1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр.София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1967/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Й. П. срещу определение на Великотърновски окръжен съд от 07.02.2019 г. по гр.д.№ 609/ 2018 г., с което е оставено без разглеждане искането й за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 7/ 03.01.2019 г. в частта за разноските.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд счел искането й по чл.248 ГПК за недопустимо. В акта му не били изложени никакви мотиви от какво тази недопустимост се обуславя. Излага съображения в подкрепа на основателността на искането си за допълване на основното решение в частта за разноските. Моли въззивното определение да бъде отменено и искането й да бъде уважено.
Ответната по частната жалба страна – „Аврамов – 97”, ЕООД, [населено място], оспорва допустимостта и основателността на молбата, без да излага конкретни съображения.
Жалбоподателката е приложила изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което съдът не обсъжда. Постановените от окръжните съдилища преграждащи определения (каквото е определението, с което се оставя без разглеждане по същество молба по чл.248 ГПК) подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд на общо основание, съгласно чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. При условията на чл.274 ал.3 ГПК подлежат на обжалване само въззивните определения, които потвърждават преграждащи първоинстанционни определения. Обжалваното в настоящето производство определение не е въззивно и жалбата срещу него е допустима без оглед наличие на предпоставките по чл.274 ал.3 вр. чл.280 ГПК.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна.
Основното производство е образувано по искова молба на М. Й. П. срещу „Аврамов – 97”, ЕООД, [населено място], предявени са осъдителни искове, а ответникът е направил възражение за установяване на несъществуване на право за прекратяване на трудов договор. Първоинстанционният съд частично уважил и частично отхвърлил предявените искове, а възражението на ответника оставил без разглеждане. По жалби и на двете страни пред Великотърновски окръжен съд е образувано гр.д.№ 609/ 2018 г., който с решение от 03.01.2019 г. потвърдил първоинстанционния акт в обжалваните части, а по разноските посочил, че следва да останат така, както са направени от страните. С молба от 24.01.2019 г. ищцата поискала допълване на постановеното решение, като й бъдат присъдени частично разноските по въззивното производство. Тази молба е оставена без разглеждане с постановеното в настоящето производство определение, като съдът приел, че тя е за изменение на основното решение, а в него произнасяне по разноските има.
Определението е неправилно.
Съдът е длъжен да разгледа всяко отправено до него процесуално искане за защита на лични и имуществени права. Той може да откаже да стори това само с нарочен акт, в който трябва да посочи каква абсолютна или относителна процесуална пречка съзира за разглеждане на искането по същество. Това е необходимо, за да е възможно осъществяване на проверка на правилността на преценката му по пътя на инстанционния контрол, когато такъв е допустим.
В конкретния случай съдът е отказал да разгледа по същество искането на страната по делото за допълване на постановен от него съдебен акт в частта за разноските, без в акта си да е посочил каква процесуална пречка за произнасянето си намира. Настоящата инстанция не установява такава. Искането е направено от надлежна страна при наличие на правен интерес и по въпрос, който не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Затова съдът не е имал основание да се десезира, а държаните от него мотиви са свързани с основателността, а не с допустимостта на молбата. Постановеното определение следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция за разглеждане на молбата по същество.
Не може да бъде уважено искането на частната жалбоподателка въпросът за основателността или неоснователността на молбата по чл.248 ГПК да бъде решен в настоящето производство. Това е в компетентността на съда, до който искането е отправено и едва след като той се произнесе по същество, би било възможно осъществяване на инстанционен контрол върху решението му. В настоящето производство се контролира единствено законосъобразността на процесуалното решение на окръжния съд, свързано с допустимостта на молбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Великотърновски окръжен съд от 07.02.2019 г. по гр.д.№ 609/ 2018 г., с което е оставено без разглеждане искането на М. Й. П. за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 7/ 03.01.2019 г. в частта за разноските и ВРЪЩА делото на Великотърновски окръжен съд за разглеждане на молбата по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ..