О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 05.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.д.№787 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия” ЕООД срещу определение №365 от 06.12.2018 г. по ч.т.д.№268/2018 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия” ЕООД срещу определение №788 от 07.09.2018 г. по т.д.№377/2018 г. на ОС Бургас, с което производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от Административен съд Бургас.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния, уточнен от настоящата инстанция, въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Кой е съдът, компетентен да разгледа спор за изпълнение на договор по чл.59, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, преди изменението на АПК, с ДВ бр.77 от 2018, в сила от 01.01.2019 г.
Ответникът по частната жалба – НЗОК не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на спора е изпълнението на задължението на НЗОК по особен вид договори, чието сключване, страни, основен предмет, условия, принципи и правила са изрично регламентирани в специален закон – раздел VІІІ, глава втора на Закона за здравното осигуряване. Посочил е, че особеността на договарянето по тях произтича от специфичната регламентация на правното положение на контрагентите, които не са в обичайното си за облигационните и търговски взаимоотношения на равнопоставеност, а в субординационни отношения на власт и подчинение. В тези отношения НЗОК участва в качеството си на административен орган по смисъла на §1 от ДР на АПК, който е носител на административни правомощия, овластен със закон, чиято дейност е по осъществяване на задължителното здравно осигуряване, като същият е създаден с цел изпълнението на специфични властнически функции, нормативно делегирани му от държавата. Изложил е съображения, че съдържанието на процесните договори засяга въпроси, свързани с лечебната дейност, имащи значим обществен интерес и са сключени според предписанието на ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за съответната година – 2015 г., който е задължителен за НЗОК и нейните поделения Р., за изпълнителите на медицинска помощ, за осигурителите и осигурените лица за определен срок. Счел е, че предвид изменението на АПК, обн. ДВ бр.74от 20.09.2016 г., с което е създадена нова т.3 в чл.128, ал.1 АПК, разрешаването на споровете за изпълнение на административни договори, доколкото не е предвидено друго в специален закон, е възложено на административните съдилища, а нормата е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички спорове, породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни договори – цитираната процесуална норма не подлежи нито разширително, нито стеснително тълкуване, като в текста във връзка с материално-равния характер на нормата на чл.19а АПК не се въвежда разграничаване на договорите сключени преди и след влизането в сила на разпоредбата на чл.19а /нов/, т.е. след 24.09.16 г. въвеждаща легално определение на административните договори. Материално правният характер на нормата не обосновава извод за възникването на института на административния договор едва момента на влизането й в сила, а по същността си, правото е регулатор на породените и съществуващи отношения, както в случая – сключените преди и след изменението нова норма на чл. 19а АПК съответства напълно по съдържание, страни и предмет на регламентираните в ЗЗО договори. В този смисъл е достигнал до извод, че моментът на сключването им сам по себе си не налага извод за различие в сравнение със сключените след 24.09.2016г. предвид изричната им регламентация с чл. 19а АПК, поради което и споровете във връзка с изпълнението по тях, доколкото са повдигнати с искова молба – подадена при действието на 128, ал.1, т.3 от АПК, следва да се съобрази с определената в тази норма компетентност и вид на делата като административни.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви и разпоредбата на §149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр.77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, според която, съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища, настоящият състав намира, че поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл и предвид обстоятелството, че становището на въззивния съд, относно съда, компетентен да разгледа спор по изпълнение на договор по чл.59, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО, сключен на 19.02.2015 г. между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение, преди изменението на АПК /ДВ бр.77 от 2018, в сила от 01.01.2019 г./, противоречи на споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в определение №16 от 28.02.2019 г. по гр.д.№4/2019 г. на ВКС, ГК /според което обстоятелството, че договарянето е реализирано по административния ред, обуславя правното естество на подписания договор като административен по своя характер, но споровете за изпълнение на сключените преди 01.01.2019 г. договори с НЗОК, независимо че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат разглеждани по общия исков ред от гражданските съдилища, извод, който следва от новата разпоредба на чл.19ж от АПК и от разпоредбата на §149, ал.4 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр.77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В светлината на изложеното и тъй като процесният договор от 19.02.2015 г., макар и административен по своя характер, е сключен преди 01.01.2019 г., компетентен да разгледа спора относно изпълнението му е гражданския съд – в случая ОС Бургас, поради което обжалваното определение и определение №788 от 07.09.2018 г. по т.д.№377/2018 г. на ОС Бургас, с което производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от Административен съд Бургас, следва да бъдат отменени, а делото върнато на ОС Бургас за продължаване на процесуалните действия.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи на частния касатор, сумата от 15 лв., направени разноски за държавна такса пред АС Бургас и сумата от 15 лв., направени разноски за държавна такса пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №365 от 06.12.2018 г. по ч.т.д.№268/2018 г. на АС Бургас
ОТМЕНЯ определение №365 от 06.12.2018 г. по ч.т.д.№268/2018 г. на АС Бургас и определение №788 от 07.09.2018 г. по т.д.№377/2018 г. на ОС Бургас.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ121858220 да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия” ЕООД[ЕИК] сумата от 15 лв., направени разноски за държавна такса пред АС Бургас и сумата от 15 лв., направени разноски за държавна такса пред ВКС.`
ВРЪЩА делото на ОС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.