по призоваването на М.. В преписката по делото липсват доказателства връчителят да е залепил уведомление съобразно разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК с посочване в него, че книжата са оставени в канцеларията на съда и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването. Не е съобразено и че по силата на чл.47 ал.5 ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда – определението от 12.Х.2015г. за назначаване на особен представител на основание чл.47 ал.6 ГПК е постановено само три дни след удостоверяването от връчителя в съобщението, че не е намерил никого на адреса на ответника по исковата молба. Вследствие нарушаването по посочения начин на правилата по призоваването молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Това обосновава основателност на молбата му за отмяна на влязлото в сила решение и ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд с произнасяне и по претендираните за настоящото производство разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК решението на Пернишкия районен съд, ГК, VІІ-и състав, № 269/07.ІІІ.2016г. по гр.д. № 5072/2015г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: