1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр.София, 20.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3341/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 961/ 20.03.2018 г. по гр.д.№ 18835/ 2017 г., с което дружеството – молител е осъдено да заплати на Г. А. Б. 21 011,40 лв – неизплатено трудово възнаграждение за период юли – септември 2017 г. със законната лихва върху тази сума от 27.11.2017 г. и 2 500 лв разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт – 840,46 лв държавна такса за производството.
Молителят поддържа, че съдебното решение е постановено при участие в производството на лице, което не е било негов надлежен представител. Излага следните твърдения: делото е образувано по искова молба за плащане на трудови възнаграждения, дължими от дружеството – молител на Г. Б.; по него е проведено само едно съдебно заседание, в което управителят на [фирма] Г. У. е признал иска. Въз основа на това съдът постановил решение, с което уважил ищцовите претенции. Към момента на извършване на признанието обаче представителните права на У. по отношение на дружеството – молител били прекратени, тъй като върху предприятието на търговеца бил вписан особен залог, кредиторът по него бил пристъпил към изпълнение и бил назначил друг управител – Л. Д.. Молителят поддържа, че няма никакви задължения спрямо ищеца Б., а претенциите на последния се основават на неистински документи, създадени единствено с оглед целите на исковото производство. Според него при наличие на тези обстоятелства влязлото в сила решение следва да бъде отменено на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Ответната страна Г. Б. оспорва молбата за отмяна с доводи, че управителят на търговското предприятие няма право да представлява юридическото лице [фирма], такова право има само вписаният в търговския регистър управител. Според него съществува разлика между предприятието на търговското дружество и самото дружество, което не позволява приравняване на фигурите управител на предприятието и управител на дружеството. Единствено последният е легитимиран да представлява юридическото лице, а управителят на предприятие нито може да представлява дружеството пред съда, нито да инициира валидно производство за отмяна на влязло в сила решение, по което дружеството е страна.
Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.
[фирма], [населено място] е търговско дружество, вписано в търговския регистър с Е.[ЕИК]. На 22.06.2017 г. в регистъра по партидата на дружеството е вписан втори по ред особен залог върху търговско предприятие със заложен кредитор [фирма]. Заложният кредитор е пристъпил към изпълнение, назначил е управител – Л. Д. – и е определил депозитар, като всички тези обстоятелства са вписани в търговския регистър на 31.07.2017 г.
Гр.д.№ 18835/ 2017 г. по описа на Пловдивски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена на 27.11.2017 г. от Г. Б. против [фирма], [населено място], предявен е осъдителен иск за реално изпълнение на задължение за плащане на трудово възнаграждение. На 15.12.2017 г. съдът е разпоредил на ответника да бъде връчен препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК, но това съобщение не е връчено редовно. Въпреки това, на 15.02.2018 г. по делото е постъпил отговор от името на [фирма], [населено място], подписан от Г. М. У.. В отговора, както и в молба от 13.03.2017 г. (също подписана от Г. У.) от името на ответника е направено признание на иска. Съдът насрочил съдебно заседание на 19.03.2018 г., при провеждането на което ответникът не е бил представляван, а ищецът поискал постановяване на решение при признание на иска. Искането било уважено и съдът издал акт, с който уважил исковите претенции. Отмяната на този акт се претендира в настоящето производство.
Решението е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до ненадлежно представляване на [фирма], [населено място] по делото. Ответникът не е получил надлежно препис от исковата молба и доказателствата нито е признал иска. Изявление в този смисъл е направено от Г. У., като управител на дружеството, но от 31.07.2017 г. той няма представителни правомощия по отношение на съвкупността от права, задължения и фактически отношения. Търговското предприятие е било обект на договор за особен залог, по който заложният кредитор е пристъпил към изпълнение и е назначил управител. Тези обстоятелства са вписани в търговския регистър на 31.07.2017 г., като от този момент, съгласно чл.46 ал.6 ЗОЗ, правомощията на органите на [фирма], [населено място] по отношение на неговото търговско предприятието се прекратяват (длъжникът се десезира). Считано от тази дата Г. У. не може да представлява ответника касателно правоотношенията, които са част от търговското предприятие, а за наличието на редовно учредена и съществуваща към момента на извършване на съответното процесуално действие представителна власт, съдът следи служебно. За обстоятелствата, вписани в търговския регистър, при посочен Е. на страната, съдът също дължи служебна проверка (арг. чл.26 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ). В случая съдът не е изпълнил тези си служебни задължения, в резултат на което е допуснал в отношенията, предмет на делото, ответникът да бъде представляван от лице без представителна власт. Постановеният при тези обстоятелства акт следва да бъде отменен на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да продължи производството с връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника, чрез вписания в Търговски регистър управител на заложеното предприятие.
Доводите на ответната страна, основани на разграничението между предприятието на търговското дружество и самото дружество, са неоснователни. Разлика между дружеството и търговското му предприятие съществува, но тя се състои в това, че дружеството е субект – титуляр на права, а търговското предприятие е обект – то е собственост на дружеството. Доводът, че управителят на предприятието, назначен от заложен кредитор след пристъпване към изпълнение в особената хипотеза на чл.46 и сл. ЗОЗ, няма никакви представителни права, също е несъстоятелен. Обратното разпорежда нормата на чл.46 ал.6 ЗОЗ: с вписването на управител на заложеното предприятие в търговския регистър се прекратяват правомощията на органите на залогодателя – юридическо лице (по отношение на включените като елементи на предприятието права, задължения и фактически отношения) – затова залогодателят се лишава от право да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество (десезира се); той се представлява (за отношенията, включени в предприятието) от назначения управител на заложеното предприятие. Това важи и за представителството пред съда. Вземането, което е било установено с влязлото в сила решение, е елемент от съвкупността търговско предприятие и затова управителят на заложеното предприятие, а не този на дружеството е бил легитимиран да представлява ответника [фирма] в производството по предявените искове. Решението, постановено след като съдът е допуснал ответникът да бъде ненадлежно представляван, следва да бъде отменено.
Разноските в производството по отмяна следва да бъдат възложени не с решението по това дело, а от съда по същество, с оглед изхода от спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК по молба на [фирма], [населено място], влязлото в сила решение на Пловдивски районен съд № 961/ 20.03.2018 г. по гр.д.№ 18835/ 2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника със срок за отговор.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: