Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 08.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2655 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 115 от 14.03.2019 г. по касационната жалба на В. Д. Л. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 16.02.2018 г. по възз. гр. д. № 1710 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което искът по чл. 30 ЗН на Д. Д. Л.-Е. срещу жалбоподателя В. Д. Л. е уважен чрез намаляване на извършеното от Д. Х. Л., починал на 07.06.2012 г., с нотариален акт № …. /…. г., съставен на …. г., в полза на В. Д. Л. дарение на 1 /2 ид.ч. от недвижими имоти – апартамент и гараж в една и съща сграда в [населено място], заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, индивидуализирани в съдебното решение, със сумата 14 107.67 лева и възстановяване на запазена част на Д. Д. Л.-Е. от наследството на баща и Д. Х. Л. в размер на 14 107.67 / 49 764 ид.ч.
Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: правен въпрос: има ли съдът, който разглежда иск по чл.30 ЗН за намаление на завещание или дарение на няколко имота задължение по чл.34 от ЗН да даде срок на лицето в чиято полза е извършено завещанието или дарението да избере с кой от дарените имоти да започне намалението на завещанието или дарението, за който е прието, че е обуславящ и е разрешен в противоречие с посочените и приложени от жалбоподателя решения на ВКС: № 802 /19.11.2009г. по гр.д. № 1710 /2008 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 594 /01.09.2009 г. по гр.д. № 1565 /2008 г. на ВКС, I г.о. и решение № 104 /24.06.2015 г. по гр.д. № 5871 /2014г. на ВКС, I г.о., с които е прието, че в разглежданата във въпроса хипотеза съдът по реда на чл.34 ЗН съобразява посочената от ответника по иска по чл.30 ЗН поредност или му дава срок да заяви в каква поредност да се извърши намаляване на отделните дарствени разпореждания.
Настоящият състав споделя разрешението на правния въпрос в посочените решения на ВКС, които отразяват установена практика на ВКС, по изложените в тях съображения и поради това, че отговорът пряко следва от диспозицията на правната норма, установена с разпоредбата на чл.34 ЗН, която е императивна.
Ответникът по касация Д. Д. Л.-Е. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
С определение № 133 от 13.07.2018 г към настоящото производство е присъединена за разглеждане частната жалба на В. Д. Л. срещу определение № 1050 от 02.05.2018 г. по възз. гр. д. № 1710 /2017 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с правно основание чл.248 ГПК, с което е допълнено въззивно решение № 262, постановеното на 16.02.2018 г. по делото, като жалбоподателят В. Д. Л. е осъден на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.38,ал.2 ЗАдв. да заплати на адв. И. А. С. сумата 300 лева разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по частната жалба Д. Д. Л.-Е. в писмен отговор оспорва нейната основателност.
По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Въззивният съд е приел следното:
Жалбоподателят В. Д. Л. е оспорил основателността на иска с доводи, че запазената част на ищцата не е накърнена, евентуално моли да му бъде дадена възможност да се ползва от възможността на чл.34 и чл.36 ЗН.
Дарението, чието намаляване се иска, е извършено на 09.09.2010 г. от съпрузите Д. Х. Л. и С. Г. Л. – родители на страните, които са се разпоредили в полза на техния син жалбоподателя В. Д. Л. с притежаваните от тях в режим на съпружеска имуществена общност (с.и.о.) апартамент и гараж в [населено място].
Предмет на предявения от ищцата иск по чл.30 ЗН са 1 /2 идеални части от дарените имоти, които съответстват на дела на общия наследодател Д. Л. от прекратената с.и.о..
Д. Л. е извършил още едно предходно безвъзмездно разпореждане, като през 1995 г. със съпругата си С. Г. Л. са дарили на И. В. С. съсобственото им жилище заедно с 1 /2 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, находящи се на [улица] [населено място]. Върху този имот е съществувала съсобственост между дарителите, тъй като 1 /2 идеална част от него е придобита в режим на с.и.о. по време на брака им чрез покупко-продажба, а другата 1 /2 идеална част е придобита от С. Л. на основание съдебна спогодба.
Съдът е образувал наследствена маса по реда на чл.31 ЗН, като е съобразил заключението на вещите лица по тройната съдебно – оценителната експертиза за стойността на имотите, предмет на извършените от Д. Л. дарения, както и експертното заключение за стойността на притежаваните от наследодателя към датата на смъртта му в режим на с.и.о. магазин с офис в [населено място].
Приел е, че стойността на дарения на ответника апартамент към датата на откриване на наследството е била 81 000 лева, а на дарения на ответника гараж към същия момент – 18 528 лева, съответно стойността на 1 /2 от тях е 40 500 лева + 9 264 лева = 49 764 лева.
Приел е, че към момента на откриване на наследството наследодателят Д. Л. е притежавал 1 /2 ид.ч. от магазин с офис в [населено място] на стойност (на тази 1 /2 ид.ч.) 28 000 лева. Към този чист актив въззивният съд е добавил стойността на извършените от наследодателя дарения: 1 /2 от 81 000 лева на апартамента и 1 /2 от 18 528 лева на гаража, чието намаление се иска и 1 /2 от 32 000 лева от имота на [улица], равно на 1 /2 от 128 528 лева, равно на 65 764 лева. Така (28 000 лева + 65 764 лева) е изчислил, че общата стойност на наследствената маса е 93 764 лева.
Въззивният съд е установил, че наследодателят е оставил трима наследници с право на запазена част – децата му Д. Л.-Е. и В. Л. и преживялата съпруга С. Л.. Приел е, че съгласно чл.29 ЗН размерът на разполагаемата част, равняващ се на запазената част на всеки от наследниците, е 23 441 лева, представляващи 1 /4 от наследственото имущество. Съдът е приел, че с дарението, чието намаляване се иска, запазената част на ищцата Д. Л.-Е. е накърнена с 14 107.67 лева, тъй като от полагащата ? се 1 /3 от чистия актив на наследството (1 /2 ид.ч. от магазин с офис, която е на стойност 28 000 лева) тя е получила 9 333.33 лева (1 /3).
Съдът е приел, че тъй като наследодателят на ищците е извършил две дарения по различно време, възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.33 ЗН – като се започне от последните дарения (т.е. тези които са най-близко по време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към предшестващите. Съдът е приел, че последно е дарението на 1 /2 ид. ч. от апартамент и гараж в [населено място], извършено в полза на ответника В. Л., чието намаление се иска, и го е намалил с 14 107.67 лева, като по този начин е възстановил накърнението с 14 107.67 /49 764 ид. ч. на запазената част на ищцата (в знаменателя на дробта съдът е поставил 1 /2 от сбора на стойността на апартамента и гаража според заключението на тричленната СТЕ, изчисленията бяха отразени по-горе).
Въззивният съд е посочил още, че правилата на чл.36 ЗН не са приложими, тъй като в производството не е конституиран третият наследник на Д. Л. – преживялата съпруга С. Л., която също има право да иска възстановяване на нейната запазена част от наследството.
По доводите за неправилност:
Основният довод (макар и изложен след този за неправилното приложение на чл.34 ЗН) е, че запазената част на Д. Л. не е накърнена, поради това, че въззивният съд неправилно е приел, че сумите по представените две банкови бордера с дата 07.09.2010 г. (на стр. 85 и 86 по делото на РС) са подарени, тъй като в тях като основание за плащане е записано, че сумата е преведена с основание покупка на тези имоти 48 часа преди сделката, а в деня на сделката поради изключително високата данъчна оценка решили с родителите му да оформят сделката като дарение. В действителност волята на страните е била и си е останала покупко-продажба.
Доводът е неоснователен.
На първо място поради това, че за първи път в касационната инстанция се твърди, че дарението прикрива продажба. Срокът за възражения на основателността на иска обаче е преклузивен и изтекъл с изтичане на срока за отговор на исковата молба.
В отговора на исковата молба (л.71) В. Л. твърди, че : С родителите му започнали подготовка за покупко-продажба, но поради високата данъчна оценка, а най-вече поради факта, че баща му бил направил дарение на сестра му (Д. Л.-Е.) родителите му взели справедливото решение да направят дарение и на него (1.) Поради това, когато през 2012 г. баща му починал, той имал финансово задължение към В. Л. в размер на 17 750 евро (2.). Отделно от това сестра му била подпомагана и компенсирана за дарените му (на В. Л.) имоти обезщетявана парично от родителите му.
Със следваща молба (л.118) В. Л. поддържа твърдението си, че след смъртта на бащата на страните Д. Л. той имал към него финансово задължение в размер на 17 750 евро. Това твърдение изключва твърдението, че сумата представлява част от заплатената цена по договор за покупко-продажба.
От изложеното следва еднозначният извод, че В. Л. не оспорва че е получил дарение и твърди, че половината от преведените пари представляват задължение на баща му, а не са продажна цена (в това производство се обсъжда наследяването от баща му). Със същата молба В. Л. е посочил обстоятелствата, за които иска да бъдат допуснати свидетели и между тях не е посочил установяване на покупко-продажба, прикрита зад привидно дарение.
