1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
София, 05.06. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
При участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1295/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Р. Т. Ч. чрез пълномощника си адв. К. Т. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1716 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 1671/2017 г.
Ответниците Д. Л. Д. и С. Л. Д. чрез процесуалния представител адв. П. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат въззивното решение за правилно и законосъобразно. С отговора е направено искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправният въпрос дали въззивният съд , приемайки че предметът на доказване е по-голям от очертания в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ал.1 ГПК, е длъжен да даде указания на ищеца , че не сочи доказателства за установяване на релевантни за делото факти.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 2210 от 30.05.2017 г. по гр. дело № 12251/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. Ч. срещу Д. Л. Д. и С. Л. Д. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователното си действие, представляващо строеж на склад към гараж и надстройка върху тях в УПИ …. – 6, кв. …. , 11 м.р. на [населено място] на [улица] да премахнат за своя сметка строежа.
Не е било спорно по делото и е прието от въззивния съд , че страните са съсобственици на дворно място в [населено място], представляващо УПИ …. , кв. …. , 11 микрорайон с адрес: [улица]/ [улица]/,и притежават в индивидуална собственост недвижими имоти – жилища, построени в него. В дворното място въз основа на взаимно учредено право на строеж, съсобствениците са си построили по един гараж. През 1991 г. наследодателят на ответниците Л. С. Д. изградил допълнителна пристройка към гаража с площ около 50 кв. м., а през 1993 г. надстроил втори етаж над пристроеното. Въззивният съд е приел, че строежът е изграден в нарушение на чл. 55 и чл. 56 З. /отм./, действал към момента на изграждането му, както и на чл. 148 и 183 ЗУТ, но ищцата не е доказала, че изграденото над обема на учреденото право на строеж й пречи да упражнява правото си на собственост. Съдът е изложил е съображения, че в Наредба № 5 от 17.05.1995 г. , действала към момента на построяване на гаража, както и сега действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г, не са предвидени минимални отстояния между основните сгради и тези на допълващо застрояване, които се намират в един имот. Но дори по характера си надстройката да се квалифицира като основно застрояване, при липсата на данни за височината на новопостроеното спрямо жилищната постройка на ищцата, не може да се установи спазено ли е изискуемото отстояние между двете постройки. Съдът е приел, че при косвения контрол за законосъобразност на акта за узаконяване, е обвързан от задължителната сила на решението по административния спор, с което жалбата на Р. Т. Ч. е оставена без уважение. Независимо от това е изложил и съображения, че не е доказано по делото построеното да хвърля сянка върху сградата на ищцата и да закрива прозорците й като не е възприел заключенията на вещото лице, изслушано в първоинстанционното производство като немотивирано и непълно. По тези съображения предявеният иск по чл.109 ЗС е приет за неоснователен и първоинстанционното решение, с което е отхвърлен, е потвърдено.
Предмет на делото по иск с правно основание чл. 109 ЗС съгласно т.1 от ТР 4/2017г. на ВКС, ОСГК е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, собственост на ищеца, с което да му създава пречки да я ползва пълноценно според нейното предназначение като с предявяването на иска се цели неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Твърденията в исковата молба по настоящото дело са, че наследодателят на ответниците е извършил незаконно пристрояване и надстрояване на гаража в дворното място, като не е спазено отстоянието между сградите и надстройката закрива изцяло прозорците на жилището на ищцата и в помещенията не влиза слънчева светлина, което наред с всичко друго води до поява на влага и мухъл. Ответниците са възразили, че строежът е извършен със знанието и без противопоставянето на ищцата и поради това тя няма основание да иска премахването му, но това не е установено по делото. Представената декларация от Р. Т. И. от 26.05.1998 г. не доказва учредяване на право на строеж , защото не отговаря на изискванията на чл. 56 ал.3 З./отм./ да е адресирана до техническите органи на общината и да е вписана /решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г., на ВКС, II г. о./. Декларацията не може да се прецени и като писмено съгласие за пристрояване и надстрояване на законно изградения гараж по начина, по който е извършено строителството, тъй като е подписана след като вече то е осъществено, освен това не съдържа достатъчно данни, от които да се заключи, че съгласието се отнася именно до надстрояването на гаража и при какви параметри. Последващото поведение на ищцата, която е обжалвала акта за узаконяване на постройката също сочи, че няма постигнато предварително съгласие между съсобствениците, Л. С. Д. да пристрои и надстрои собствения си гараж. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че въпреки подписаната декларация, ищцата може да иска събаряне на пристройката и надстройката, изградени без учредено от нея право на строеж.
