Решение №83 от 26.6.2019 по гр. дело №2084/2084 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ
№ 83

София, 26. юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Симеон Чаначев
Александър Цонев

при участието на секретаря А. Рибарска като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2084 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 202/22.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3061/2017, с което е отменено решение № 1448/06.03.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 19789/2014, като е уважен предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси кога се преклудират възраженията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи; за разпределението на доказателствената тежест по тези възражения; както и кои обстоятелства са правно релевантни и съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението; също и по материалноправния въпрос за възможността алеаторният договор за минали и бъдещи грижи и издръжка да бъде развален поради неполагане на грижи и непредоставяне на издръжка преди сключването на договора.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че договорът за издръжка и гледане е ненаименован. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, но във всички случаи договорът е възмезден, тъй като основанието за прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или полагането на грижи. Обикновено този договор урежда бъдещи задължения на приобретателя, най-често до смъртта на прехвърлителя. В тези случаи договорът е алеаторен, тъй като отнапред не може да се знае, колко дълго ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще се нуждае. Такъв договор е лишен от основание, ако при сключването му приобретателят е знаел за предстоящата смърт на прехвърлителя в близко бъдеще, така че той няма да престира нищо или почти нищо. Договорът може да бъде и комутативен, когато прехвърлянето се извършва срещу вече предоставени издръжка и грижи. Възможно е също договорът да има смесен характер – една част от имота да се прехвърля срещу минали, а друга част срещу бъдещи издръжка и грижи. Когато частите са определени от страните, договорите всъщност са два – за едната прехвърлена част той е комутативен, а за другата – алеаторен. По-старата съдебна практика приемаше, че когато частите не са определени от страните, по иск за разваляне на договора съдът ги определя и при установяването на неизпълнение, разваля договора за тази част, за която е приел, че договорът е алеаторен и го отхвърля за онази част, за която е риел, че е комутативен.
Понастоящем установената съдебна практика приема, че когато частите не са определени от страните, договорът по общата им воля е единен, като преобладаващо значение има алеаторната част, поради което при неизпълнение на тази част се разваля целият договор.
Както всички сделки, договорът за издръжка и гледане може да бъде привиден. Той бива сключван привидно в комутативната част най-често в два случая: когато страните желаят договорът да изглежда възмезден и така да накърнят правата на наследниците със право на запазена част и когато приобретателят знае за близката смърт на прехвърлителя и въвежда привидно/неистинно основание, чието оборване е трудно.
Когато се претендират последиците на договора, прехвърлителят, съответно неговите наследници могат да се бранят с възражение за привидност, както и с възражение за нищожност поради липса на основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД (в първия случай за наследниците – без да е необходимо „начало на писмено доказателство”, тъй като сделката е насочена срещу тях). Тези възражения се преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба и в тежест на претендиращия нищожността е да докаже опорочаващия сделката факт – обстоятелството, че в действителност издръжка и грижи преди сключването на договора не са предоставени. Разбира се, когато се претендира привидност на договора, насрещната страна винаги може да репликира, че симулацията прикрива дарение съгласно чл. 17 ЗЗД, като в нейна тежест е да докаже това, при ограниченията на чл. 165, ал. 2 ГПК.
Когато се оспорва договорът или неговото надлежно изпълнение, прехвърлителят, съответно наследниците му може да предявят иск за неговата нищожност като привиден или като сключен без основание. Тези искове може да бъдат съединени първоначално, но може да бъдат и последващо обективно съединени с по-рано предявения иск за разваляне на договора поради неизпълнение до приключване на първото заседание пред първоинстанционния съд, като в тежест на ищеца е да докаже опорочаващия сделката факт – обстоятелството, че в действителност издръжка и грижи преди сключването на договора не са предоставени.