В първото съдебно заседание на 18.01.2017 г. (л.119, стр.2) В. Л. заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Към това може да се добави и че по делото не са събрани допустими доказателства за прикрита покупко-продажба:
Не са представени писмени доказателства, нито за предварителен договор, нито за това, че страните по договора за дарение са изявили воля и постигнали съгласие да прикрият покупко-продажба зад привидно дарение, и тъй като за предварителния и окончателен договори за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот е установена форма за действителност, тъй като сключването на привидна сделка се оспорва от насрещната страна и липсва начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК, то е налице забрана за установяване на тези договори със свидетелски показания – чл.164,ал.1,т.1 ГПК, поради което и следва извод, че не е доказана нито привидност на договора за дарение, нито прикрита сделка.
Следващият довод е, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е кредитирал твърденията на свидетеля С. Л. (майка на страните), че родителите на страните са давали на ищцата Д. Л.-Е. пари на ръка като обезщетение: като сумите са били в различен размер – от по 500 евро, от по 1000 евро и от по 2000 евро. Жалбоподателят твърди, че съдът е следвало да приеме, че тези суми са давани нееднократно и като обезщетение. Жалбоподателят твърди, че като не е кредитирал свидетеля, съдът е формирал необосновани и неправилни изводи.
Доводът е неоснователен.
Въззивният съд е обсъдил и възприел свидетелските показания и от тях е приел извода, че двамата родители са подпомагали и двете си деца (страните по делото) и това е извършвано с намерение за дарение, но е формирал правния извод, че тези дарения са обичайни, тъй като такива суми са били предоставяни и на ответника по делото (В. Л.).
Настоящият състав приема, че не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, тъй като показанията са обсъдени, въззивният съд е възприел фактическите твърдения на свидетеля, фактическите изводи на въззивния съд са обосновани : свидетелката изрично твърди (л.133 и л.134), че са подпомагали и В. Л., че винаги са давали някаква издръжка, некога не са делили децата, нито свидетелката, нито мъжа и, давали са и на двете деца. При тези фактически изводи правният извод, че даренията са обичайни, не е неправилен.
Поради изложеното следва да се приеме, че изводът на въззивният съд, че запазената част на Д. Л. е накърнена, не е неправилен.
Следващият довод е за неправилно приложение на правилото на чл.34 ЗН, с оглед отговора на правния въпрос, той е основателен.
При извода на въззивния съд, че на В. Л. са подарени два имота и че запазената част на Д. Л. е накърнена (за основателност на предявения иск по чл.30 ЗН), и особено при позоваването от В. Л. с въззивната му жалба на тази разпоредба във връзка с обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е следвало да му определи срок, в който да заяви какъв е неговият избор за извършване на намалението.
Като не е направил това и е постановил да бъде извършено намаление на дарението и на апартамента и на гаража (потвърдил е първоинстанционното решение) въззивният съд е допуснал нарушение на правилото на чл.34 ЗН, което е императивна материалноправна норма. Това нарушение се е отразило на правилността на въззивното решение, то е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което следва да се укаже на касатора да упражни правото си по чл. 34 ЗН.
При новото разглеждане на делото и на основание чл.294 ГПК съставът на въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
По основателността на частната жалба на В. Д. Л. срещу определение № 1050 от 02.05.2018 г. по въззивното дело:
С това определение въззивният съд е допълнил въззивно си решение в частта за разноските, като е осъдил В. Д. Л. да заплати на адвокат И. А. С. сума в размер на 300 лева, представляваща разноски в производството пред въззивния съд, на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.38,ал.2 ЗАдв.
За да постанови обжалваното определение № 1050 от 02.05.2018 г., въззивният съд е приел, че осъждането е последица от изхода на въззивното производство – от неоснователността на въззивната жалба.
Тъй като с решението по касационната жалба въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и тъй като присъждането на разноски за процесуално представителство във въззивното производство е в зависимост от изхода на въззивното производство, то и обжалваното определение следва да бъде отменено. И по това искане ще следва да се произнесе новият състав на въззивния съд в зависимост от крайния си извод за основателност или неоснователност на въззивната жалба.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 262 от 16.02.2018 г. по възз. гр. д. № 1710 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
ОТМЕНЯ определение № 1050 от 02.05.2018 г. по възз. гр. д. № 1710 /2017 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с правно основание чл.248 ГПК.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно дадените указания по приложението на правилото на чл.34 ЗН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.