Основателни са доводите в касационната жалба, че изводите на съда за недоказаност на твърденията на ищцата за неоснователно въздействие на пристройката и надстройката над гаража върху собственото й жилище, което създава пречки за пълноценното му ползване, е направен при непълнота на доказателствата, дължаща се на нарушение на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС – ТР 31/1984 на ВС, ОСГК , решение № 173 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1045/2011 г., ВКС II г. о. и др. всеки съсобственик разполага със защита по реда на чл.109 ЗС във всички случаи, при които друг участник в общността извършва в общия имот такива въздействия, които накърняват субективните му права, независимо от наличието на влязъл в сила административен акт, разрешаващ преустройството. Отделно от това с решението по адм.д.№ 2914 /2012г. на АС Варна не е извършен контрол за законосъобразност на акта за узаконяване, защото жалбата на Р. Т. Ч. е подадена срещу мълчалив отказ на РДНСК, за който е прието, че е законосъобразен поради сезирането на администртивния орган извън срока за обжалване. Ето защо следва да се приемат за решаващи за спора по настоящото дело изводите на въззивния съд, че ищцата не е доказала пристрояването и надстрояването на гаража от наследодателя на ответниците, да нарушава правото й на собственост. Тези изводи са направени в нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е дал ясни и точни указания на ищцата в доклада по чл. 146 ГПК за фактите, за които носи тежест на доказване, същевременно за това има изрично оплакване в подадената от нея въззивна жалба. В тази хипотеза са приложими разясненията в т.2 и 3 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, според които при направен изричен довод във въззивната жалба за нарушение на процесуалните правила във връзка с доклада по делото по чл. 146 т.5 ГПК, е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства – по искане на страните /след даване на указания от въззивния съд/ или по почин на съда, когато непълнотата на доказателствата изисква изслушване на вещо лице.
Служебното начало в гражданския процес изисква от съда да подпомага страните при осъществяване на процесуалната им дейност като следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия /чл.7 ГПК/, както и да указва на страните с доклада по чл. 146 ГПК кои факти са релевантни за делото и как се разпределя доказателствената тежест за тях. Съгласно чл. 269 ГПК предметът на проверката на правилността на обжалваното решение е ограничен от посоченото в жалбата, от което следва, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи във въззивната жалба. При основателни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, въззивният съд следва да ги отстрани като даде възможност въззивника да извърши съответните процесуални действия пред втората инстанция. Отделно от това в практиката на ВКС по приложението на чл. 195 ГПК се приема, че съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано. Когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът има задължение съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза – решение № 267 / 04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., ВКС, I г. о. В разглеждания случай както се посочи, са били налице условията за изслушване на нова експертиза от въззивния съд, защото докладът по делото е бил непълен, за което има оплакване във въззивната жалба. Освен това заключенията на вещото лице, изслушано в първата инстанция съдържа противоречиви констатации и не е обосновано. След като по тази причина не е кредитирал заключенията, съдът е следвало да назначи ново вещо лице, на което да постави задачи за изясняване на обстоятелствата, които е посочил в мотивите на решението, че са необходими за установяване на причинната връзка между построеното от наследодателя на ответниците и нарушаване на правото на ищцата за пълноценно ползване на жилището й: височината на постройката, в което то се намира, точното ситуиране на двете сгради, разположението на прозорците на жилището на ищцата, местата, на които има влага и мухъл и дали появата им е свързана с липса на ослънчаване. На вещото лице е следвало да се постави и задача да изготви скица на имота за онагледяване на посочените обстоятелства, на която да обозначи пристроената и надстроена част на гаража на ответниците, да посочи техните квадратури и височина, както и да даде заключение дали постройката , така както съществува в настоящия си вид може да се определи като второстепенна по смисъла на З./отм./ респективно като такава на допълващо застрояване по чл. 47 ЗУТ и ако няма такъв статут дали е ситуирана при спазване на нормативните отстояния за застрояване на втора жилищна сграда в имота, както е обозначена постройката с удостоверението за въвеждане в експлоатация от 20.07.2012г.
По изложените съображения на основание по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение да се отмени и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ал.2 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане на варненския окръжен съд, от друг състав.
При повторното разглеждане на делото с оглед изхода на делото следва на основание чл. 294 ал.2 ГПК да се присъдят и разноските за касационното производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1716 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 1671/2017 г. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: