Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
София, 27.06. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1526 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 582 от 27.12.2018 г. по касационната жалба на К. Д. И. и И. Д. И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 05.01.2018 г. по в. гр. д. № 617 /2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение № 344 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 328 / /2016 г. на Врачанския районен съд, с което:
1) са уважени исковете на К. Д. И. и И. Д. И. срещу Н. М. С. с правно основание чл.30 ЗН като извършено в полза на Н. М. С. дарение на 1 /2 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], целият с площ 358 кв.м., с построените в него масивно жилище – част от сграда близнак и гараж, обективирано в нотариален акт от 02.07.1998 г., е намалено с 52 260 лева и е възстановена запазената част на К. Д. И. и И. Д. И. от наследството на Д. К. И. в размер на 52 260 лева;
2) на основание чл.36,ал.1 ЗН К. Д. И. и И. Д. И. са осъдени да заплатят на Н. М. С. сумата от 26 130 лева, представляваща разполагаема част от наследството на Д. К. И.;
3) е уважен искът на К. Д. И. и И. Д. И. срещу Н. М. С. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на процесния недвижим имот.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл.30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, понеже производството се е развило без участието в него на необходим другар на ответника по исковете за възстановяване на запазена част – друг дарен от наследодателя.
Въпросът е по приложението на чл.216,ал.2 ГПК вр. чл.30 ЗН.
Настоящият състав намира приема, че отговорът на въпроса е отрицателен.
Така е, защото, според правилото на чл.216,ал.2 ГПК необходимо другарство възникваq когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари.
При исковете по чл.30 ЗН нито една от визираните хипотези не е налице.
Защото разпоредбите на чл.30 – чл.37 от ЗН не предвиждат изискване за предявяване на иска за възстановяване на запазената част срещу всички лица, които са облагодетелствани от завещания и дарения.
И защото естеството на спорното правоотношение не обуславя като последица решението на съда да бъде еднакво спрямо всички другари – дори при извод за накърняване на запазената част на ищеца (след като съдът образува наследствена маса по чл.31 ЗН и вследствие на това определи размера на разполагаемата част на наследодателя и размера на запазената част на ищеца (когато той е наследник с такава част), решението може да бъде различно спрямо различните облагодетелствани – някои разпореждания да се намаляват, а други – не:
Разпоредбите на чл.32 и чл.33 от ЗН предвиждат как се намаляват завещанията и даренията: съгласно чл.32 ЗН най-напред се намаляват завещанията и то съразмерно, а съгласно чл.33 ЗН даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества (когато намаляването на завещанията не е достатъчно за възстановяване на запазената част на ищеца) и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите.
Обсъдените разпоредби задължават съда, който разглежда иск по чл.30 ЗН, да следва предписана поредност в намаляването на разпорежданията, която не зависи от това дали са предявени искове срещу всички облагодетелствани. И в случаи, че не са, съдът следва да съобрази всяко едно от дарствените и завещателните разпореждания, които участват при формиране на наследствената маса (по чл.31 ЗН) – най-напред завещанията – съразмерно, а после даренията и то в последователност, обратна на извършването им (като започне от най-късното извършеното), за да отговори на въпроса (в определената от закона поредност) кои от завещанията и даренията накърняват запазената част и с колко (като изчисли запазената част на ищеца и с каква част всяко отделно разпореждане накърнява запазената част на ищеца) и кои не. Тази проверка трябва да продължи, докато в предписаната от закона поредност се достигне до извършеното разпореждане в полза на ответника, за да бъде отговорено на въпросите дали то накърнява запазената част на ищеца и с колко, съответно с каква част трябва да се намали разпореждането.
Общите за наследника с накърнена запазена част и облагодетелстваните лица факти са тези, визирани в разпоредбата на чл.31 ЗН : кои завещания и дарения се включват в наследствената маса, каква е тяхната стойност, какъв е размерът на разполагаемата част на наследодателя и този на запазената част на ищеца, каква е тяхната стойност.
Изводите на съда по тези въпроси не зависят от това дали искът е насочен срещу всички облагодетелствани или не, във всички случаи на основателност на иска намаляването на завещанието и дарението в полза на ответника ще е едно и също – с частта, която се определя, като се вземат предвид всички завещания и даренията, извършени по време след дарението, чието намаляване се иска (ако се иска намаляване на дарение.
Разликата може да се състои в това дали това намаление е достатъчно за възстановяване на запазената част на ищеца или не, този резултат е предоставен за избор на ищеца. Ако ищецът иска намаляване на дарение и не предявява иска срещу извършени от наследодателя завещания и по-късни дарения, при уважаване на иска ищецът носи риска да не получи или да получи само частично възстановяване на запазената си част. За остатъка по-късно той може да предяви иск по чл.30 ЗН и срещу останалите или срещу някои от останалите облагодетелствани.
Накратко отговорът на въпроса е: отделните облагодетелствани със завещателни и дарствени разпореждания са обикновени другари по предявен срещу тях иск по чл.30 ЗН на наследника, който твърди, че запазената му част от наследството е накърнена, от волята на ищеца по иска по чл.30 ЗН зависи дали ще предяви иск срещу всеки от облагодетелстваните със завещания и дарения, предявяването на иска срещу всички тях не е предпоставка за неговата допустимост.
