Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
София, 29.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 16.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1680 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ПАЛМЕКС-03”ЕООД, със седалище [населено място] бряг и на П. Ц. П. от [населено място] бряг против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 44 от 14. 03.2018 г., по в.т.д.№ 418/2017 г., с което е потвърдено решение на Плевенския окръжен съд № 152 от 17.10.2017 г., по т.д.№ 223/2016 г. за уважаване на предявения от „ПЕРЛАМЕНТ СЕ” ООД, [населено място] срещу настоящите касатори, като ответници – солидарни длъжници, положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за вземане сумата 33 000 лв. по запис на заповед от 25. 09.2014 г., издаден за обезпечаване на задължение по договор за покупко- продажба на движими вещи, с падеж – 25.09.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК № 437 от 20.10.2016 г. и изпълнителен лист № 961 от 20.10.2016 г., по ч. гр.д.№ 833/2016 г. на Червенобрежкия районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторите възразяват срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение не съществува обвързаност, която следва да се обсъжда и би позволила да се приеме, че вземането по издадения менителничен ефект е погасено, респ. не е дължимо. Поддържа се, въззивният съд не е съобразил и изразеното в тази връзка становище на ищеца, обективирано в допълнителната му искова молба, а е дал разширително тълкуване на обезпечителната функция на процесния запис на заповед, като е приел, че тя обхваща и бездействието на издателя на ценната книга, като длъжник по каузалната сделка, да освободи дадената банкова гаранция от трето на спора лице, в несъответствие с волята на страните.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 10 от 08.01.2019 г., на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свеждащ до връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение в хипотезата, когато ефектът безспорно обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя.
Насрещната по касационната жалба страна възразява по основателността на въведените касационни основания, като излага подробни съображения в пледоарията си по същество. Основната му теза е, че целта на процесния запис на заповед, безспорно издаден с обезпечителна функция, е длъжникът ЮЛ – издател на ценната книга да не бездейства, а да предприеме необходимите действия за получаване на внесените от него две банкови гаранции. Счита за неотносимо към физическото лице –съдлъжник, възприетото във формираната практика на ВКС, доколкото последното не е страна в каузалното правоотношение между издателя на запаса на заповед и поемателя – кредитор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение, Великотърновският апелативен съд е споделил като основан на закона извода на първостепенния съд за основателност предявения от „ПЕРЛАМЕНТ СЕ” ООД, [населено място] срещу двамата касатори, като ответници, положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване, че при условията на солидарност му дължат сумата 33 000 лева по запис на заповед от 25.09.14 г., издаден в полза на ищцовото търговско дружество от П. Ц. П., лично и в качеството му на управител на „ПАЛМЕКС-03”ЕООД, [населено място] бряг, за което вземане, идентично по размер с вземането му, произтичащо от сключен между двете ЮЛ – търговци, договор за покупко- продажба на движими вещи от 25.09.14 г. / датата на издаване на ценната книга/, е издадена оспорената в срок заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 833/2016 г. на Червенобрежкия районен съд.
Позовавайки се на вида и характера на обезпеченото с процесния менителничен ефект задължение на ответника – продавач „ПАЛМЕКС-03” ЕООД, [населено място] бряг по чл.3.1 от каузалното правоотношение между двете търговски дружества, въззивният съд е счел, че то включва по необходимост извършване на две последователни действия от страна на ЮЛ длъжник – да освободи внесените на трето за спора лице,банкови гаранции и да възстанови на „ПЕРЛАМЕТ СЕ” ООД, [населено място] сумите от същите.
Изложени са съображения, че доколкото в хода на процеса не е установено, при условията на пълно и главно доказване, ответникът ЕООД да е изпълнил задължението си за възстановяване внесените банкови гаранции на ищеца, в което по необходимост се включва и предприемане на конкретните действия за успешното му реализиране, то отсъства основание за възприемането му за изправна страна по каузалната сделка, а вземането му по менителничния ефект да е погасено, респ. неподлежащо на изпълнение.
В допълнение въззивният съд е посочил, че в разглежданата хипотеза на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, каузалното правоотношение, във вр. с което записът на заповед е издаден, подлежи на изследване само и единствено доколкото заявените от длъжника релативни възражения, основани на каузалната сделка, биха имали за последица погасяване на менителничното вземане. Поради това без значение за съществуване на претендираното вземане на ищеца е, че към датата на исковата молба внесената под формата на банкова гаранция сума от общо 33 000 лв., възстановяването на която ответникът- ЮЛ дължи по каузалното правоотношение, не е била възстановена на последния.
Съобразно възприето разрешение въззивната инстанция е счела, че по отношение на издателя П., който безспорно не е страна по каузалното правоотношение, ищецът – поемател не е задължен нито да въвежда в производството по чл.422, ал.1 ГПК основание за поетото от същия менителнично задължение, нито да доказва възникване и съществуване на вземането си по каузалното правоотношение, във вр. с което процесната и редовна от външна страна ценна книга е издадена.
