– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 384
гр. София 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2019 (двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесети) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2304 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2920/17.05.2019 година, подадена от Т. К. В., срещу разпореждане № 339/15.04.2019 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година.
С обжалваното разпореждане е била върната подадената от В. срещу решение № 161/05.12.2018 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година, касационна жалба с вх. № 194/11.01.2019 година, тъй като въпреки двукратното оставяне на производството без движение не са били изпълнени дадените с разпореждане № 255/25.03.2019 година указания, като касационната жалба не е приподписана от адвокат, а с молба вх. № 2149/10.04.2019 година е било представено само пълномощно за касационната инстанция.
В частната си жалба Т. К. В. излага съображения за това, че обжалваното разпореждане е неправилно като е поискано същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд Варна за надлежно администриране на жалбата.
Ответната страна по жалбата Т. Б. К. е подал отговор на същата с вх. № 3347/06.06.2019 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а атакуваното с нея разпореждане да бъде потвърдено.
Т. К. В. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 09.05.2019 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 2920/17.05.2019 година, като е подадена по пощата на 16.05.2019 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С разпореждане № 255/25.03.2019 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година е оставил подадената от Т. К. В. срещу решение № 161/05.12.2018 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година, касационна жалба с вх. № 194/11.01.2019 година без движение, като е дал на жалбоподателката едноседмичен срок от съобщението, в който касационната жалба да бъде приподписана от адвокат и да бъде приложено пълномощно на същия за касационната инстанция. Жалбоподателката е била уведомена за тези указания на 04.04.2019 година и от тази дата е започнал да тече едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите, като същия е изтекъл на 11.04.209 година. В този срок е постъпила молба с вх. № 2149/10.04.2019 година, с която В. е представила писмено пълномощно за касационната инстанция като е заявила, че потвърждава всички процесуални действия, извършени от адвокат Н. К. от САК по изготвяне и подаване на касационната жалба и на писменото изложение на касационните основания. Касационната жалба не е била приподписана от адвокат, поради което съдът е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 от ГПК и тъй като тази нередовност не била отстранена в срок е постановил връщането й на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Този извод на въззивният съд е незаконосъобразен. Към касационната си жалба Т. К. В. е представила изложение на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е било подписано от упълномощения от нея адвокат, като е налице и пълномощно на този адвокат за пред касационната инстанция. Самото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидено от закона като приложение към касационната жалба и за него не е предвидено изрично задължение за приподписването му от адвокат, каквото е предвидено за касационната жалба по чл. 294, ал. 2 от ГПК. Същевременно обаче изложението е неразривно свързано с касационната жалба, тъй като поставените в него правни въпроси, трябва да имат отношение към конкретните оплаквания в касационната жалба. Освен това изложението може да бъде инкорпорирано в касационната жалба. Затова двете трябва да бъдат разглеждани като едно цяло и подписването на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от адвокат с изрично пълномощно да се счита като подписване и на касационната жалба. Затова с представянето на такова изложение следва да се счита, че касационната жалба е приподписана от адвокат и изискването на чл. 284, ал. 2 от ГПК е спазено. С оглед на това разпореждането на Апелативен съд Варна, с което е прието обратното е неправилно и трябва да бъде отменено като такова и делото да се върне на същия съд за надлежното администриране на подадената от Т. К. В. срещу решение № 161/05.12.2018 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година, касационна жалба с вх. № 194/11.01.2019 година.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 339/15.04.2019 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година и ВРЪЩА делото на същия съд за надлежното администриране на подадената от Т. К. В. срещу решение № 161/05.12.2018 година на Апелативен съд Варна, постановено по гр. д. № 561/2018 година, касационна жалба с вх. № 194/11.01.2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.