Ответникът по жалбата и по исковете Н. М. С. оспорва основателността на касационната жалба.
М. Ц. Л., конституирана в производството като „заинтересована страна“, не е подала писмен отговор, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Обжалваното решение е постановено по искове с правно основание чл.30 ЗН и по иск с правно основание чл.108 ЗС.
Въззивният съд е приел следното:
Дарението, чието намаляване се иска, е извършено през 1998 г. от Д. К. И., баща на жалбоподателите К. Д. И. и И. Д. И., в полза на ответницата по исковете Н. М. С..
Д. К. И. е извършил още едно последващо безвъзмездно разпореждане, като на 30.09.2009 г. заедно със съпругата си А. Е. И. са дарили на нейната дъщеря М. Ц. Л. придобит по време на брака им недвижим имот в [населено място], район Искър, който представлява стая за творчество и е с площ 31.67 кв.м..
М. Ц. Л. е конституирана служебно в производството от първоинстанционния съд с разпореждане от 06.03.2017 г. като заинтересована страна.
При тези фактически изводи въззивният съд е приел следните правни изводи:
Наследодателят на ищците е извършил две дарения по различно време и възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.33 ЗН – като се започне от последните дарения (т.е. тези които са най-близко по време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към предшестващите. За ищците е съществувал правен интерес да предявят исковете си за възстановяване на запазена част от наследството не само срещу ответницата Н. М. С., но и срещу М. Ц. Л., за което районният съд е следвало да даде указания на ищците. Първоинстанционното решение е недопустимо като поставено без участието на М. Ц. Л. в качеството на главна страна – ответник по исковете по чл.30 ЗН.
По доводите за неправилност:
При дадения отговор на правния въпрос са основателни доводите на жалбоподателите, че са неправилни следните правни изводи на въззивния съд: че дарените М. Ц. Л. и Н. М. С. са необходими другари по исковете по чл.30 ЗН; че съвместното предявяване на исковете срещу тях е предпоставка за тяхната допустимост, съответно че непредявяването на иск по чл.30 ЗН срещу М. Ц. Л. е процесуална пречка за допустимостта на иска срещу Н. М. С., довела до недопустимост на първоинстанционното решение. Основателен е доводът, че такъв извод не следва от правилото на чл.33 ЗН.
Основателен е и доводът, че предявяване на иск по чл.30 ЗН срещу всички облагодетелствани от завещания и дарения, които се включват в наследствената маса по чл.31 ЗН, е правна възможност, но не и задължение на ищеца (наследник с накърнена от завещания и дарения запазена част от наследство).
От тези изводи следва, че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.216,ал.2 ГПК) и неправилно приложение на материалния закон (чл.30 и чл.33 ЗН).
То следва да бъде отменено и тъй като въззивният съд не е разгледал спора по същество (не се е произнесъл по основателността на исковете) и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да направи това, като започне разглеждането от извършване на подготвително заседание по делото (чл.267 ГПК).
Тъй като искове по чл.30 ЗН са предявени само срещу дарената Н. М. С., въззивният съд следва да разгледа два отделни иска с правно основание чл.30 ЗН – на всеки един от двамата ищци срещу ответника Н. М. С..
По всеки от двата иска да извърши отделни изчисления и да постанови отделен диспозитив.
При извод, че запазената част на всеки един от двамата ищци в размер на по 1 /3 (според изводите на първоинстанционния съд) е накърнена, новият състав на въззивния съд следва да отчете, че всеки един от двамата ищци има право на възстановяване на запазената част най-напред от по-късното по време дарение (в размер на по 1 /3 от 23 150 лева (на колкото е оценена дарената част от имота, ако новият състав възприеме изчисленията на първоинстанционния съд), или с по 7 716.67 лева. Искове по чл.30 ЗН срещу М. Ц. Л. не са предявени, поради което няма основание за намаление на дарението в нейна полза с тези суми, но съгласно правилото на чл.33 ЗН те следва да се съобразят, като за всеки един от ищците сумата 7 716.67 лева се извади от сумата 26 130 лева (стойността на запазената част на всеки един от ищците според изчисленията на първоинстанционния съд). При изчисленията на първоинстанционния съд се получава сумата 18 413.33 лева, която всеки един от ищците има право да търси от Н. С..
Или : ако изводите за имуществото, което се включа в масата по чл.31 ЗН И неговата стойност на новия състав на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, по всеки един от двата предявени иска по чл.30 ЗН дарението в полза на Н. С. следва да се намали със сумата 18 413.33 лева, с която да се възстанови запазената част на всеки един от ищците.
При различни изводи за наследствената маса по чл.31 ЗН и за стойността на имуществата в нея следва да се направят съответните изчисления.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд (чл.294 ГПК).
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 4 от 05.01.2018 г. по в. гр. д. № 617 /2017 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне от извършване на подготвително заседание по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.