І.По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, е формирана трайно непротиворечива казуална практика на касационната инстанция, която настоящият съдебен състав изцяло споделя и е обективирана в решения по чл. 290 и сл.ГПК на ВКС: № 249 от 02.02.15 г., по т.д.№ 4224/2015 г. на І т.о.; № 171 от 11.11.2014 г., по т.д.№2913/2013 г. на І т.о.; № 61 от 21.10.2015 г., по т.д.№ 894/14 г. на І т.о.; № 52 от 13.06.2017г., по гр.д.№ 60103/2016 г. на ІІІ г.о. и мн. др. Същата е в смисъл, че в производството по чл.422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, на основание запис на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната книга, при условие, че е предварително доказана обезпечителната функция на същото по отношение конкретното задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя. За тези обезпечени конкретни вземания, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Затова, ако не се спори относно обезпечителната функция на записа на заповед досежно изпълнението на конкретно по вид задължение, то ще следва да се установи изискуемостта на тава задължение към падежа на ефекта.
ІІ. По същество на касационната жалба:
С оглед отговора на поставения правен въпрос касационната жалба се явява основателна.В сочената хипотеза предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК би могъл да е основателен само, ако изискуемостта на заявеното вземане е настъпила до датата на падежа на ефекта, което не е доказано в процеса, съобразно възложената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест.
Въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС, е неправилно и следва да бъде отменено.
Видно от събраните по делото доказателства с борсов договор № 550 от 29.08.2014 г. и борсов договор № 568/17.09.2014 г. ответникът –ЮЛ е придобил в собственост за скрап 28 бр. кошове от бракувани пътнически вагони от БДЖ ”ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД за 111000 лв. и 59 бр. кошове от бракувани пътнически вагони за добиване на скрап от „ХОЛДИНГ БДЖ” ЕАД за сумата 222 000 лв., като в деня на сключване на съответния договор е поел задължение да внесе гаранция за добро изпълнение в размер на 10% от стойността му . В изпълнение на така поетото задължение е внесъл на 27.08.2014 г. сумата 33 300 лева.
Безспорно установено е в хода на делото е и твърдението в исковата молба, че с последващ договор за покупко продажба на движими вещи от 25.09.2014 г. – „ПАЛМЕКС-03” ЕООД, [населено място] бряг, в качеството си на продавач, е продало на „ПЕРЛАМЕТ СЕ” ООД, като купувач, движими вещи на обща стойност от 396 880 лв., подробно описани в приложена към същия спецификация, като в тази продажна цена се включват и внесените от продавача по горепосочените борсови договора две банкови парични гаранции в общ размер от 33 300 лв. По отношение на последните „ПАЛМЕКС-03”ЕООД е поело и задължение за незабавното им възстановяване на ищеца „ПЕРЛАМЕНТ СЕ” ООД, но след тяхното освобождаване. За обезпечаване на конкретното поето задължение по каузалното правоотношение между двете търговски дружества, страни по делото е издаден и записа на заповед от същата дата – 25.09.14 г., който е заявен като документ по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 833/2016 г. на ЧРС. С този менителничен ефект издателите му – ответното търговско дружеството и управителят П. Ц. П., като законен представител на ЮЛ-търговец и лично, са се задължили (чл.3.1) безусловно и неотменимо, без разноски и протест да заплатят солидарно на „ПЕРЛАМЕНТ СЕ” ООД сумата от 33 300 лв. с падеж 25.12.14 г. Плащането е неосъществено с аргумент, че банковите парични гаранции към датата на падежа все още не са освободени от третото лице.
С писмо от БДЖ ”ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, адресирано до управителя на „ПАЛМЕКС-03”ЕООД е удостоверено изрично, че внесените две гаранции за добро изпълнение по двата борсови договора – № 550 от 29.08.2014 г. и № 568/17.09.2014 г. към 19.01.2017 г.(отговора на исковата молба) в общ размер на 33 300 лв., не са възстановени на адресата.
Следователно изводът на въззивния съд, че в разглежданата хипотеза –безспорно доказана функционална връзка между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, на преценка подлежат само заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед, поради което възражението за неизискуемост на задължението на „ПАЛМЕКС-03” ЕООД по каузалното правоотношение ( чл.3.1 от договора), като неотносимо към погасяване на вземането по менителничния ефект, не следва да бъде обсъждано, е незаконосъобразен и изграден в нарушение на същественото процесуално правило на чл.12 ГПК. Отделно, че то е и в несъответствие със задължителните постановки в т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, формално цитирани в обжалвания съдебния акт.
Това налага въззивното решение на Великотърновския апелативен съд да бъде отменено на осн. чл.293, ал.3, във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе всички доводи и възражения на страните във връзка с възникналите спорни въпроси, съобразявайки процесуалното правило на чл. 269 ГПК, вкл. въведеното в срока по чл.131, ал.1 ГПК(л.47) възражение от ответника – солидарен длъжник П. Ц. П. за недобросъвестност на ищцовото търговска дружество като кредитор.
Наистина в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващият състав на Великотърновския апелативен съд е ”отбелязал” доводи, които могат да бъдат отнесени към възражението на ответника – ЮЛ, свързано с изискуемостта на обезпеченото с менителничния ефект вземане. Съжденията на въззивната инстанция в тази им част, обаче, са схематични и без конкретика относно приетия, за уговорен между съконтрахентите начин на определяне падежа на задължението по каузалното правоотношение, за да е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца по същото и наличие на подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга. Поради това и съдържанието им не удовлетворява изискването на чл.236, ал.2 ГПК. Отделен в тази вр. остава въпросът за приетия от въззивния съд обем на конкретното поето от „ПАЛМЕКС-03” ЕООД задължение по чл.3.1 от договора, който е следва да бъде преценен съобразно действителната, а не предполагаема воля на контрагентите и установените по делото факти.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за настоящето производство пред ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 44 от 14. 03.2018 г., по в.т.д.№ 418/2017 г..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: