1
1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр.София, 20.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1597/ 2019 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Г. Р. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-236/ 11.03.2009 г. по гр.д.№ 830/ 2008 г., с което е потвърдено решение на Царевски районен съд № 46/ 25.08.2008 г. по гр.д.№ 195/ 2007 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от молителката против В. Р. М. иск, квалифициран по чл.26 ал.2 ЗЗД, за обявяване на нищожността (поради привидност) на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, т.***, н.д.№ 2877/ 1981 г., съставен на 09.11.1981 г. от нотариус при Бургаски районен съд, с който Г. Р. Б. продава на родителите си Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, находящ се в [населено място]: дворно място с площ *** кв.м., съставляващо парцел * в кв.17 по стар план на [населено място], при граници: изток – парцел **, запад – парцел **, север – парцел *, юг – улица, понастоящем представляващ У. *-*** в кв.17 по действащия план на [населено място], с площ от *** кв.м., ведно с построените в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 60,30 кв.м. и лятна кухня с площ от 19,20 кв.м.
Молителката поддържа, че според мотивите на влязлото в сила решение предявеният установителен иск е счетен за неоснователен само защото тя (като ищца в основното производство) не е представила по делото документ с характер на „обратно писмо” или „начало на писмено доказателство”, което би обусловило допустимост на свидетелски показания. Твърди, че на 21.01.2019 г. при отстраняване на щети от наводнение в неин имот в [населено място] открила неизвестни й дотогава документи, сред които и заявление от майка й Ф. С. Р. от 11.06.1985 г. В заявлението било удостоверено, че с нотариалния акт от 09.11.1981 г. всъщност не се е извършила продажба, а целта била при действието на забраните по ЗСГ да се създаде възможност Г. Б. и съпругът й да придобият друго жилище в [населено място]. Според молителката въпросното заявление обективира обратно писмо, с което се признава привидността на договора за покупко-продажба от 1981 г. След като с влязлото в сила решение искът за установяване на привидността бил отхвърлен именно заради липсата на такова обратно писмо, молителката счита, че то следва да бъде отменено поради откриването на ново писмено доказателство от съществено значение за делото.
Ответните страни Ф. К. М., Я. К. М. и Д. К. М. (правоприемници на починалата преди подаването на молбата В. Р. М.) я оспорват, като поддържат, че не се касае за ново писмено доказателство. Според тях от материалите по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е видно, че молителката е знаела за съществуването на документа към момента на приключване на устните състезания, но е пропуснала да го представи. Освен това поддържат, че документът няма значение за правилното решаване на спора, тъй като няма доказателствена сила и не може да промени резултата, до който решаващият съд е достигнал. Оспорват автентичността на заявлението.
Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.
Гражданско дело под № 195/ 2007 г. било образувано пред Царевски районен съд по искова молба, подадена от Г. Р. Б. против В. Р. М.. С нея бил предявен иск за установяване на недействителността на сделка, обективирана в нотариален акт № **, т.***, н.д.№ 2877/ 1981 г., съставен на 09.11.1981 г. от нотариус при Бургаски районен съд, с който Г. Р. Б. продава на родителите си Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, находящ се в [населено място] – дворно място с площ *** кв.м., съставляващо парцел * в кв.17 по стар план на [населено място], с построените в него сгради. Изложени са твърдения, че ищцата и ответницата са правоприемници на Р. и Ф. Р., както и че оспорената сделка е абсолютно симулативна и е оформена единствено, за да даде възможност молителката и съпругът й да придобият друго жилище в [населено място] при действието на забраните по ЗСГ. С решение от 25.08.2008 г. първоинстанционният съд отхвърлил иска. По жалба на ищцата срещу този акт било образувано гр.д.№ 830/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, който с решение от 11.03.2009 г. го потвърдил. От мотивите на въззивното решение е видно, че в производството не е бил представен и приет документ, изходящ от Ф. Р.. Съдът посочил, че от представените по делото писмени доказателства няма такова, което по естеството си да съставлява начало на писмено доказателство, поради което гласните доказателства са недопустими. При условията на евентуалност посочил, че дори да са били допустими в производството по делото свидетелските показания, то от тях не се установява обстоятелството, че страните по сделката не са желаели нейното правно действие. Въззивното решение е влязло в сила от 11.01.2010 г., когато не е допуснато касационното му обжалване с определение № 28 от същата дата по гр.д.№ 1047/ 2009 г. на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение. Делото е архивирано през 2010 г., а през 2016 г. е унищожено поради изтичане на срока за пазенето му.
Съдът приема, че по отношение на въззивния съдебен акт е налице основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила решения по посочената разпоредба се допуска тогава, когато делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Непредставянето им пред инстанциите по същество трябва да е било обусловено от обективни причини. Тези предпоставки в случая са налице, защото искът е отхвърлен поради липсата на „обратно писмо” – документ, в който страната, на която сделката се противопоставя, потвърждава липсата на воля за настъпване на последиците й. Писменото заявление на една от страните по договор за продажба, че към момента на сключването й тя не желае да придобие собствеността и сделката е оформена по други причини, съставлява такова „обратно писмо” и пряко разкрива симулацията по отношение на декларатора. По отношение на другата страна – купувач по сделката то съставлява начало на писмено доказателство и обуславя допустимост на свидетелки показания. Поради това документът е от съществено значение за решаването на спора и е нов по смисъла на закона, тъй като не е бил приет от съда по същество. Непредставянето му в редовното производство се дължи на обективни причини – документът не е бил в държане на страната, тя не е знаела за съществуването му, а незабавно след откриването му е поискала въз основа на него влязлото в сила решение да бъде отменено. Това искане е основателно и следва да бъде уважено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд (т.13 от Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г., ОСГТК, ВКС).
Възраженията на ответните по молбата страни за придобиване на собствеността върху имота, който е бил обект на спорната сделка, чрез давностно владение, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Те могат да бъдат заявени само в спор за собственост, а настоящето производство има за предмет единствено проверка налице ли са основания за отмяна на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен установителен иск за несъществуване на правоотношение. По аналогични съображения недопустимо е обсъждане на доводите на ответните страни, че писменото заявление на Ф. С. Р. от 11.06.1985 г. е неистински документ. Оспорването на документа може да бъде извършено едва ако бъде приет като доказателство в исковото производство, където при спазване на съответните процесуални правила съдът по същество ще се произнесе за неговата автентичност, има ли доказателствена сила и каква е тя.
Единственото релевантно за настоящето производство възражение на ответните страни е това, че молителката е знаела за съществуването на заявлението към момента на приключване на устните състезания пред съда по същество, но е пропуснала да го представи. Според тях това се установява от материалите по делото. Делото обаче е унищожено през 2016 г. поради изтичане на срока за пазенето му, като са съхранени само исковата молба и някои от постановените по него актове на съдилищата. В наличните документи не са налице никакви данни, че молителката е разполагала с документа към момента на приключване на производството пред съда по същество. Напротив, от мотивите на постановените съдебни актове е видно, че искът е отхвърлен именно заради непредставянето на документ с характер на „обратно писмо”, като ищцата не е твърдяла, че такъв съществува.
Предвид изложеното налице са предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение, като на основание чл.94 ал.5 ПАС, преди съдът по същество да пристъпи към новото разглеждане на спора, следва да бъде проведено производство по възстановяване на делото, по което това решение е постановено.
Разноските за настоящето производство следва да бъдат присъдени с оглед изхода от спора от инстанцията по същество – т.4 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК по молба на Г. Р. Б. влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-236/ 11.03.2009 г. по гр.д.№ 830/ 2008 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап „събиране на доказателства”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: