Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
София, 08.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 65 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 376 от 11.07.2018 г. по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 414 от 04.10.2017 г. по възз. гр.д. № 245 /2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 55 от 12.05.2017 г. по гр.д. № 212 /2016 г. на Чепеларския районен съд, с което е уважен искът с правно основание чл.109 ЗС на „Косовски хан“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, която е осъдена да премахне бетонна трапецовидна канавка, находяща се в поземлен имот в [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: дали в производството по иск с правно основание чл.109 ЗС, когато бъде установено, че изграденото от ответника в съответствие с технически проекти и разрешение за строеж пътно съоръжение – канавка за отводняване на път от републиканската пътна мрежа прегражда достъпа на пътни транспортни средства до собствения на ищеца поземлен имот, и по делото има данни, че съществува техническа възможност преграждането да бъде премахнато чрез законни преустройства на съоръжението, преди да се произнесе по основателността на иска за премахването на съоръжението, съдът следва да събере доказателства за възможността да бъде извършено такова преустройство, чрез което да се преустанови неоснователното действие, за който е прието, че е обуславящ, защото по делото е установено, че преградата представлява пътно съоръжение, изградено в съответствие със строителни книжа, че то е необходимо за сигурността на републиканския път и според вещото лице – инженер – геодезист, чието заключение е прието по делото, канавката е елемент от одобрения проект на пътя (републиканския път), а отводняването е елемент на вертикалната планировка при одобрени инвестиционни проекти,
Настоящият състав намира, че отговорът на правния въпрос е положителен, защото такова разрешение дава възможност неоснователното преграждане да бъде преустановено, като едновременно с това се запази целостта на републиканския път и се осигури безопасното му функциониране, за което по делото е установено, че отводнителното съоръжение е необходимо. При установяване на възможност за преустановяване на преграждането чрез преработване на съоръжението в съответствие с техническите правила и норми, включително чрез заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши такова преустройство, вместо да постанови цялостното премахване на съоръжението.
Ответникът по касация „Косовски хан“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Въззивният съд е приел следното:
Ищецът „Косовски хан“ ЕООД е изградил в груб строеж сграда за обществено хранене в процесния поземлен имот на основание учредено в негова полза право на строеж. Сградата е построена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, като транспортното обслужване на сградата е предвидено да се осъществява чрез локална лента (платно), отделено от главния път П.-С. (път II-86) с остров. На мястото, предвидено за локално платно, при изпълнение на обект „Рехабилитация на път II-86 Ч.-С. от км. 80+200 до км 94+372,44“ и в съответствие с утвърдените от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ технически проекти е изградено съоръжение – отводнителна канавка.
При съвкупна преценка на всички приети по делото писмени доказателства и на изслушаните съдебно-технически експертизи въззивният съд е намерил за установено, че канавката е открита и с оглед нейните размери и местоположение през нея е невъзможно да премине автомобил. Установява се, че техническите проекти за рехабилитация на път II-86 не са съобразени с действащия от 2010 г. ПУП-ПЗР за процесния поземлен имот. Прието е също, че канавката е препятствие за изграждане и използване по предназначение на локално платно за транспортно обслужване на сградата на ищеца, както и за нейното въвеждане в експлоатация. Въззивният съд е заключил, че са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск, тъй като изграденото от ответника съоръжение – отводнителна канавка възпрепятства изграждането и функционирането на локалното платно и възпрепятства ищеца да упражнява правото си на собственост, като ползва собствената си сграда по предназначение – сграда за обществено хранене.
При дадения отговор на правния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя, че при наличието на данни по делото – становището на вещото лице – инженер – геодезист С., чието заключение е прието по делото, че преградата представлява пътно съоръжение, изградено в съответствие със строителни книжа, което е елемент от одобрения проект на републиканския път и е необходимо за сигурността на републиканския път и че отводняването е елемент на вертикалната планировка при одобрени инвестиционни проекти и отводняване на пътя трябва да има, въззивният съд е следвало да установи дали е налице техническа възможност за преработване на съоръжението, което представлява открита канавка, по начин, по който то да бъде покрито (например чрез покриването му с устойчиви решетки със съответен профил и закрепване, приспособени за преминаване на пътни превозни средства). Въззивният съд е следвало да изясни въпроса включително чрез допускане на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер със съответната техническа специалност, на което да постави съответните задачи.
Основателен е и доводът, че при наличие на техническа възможност за преработването на канавката в съответствие с техническите правила и норми (в съответствие с приетите ПУП и инвестиционни проекти за имота на ищеца), по начин по който тя да не прегражда и ограничава достъпа на пътни транспортни средства до имота на ищеца, искането за премахването и би било неоснователно.
Основателни са и доводите, че за да се произнесе по основателността на въззивната жалба, въззивният съд е следвало да отговори и на доводите на жалбоподателя, че съоръжението, чието премахване се иска, е пътно съоръжение по смисъла на §1,т.3 от Закона за пътищата (ЗП), което АПИ има право и е задължена да изгражда и поддържа съгласно чл.30,ал.1 от ЗП, доколкото то е принадлежност към републикански път, а ищецът, като собственик на имот, в който то попада съгласно чл.41 от ЗП е длъжен да осигури нормалното му функциониране.
От изложеното следва изводът, че касационната жалба е основателна и въззивното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши нови съдопроизводствени действия.
Както беше посочено по-горе за правилното решаване на спора е необходимо да бъде установено дали техническото съоръжение може да бъде преустроено в съответствие с техническите правила и норми (с приетите ПУП и инвестиционни проекти за имота на ищеца), по начин по който тя да не прегражда и да не ограничава достъпа на пътни транспортни средства до имота на ищеца.
Следва да бъде допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инженер – проектант в областта на пътното строителство със задачи да даде заключение: дали е възможно да бъде преработен проектът за изграждането на процесното съоръжение от открито съоръжение (канавка) в закрито съоръжение със същите функции, което да съответства на одобрените ПУП и инвестиционни проекти и съдържащата се в тях транспортно комуникационна схема за предвиденото застрояване в имота на ищеца – локално пътно платно, което предвижда свързване на републиканския път с имота на ищеца. Депозитът следва да бъде за сметка на ищеца. В срок до приемане на заключението въззивният съд следва да даде възможност на ответника да представи доказателства за одобрени изменения на проекта на съоръжението в изложения смисъл.
След това по същество въззивният съд следва да се произнесе по доводите на ответника, наведени с въззивната му жалба, основани на разпоредби от Закона за пътищата.
Поради което и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимите съдопроизводствени действия за изготвянето и приемането на експертното заключение.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 414 от 04.10.2017 г. по възз. гр.д. № 245 /2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55 от 12.05.2017 г. по гр.д. № 212 /2016 г. на Чепеларския районен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.