О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 21.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 1084 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК по частната жалба на И. Г. Д. срещу разпореждане от 07.І.2019г. по ч.гр.д. № 5939/2017г. на Апелативен съд София.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази:
С определение от 12.ІІ.2018г. по ч.гр.д. № 5939/2017г. САС е оставил без разглеждане частната жалба на Д. срещу разпореждането на СГС от 05.ХІ.2015г. по гр.д. № 19383/2014г., с което исковата му молба срещу Банка ДСК, ДСИ при СРС Н.М. и ДСИ М.Б. при ТД на НАП София за присъждане на обезщетение за вреди е върната. Прието е, че разпореждането не подлежи на обжалване, тъй като е влязло в сила на 09.ІІІ.2016г. поради необжалването на потвърждаващото го определение на САС от 11.ІІ.2016. по ч.гр.д. № 557/2016г. На 20.ІІІ.2018г. Д. е подал частна жалба вх. № 5213 срещу разпореждането от 12.ІІ.2018г. С определение от 23.V.2018г. САС е оставил без уважение поради непредставяне в срок на декларация по чл.83 ал.2 ГПК исканията на Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, потвърдено от ВКС ІІІ ГО с определение от 10.VІІ.2018г. по ч.гр.д. № 2477/2018г. С разпореждане от 25.VІІ.2018г., връчено на Д. на 08.VІІІ.2018г., отново му е указано да внесе държавна такса, във връзка с което той е депозирал жалба вх. № 15258/29.VІІІ.2018г., в която заявява, че е лишен от свобода и се намира в затвора в К., че няма налична декларация и не му се предоставя такава, че не работи, няма движими и недвижими имоти, влогове, пенсия, рента, че не е женен и че страда от тежки хронични заболявания, с искане поради това за освобождаването му от плащане на такса. С разпореждане от 12.ІХ.2018г. САС е върнал частната жалба вх. № 5213/20.ІІІ.2018г. поради невнасяне на държавна такса. Подадена е частна жалба срещу него вх. № 8679/09.Х.2018г. /вх. № при САС 17673/15.Х.2018г./, преписката по която е върната за администриране поради невнесена държавна такса с разпореждане на председателя на ІІІ ГО на ВКС. САС е дал указание за отстраняване на нередовността на частната жалба, съобщение за което е връчено на Д. на 03.ХІІ.2018г., който в дадения му едноседмичен срок не го е изпълнил. Поради това с обжалваното по настоящото дело разпореждане от 07.І.2019г. САС е върнал частната жалба.
Определението е неправилно.
Действително жалбоподателят не е изпълнил даденото му от съда указание за внасяне на държавна такса по жалбата му срещу разпореждането от 12.ІХ.2018г., нито е заявил в срока за изпълнението му искане за освобождаването му от такава. Ооснователно е обаче оплакването в частната жалба, основано на твърдението, че в производството по гр.д. № 19383/2014г. Д. е освободен от заплащането на държавна такса. С оглед обстоятелството, че производството пред САС е във връзка с жалбата на Д. /по която САС се е произнесъл с определението от 12.ІІ.2018г./, с която той твърди, че не е бил уведомен за постановен съдебен акт, поради необжалването на който разпореждането на СГС за прекратяването на делото е влязло в сила, и че по този начин не му била дадена възможност да се защити, следва да се приеме, че производството е продължение на тези по гр.д. № 19383/2014г. и по ч.гр.д. № 557/2016г. Д. е освободен от заплащането на държавна такса по подадена от него частна жалба срещу разпореждане на СГС по гр.д. № 19383/2014г. с определение на САС от 19.VІ.2015г. по ч.гр.д. № 1917/2015г. При това положение и с оглед мотивите по т.12 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК освобождаването е важимо до приключването на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обосноваващите го обстоятелства. Данни за такава промяна по делото не се съдържат. Ето защо атакуваното разпореждане от 07.І.2019г. за връщането на частна жалба вх. № 17673/15.Х.2018г. /вх. № 8679/09.Х.2018г. по регистъра на ВКС/ поради невнасянето на държавна такса следва да бъде отменено.
Тъй като частна жалба вх. № 17673/15.Х.2018г. е върната с разпореждане от 21.ХІ.2018г. на председателя на ІІІ ГО за администриране само чрез събиране на държавна такса, каквато с оглед изложените съображения не се дължи, преписката по делото следва да се докладва за образуване на частно производство за произнасяне по нея от ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждането на съдия при Софийския апелативен съд от 07.І.2019г. по ч.гр.д. № 5939/2017г. за връщане на частна жалба вх. № 17673/15.Х.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва за преценка за образуване на частно производство за произнасяне от ВКС по частна жалба вх. № 17673/15.Х.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: