2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София, 20.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4048 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. Д. М., с адрес в [населено място], против разпореждане без номер и дата от м. януари 2018 г., постановено по в.ч.т.д. № 5527/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е върната частна жалба вх.№ 12493/20.11.2017 г. на М. против определение № 3601 от 3 ноември 2017 г., постановено по същото въззивно частно дело за оставяне без уважение на молбата му за допускане на правна помощ от вида процесуално представителство в частното производство. В частната жалба се излагат доводите на жалбоподателя за незаконосъобразността на разпореждането.
С обжалваното разпореждане се сочи, че постъпилата частна жалба от М. е оставена без движение с разпореждане от 28.11.2017 г., указанията на съда са надлежно съобщени на жалбоподателя, и даденият му срок за отстраняването им е изтекъл.
Установява се, че с разпореждане от 28.11.2017 г. е оставена без движение частна жалба на М. против определение № 3601 с указание в седмодневен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Изрично съдът отбелязва, че жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса само за жалба срещу определения от 07.06.2016 г. и 22.08.2016 г.
Частната жалба е основателна.
Решаващият съд не е взел под внимание, че с определение без номер от 05.10.2017 г., постановено по гр.д. № 5015/2016 г. по описа на Софийски градски съд, М. е освободен от задължението за внасяне на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени от ВКС в т. 12 на ТР № 6/2012 г. по описа на ОСГТК, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК, и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Предвид това задължително тълкуване, въпросът за дължимостта на държавни такси за подаваните от М. частни жалби в производството, свързано с искова молба вх. № 55355/21.04.2016 г., е вече разрешен и въззивният съд дължи администриране на жалбата и изпращането й на ВКС. По искането за предоставяне на правна помощ, съдържащо се в разглежданата в настоящото производство частна жалба, отговор ще даде въззивният съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане без номер и дата от м. януари 2018 г., постановено по в.ч.т.д. № 5527/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: