Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 22.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1441 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 512 от 16.11.2018 г. по касационна жалба на И. А. Х. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1633 от 18.12.2017 г. по гр. д. № 2093 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено изцяло решение № 172 /15.06.2017 г. по гр.д. № 1320 /2016 г. на Асеновградски районен съд, с което: 1) срещу И. А. Х. са уважени искове на В. Г. Т., И. Д. Б., М. Д. Г., А. Д. М., С. Д. Т. – Г. и Г. Д. Т., 1) с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на реална част от жилищна сграда – две стаи на приземен етаж, както и реална част с площ 150 кв.м. от дворното място, в което е построена жилищната сграда, находящо се в [населено място]; 2) с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на процесните реални части от жилищната сграда и дворното място в размер на 1 320 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. и жалбоподателката И. А. Х. е осъдена да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения от жалбоподателката и уточнен от касационната инстанция въпрос: длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, като обсъди направените в нея оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, който е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 99 /22.06.2015 г. по гр. д. № 6817 /2014 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава постановеното от нея решение, не го освобождава от задължението да изготви и собствени мотиви. При мотивирана въззивна жалба, той може да препрати към фактическите изводи на първата инстанция, когато те не се оспорват от въззивника или частично към мотивите на обжалваното решение по приложението на закона, но следва да изложи и собствени мотиви по наведените доводи за неправилност на решението, както и по направен изричен довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Препращането в последния случай към мотивите на първоинстанционния съд представлява липса на произнасяне от въззивния съд по въведения довод, защото първоинстанционният съд не би могъл да се произнесе по пороците на своето решение.
По въпроса е установено противоречие и с посочените решение № 324 /22.04.2010 г. по гр. д. № 1413 /2009 г., на ВКС, IV г. о., решение № 191 /25.07.2013 г. по гр. д. № 63 /2013 г. на ВКС, III г. о. (в което има позоваване на предходното и на други решения в същия смисъл) и решение № 335 /13.10.2015 г. по гр. д. № 3322 /2015 г., на ВКС, II г.о., също постановени по реда на чл.290 ГПК, с които в отговори на правни въпроси са приети сходни разрешения.
По правния въпрос настоящият състав споделя приетото в посочените решения на ВКС разрешение по изложените в тях съображения, към които може да се добави следното:
Въззивният съд извършва проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно решение (чл.269 ГПК), като за валидността, допустимостта и правилното приложение на императивни материалноправни норми следи служебно (последното следва от приетото с т.1 на ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е ограничен от изложените във въззивната жалба доводи за неправилност (чл.260,т.3 ГПК). Изискването за мотивиране на въззивното решение се отнася до тази проверка. Това означава, че въззивният съд е длъжен да изложи мотиви за наличието или липсата на пороци на първоинстанционното решение, установени в рамките на правомощията му. Затова, когато извършва проверката по доводи във въззивната жалба (или във въззивните жалби), той трябва да очертае доводите (чл.273 вр. 236,ал.2 ГПК), а след това да изложи свои мотиви за тяхната основателност или неоснователност. Действително, когато потвърждава първоинстанционното решение, за въззивния съд е предвидена процесуална възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд (чл.272 ГПК), т.е. когато приема краен извод както за валидността и допустимостта, така и за правилността на първоинстанционното решение, но според настоящия състав приложението на правилото на чл.272 ГПК означава препращане към отделен фактически или правен извод или изводи, който преди това трябва да бъде очертан от въззивния съд във връзка с довод за неправилност (който трябва да бъде неоснователен, за да се формира извод за правилност на въззивното решение), или при разглеждане на спора по същество.
Ответниците по касация В. Г. Т., И. Д. Б., М. Д. Г., А. Д. М., С. Д. Т. – Г. и Г. Д. Т. оспорват основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възпроизвел правните изводи на първоинстанционния съд (в мотивите на въззивния съд е описано какво е прието от правна страна от първоинстанционния съд).