Договорът за минали и бъдещи издръжка и гледане не може да бъде развален поради непредоставянето на издръжка и грижи преди неговото сключване, тъй като това е несъвместимо с изричното съгласие на страните да приемат това за негово основание. Привидността/неистинността на основанието води до нищожност на договора – в първия случай като привиден и във втория – като сключен без основание. Непредоставянето в действителност на издръжка и грижи преди сключването на договора може да има значение за неговото разваляне само доколкото значителността на неизпълнението или на ненадлежното изпълнение на задължението след сключването на договора се преценява от съда с оглед на вече престираните издръжка и грижи по целия договор. В този смисъл едно неизпълнение или ненадлежно изпълнение може да бъде преценено като незначително на фона на продължителното надлежно изпълнение преди и след сключването на договора, докато същото неизпълнение или ненадлежно изпълнение може да бъде преценено като значително на фона на едно краткотрайно изпълнение само след сключването на договора. В този случай в тежест на приобретателя е да докаже какво е изпълнил по договора след неговото сключване, а в тежест на прехвърлителя, съответно на неговите наследници е да докажат, че преди сключването на договора в действителност не са предоставяни издръжка и грижи.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е ползвал прехвърленото жилище в кв. Л., а ответникът – това в кв. О. купел, като ищецът е плащал и консумативните разходи за своето жилище в кв. Б., където прехвърлителката се е настанила през 2012 г. след като се е завърнала от работа в Гърция. На 08.09.2014 г. двете жилища с гаража към първото са прехвърлени на ответника (син на прехвърлителката) срещу положените грижи и предоставяната до този момент издръжка, както и срещу задължението такива да бъдат полагани и предоставяни за в бъдеще. Ищецът (другият син на прехвърлителката) претендира развалянето на договора, тъй като до месец февруари 2014 г. майката на страните е живяла при него и той я е подпомагал в издръжката й, а по това време тя не се е нуждаела от допълнителни грижи. Тя е ходила при брат му (ответника), за да помага при отглеждането на неговото дете, тъй като той е бил командирован в САЩ но не е живяла трайно в общо домакинство с него, тъй като е ходила при ответника и се е връщала. Иск за нищожността на договора поради липса на основание не е предявен и не е разгледан, но е установено обстоятелството, че прехвърлителката е починала няколко месеца след сключването на прехвърлителната сделка. По делото е установено, че до началото на 2014 г. прехвърлителката е живяла при ищеца, който е издържал цялото домакинство, в т.ч. майка си, през пролетта на 2014 г. тя е живяла при семейството на ответника, а през лятото е била в У. и Голяновци. Не се установява по несъмнен начин след диагностицирането на болестта на прехвърлителката през месец август 2014 г. до смъртта й на 21.10.2014 г. ответникът да е полагал всички необходими грижи и да е осигурявал цялостната издръжка на майка си, тъй като няма данни тя трайно да е пребивала при него, Впечатленията на посочените от ответника свидетели за живота на прехвърлителката през този период са инцидентни и са показателни за кратковременен престой и отделни прояви на синовна грижа към болна майка, каквато са проявявали и двамата синове.
Правилно въззивният съд е приел, че е предявен иск за разваляне на сключения договор поради неизпълнение по причина, за която приобретателят отговаря. Също правилно съдът е приел, че договорът съдържа характеристиките на комутативен и алеаторен. Неправилно обаче съдът е приел, че неполагането на грижи и непредоставянето на издръжка преди сключването на такъв договор са основание за разваляните му поради неизпълнение.
В основанието на исковата молба ищецът твърди две групи факти: че преди сключването на договора ответникът не е предоставял издръжка нито е полагал грижи за майка си, а след сключването на договора поетото задължение за в бъдеще не е изпълнявано. Предявеният петитум в исковата молба се ограничава до искането за развалянето на договора.
В доклада по делото не са посочени изрично обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения. Съдът ги е посочил, като е препратил към съдържанието на исковата молба, препис от която е надлежно връчен на ответника и към съдържанието на своевременно постъпилия отговор, с което е приел, че всички посочени факти в двата документа са правно релевантни. По т. 2 в доклада е прието, че предявеният иск е за разваляне на договора поради неизпълнение. Доказателствената тежест по т. 5 не е разпределена, тъй като е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже неизпълнението от страна на длъжника, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно и в срок задълженията си. В първото заседание по делото съдът не е изпълнил служебните си задължения по чл. 145 ГПК, като не е изяснена фактическата страна на спора нито на страните е указано правното значение на твърдените от тях факти по делото. Във въззивната жалба ищецът изрично се позовава на необсъждането на доказателствата, че приобретателят не е предоставял издръжка и не е полагал грижи за майка си преди сключването на договора, когато тя е живяла в Б. преди и след пребиваването й в У., които обстоятелства съгласно доклада по делото първоинстационният съд е включил в предмета на доказване, като е приел, че са правно релевантни, а в решението – че са неотносими към предмета на делото.
Въззивният съд е приел, че същите факти са правно релевантни и доказани, но неправилно е приел, че са основание за развалянето на договора поради неизпълнение.
След като ищецът претендира в хода на цялото производство правните последици от факта, че преди сключването на договора издръжка не е предоставяна и грижи не са полагани от приобретателя и съдът е приел, че тези факти са правно релевантни, с оглед обезпечаването на възможността двете страни да осъществят надлежно правото си на защита, по делото е следвало да бъде изяснено дали ищецът иска изрично прогласяване на нищожността на договора като привиден; и ако това е така да разгледа първо иска за нищожност и едва ако го отхвърли като неоснователен или прекрати производството по него, тъй като ищецът не го поддържа или се отказва от него – да разгледа иска за развалянето на договора поради неизпълнение.
Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 202/22.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3061/2017.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за разглеждане на предявения иск за нищожност на договора, като привиден на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и според изхода на делото по този иск, и по евентуално съединения иск за разваляне на договора поради неизпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top