След изложеното за мотивите на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл.108 ЗС, при което са използвани изрази като: „от друга страна е прието“, „първоинстанционният съд е достигнал до извод“, „районният съд акцентира“, въззивният съд е приел, че диспозитивът на първоинстанционното решение е юридически непрецизен (не пояснява защо), но е приел, че в крайна сметка тази непрецизност с нищо не променя крайния резултат.
Въззивният съд е описал и мотивите на районния съд по иска за обезщетение с правно основание чл.59 ЗЗД:
Към изложеното (за мотивите на първоинстанционния съд) въззивният съд е добавил, че решението следва да бъде потвърдено, тъй като счита изложените мотиви за правилни и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
По доводите в касационната жалба:
Няма съмнение за допустимостта на обжалваното решение.
Д., че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е признал ищците за собственици по приращение, каквото придобивно основание не е наведено, е неоснователен. Въззивният съд, както и първоинстанционният съд (чиито мотиви са възпроизведени), са се произнесли по наведените като основание на иска факти, в частност по факта, че процесната къща е построена от наследодателя на ищците на мястото на стара къща, съществуваща в дворното място, принадлежало преди това на общия на страните наследодател, което е преценено от правна страна като приращение, последвано от прехвърляне на правата на ответницата (касационен жалбоподател) с договор за замяна.
При дадения отговор на правния въпрос е основателен доводът на жалбоподателя, че като не е изложил собствени мотиви по доводите във въззивната жалба, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на въззивното решение.
От този извод и без да е необходимо разглеждане на останалите доводи в касационната жалба следва извод, че касационната жалба е основателна, въззивното решение е неправилно и на основание чл.293,ал.3 ГПК следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши съдопроизводствени действия – да разгледа основателността на доводите за пороците на първоинстанционното решение и с оглед извода си за тяхната основателност или неоснователност, да се произнесе по основателността на исковете.
Въззивният съд следва да обсъди всеки отделен довод за наличието на порок на първоинстанционното решение. Включително довода (четвърти по ред, л.5, последен абзац и л.6 от въззивната жалба), че ответницата има права върху процесния имот по наследяване от своята майка. Този довод се основава на твърдения, че на наследодателя на ищците е издадено разрешение за строеж в сънаследствено дворно място; но не му е учредено от останалите сънаследници право на строеж в изискуемата от закона форма, или (евентуално), че не е учредено единствено на него, а на него и майка му съгласно § 189,ал.2 ППЗПИНМ (отм.), което е довело до придобиването на построената сграда в съсобственост между него и неговата и на ответницата по настоящото дело (и касационен жалбоподател) майка, чийто наследник по закон е и ответницата. В подкрепа на този довод по делото на А. е представена декларация от наследниците на Т. П. (л.70 по гр.д. № 1320 /2016 г.), със заверка на подписите от 05.07.1966 г. от председателя на ОНС (при действието на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), с която дават съгласие на Д. А. Т. и М. З. П. (майка на Д. Т. и ответницата) да построят на името на двамата жилищна сграда в наследствения имот. Представено е и удостоверение за наследниците на Т. П. Т. (л.71 и сл. до 78), от което е видно (л.77), че М. З. П., съпруга на починалия преди нея А. Т. П., е починала на 13.07.1991 г. и е оставила за свои наследници по закон дъщеря си И. А. Х. (ответницата) и сина си Д. А. Т. (наследодател на ищците). Въззивният съд следва да отговори на довода (въпроса) дали ответницата е придобила по наследяване от своята майка на права върху процесната къща, който е от значение за изхода от спора и по двата иска, като вземе предвид, че в делбеното дело между страните, приключило с влязло в сила решение, такова придобивно основание – наследяване от майката М. З. П. не е било предявено и разглеждано. Във връзка с този извод и въз основа на събраните по делото свидетелски показания и други доказателства следва да се прецени и твърдението на ищците, че техният наследодател от построяването на къщата я е владял като своя и я е придобил по давност, както и възражението на ответницата, че е владяла и придобила по давност процесната реалната част.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1633 от 18.12.2017 г. по гр. д. № 2093 /2017 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 172 /15.06.2017 г. по гр.д. № 1320 /2016 г. на Асеновградски районен съд в частта му по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.