1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 599
гр. София, 30.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. 2008 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Столична община, в качеството й на ответник по въззивната жалба, обжалва определение от 17.06.2019 г. по т.д. 1616/19 г. на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, с което е спряно производството по делото срещу въззивниците „Устра-Холдинг“ АД и „М – инженеринг“ ЕООД в частта, с която е спряно производството срещу „Устра холдинг“ АД, без спрямо тази страна да са налице обстоятелства по смисъла на чл. 637, ал. 1 от ТЗ. След като описва историята на производството пред въззивния съд, излага съображения, че само по отношение на „М инженеринг“ ЕООД са налице основания за спиране на производството на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Според частния жалбоподател е имало искане за солидарно осъждане на ответника, но в тази част искането не било уважено. Налице било и формулирано възражение за недопустимост на производството поради липса на съпричастност към факта на неизпълнение на гаранционния ангажимент, респ. вина за това. Макар и да е възражение по основателност на иска спрямо „Устра холдинг“ АД такова изрично изявление се открива в кориците на делото като същото не е уважено от първостепенния съд. Въззивният съд бил сезиран с твърдения за неправилност на осъдителното решение поради липса на основания за отговорността на съдружника ДЗЗД „Устра инженеринг бг“ както и изпълнението–неизпълнението на ангажимента по гаранцията, така и по отношение задължението за отстраняване появилите се дефекти, респ. заплащане на тяхната равностойност за отстраняването им. В настоящия случая не било налице необходимо другарство, което да обуслови невъзможност от продължаване на процеса срещу този от тях за когото не са налице основания за спиране. Всяко от търговските дружества било самостоятелно отговорно за възникване на задължения при условията на равенство в дяловете и липса на клауза, установяваща пасивна солидарна отговорност за неизпълнение на клаузите на договор № НВМОП – 5-20 от 2009 г. с анекс от 30.04.2010 г. , предмет на настоящето производство. При липса на въведено оплакване по отношение на наличието на пасивна солидарност, фактът на разделност и самостоятелност на всеки от въззивниците в спорното материално правоотношение и последвалото процесуално такова, не следвало да се преценява и бил установен. Спирането срещу „Устра холдинг“ АД бил принудил Столична община да изчака неоправдано развитието на процеса срещу „М инженеринг“ ЕООД. Излага съображения, че е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът „М-инженеринг“ ЕООД оспорва частната жалба. Счита, че е неоснователна. Производството било образувано по иска на Столична община за заплащане стойността на разноските, необходими за отстраняване недостатъци, появили се в гаранционни срокове. Дружествата-ответници били обвързани от подписаното от тях споразумение, така и от пряката и неразривна връзка относно осъществената от тях дейност по обществена поръчка – изграждане на пристройка към „ЦДГ 165“ Л. София. Направеното искане за отмяна по отношение на „Устра холдинг“ АД било неоснователно, а разделянето на делата спрямо двамата ответници недопустимо. С оглед естеството на спорното правоотношение решението на въззивния съд следвало да бъде еднакво спрямо всички другари.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание на 17.06.2019 г. Частният жалбоподател, Столична община, е представлявана в това съдебно заседание от юрисконсулт С. с пълномощно по делото. Следователно за тази страна срокът за обжалване на определението започва да тече от 17.06.2019 г. Частната жалба е от 21.06.2019 г. Следователно е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена от лице, което има интерес да обжалва постановеното от въззивния съд определение.
Установява се, че с обжалваното определение Софийски апелативен съд, е спрял производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Съдът е установил, че спрямо ответника по иска „М-инженеринг“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност и това е осъществило основанието по чл. 637, ал. 1 от ГПК. Освен това е приел, че исковете спрямо двамата ответници са свързани и въпреки разделността на отговорността, фактите по делото, т.е. наличието на некачествено изпълнени СМР подлежали на общо установяване за двамата ответници. Това е обусловило и извода за спиране на производството по делото изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че Софийски апелативен съд е сезиран с въззивни жалби от „М-инженеринг“ ЕООД и въззивна жалба от „Устра холдинг“ АД срещу решение № 21 от 4.1.2019 г. по т.д. 6970/15 г. по описа на СГС, VI-22 състав. С решението на първоинстанционния съд са разгледани исковете на Столична община срещу „М инженеринг“ ЕООД и „Устра холдинг“ АД на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционни срокове недостатъци в СМР , извършени от ответника като съдружник в ЗЗД „Консорциум устра инженеринг“ БГ по договор НВМОП 5-20/2009 от 9.9.2009 г. Искането е за осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят обезщетението. Първонистнацинонният съд е приел, че липсва основание за възникване на солидарна отговорност и следва да бъдат осъдени разделно ответниците да заплатят исковата сума при условията на сключено между тях споразумение в разделителен протокол, че печалбите и загубите се разпределят по равно.
При така предявените искове настоящият съдебен състав намира, че отговорността на ответниците не се търси на основание, което да може да се включи в хипотеза на необходимо и задължително другарство. При посочените обстоятелства и формулирано искане в исковата молба, ищецът не е предявил искове срещу ответниците при задължителна пасивна процесуална легитимация, произтичаща от конкретна правна норма, на която се основава иска. Установява се , че искът е предявен на основание гаранционната отговорност на ответниците в качеството им на строители на обект пристройка към ЦДГ 165, Л., [населено място] за проявили се недостатъци в строителството, които ищецът Столична община е отстранил, възлагайки строителномонтажниете работи на друг строител и претендира обезщетение за тези вреди от ответниците в качеството им на изпълнители по договор за строителство като консторциум „Устра инженеринг БГ“ и „Устра холдинг“ АД, дружество по ЗЗД. В случая исковете са предявени при условията на обикновено другарство, по воля на ищеца. Наличието на въведени обстоятелства за солидарна отговорност и искане за солидарното осъждане, не въвежда условия на необходимо и задължително другарство, при което съвместната процесуална легитимация на ответниците е условие за допустимост на исковете. Поради това липсва основание да се приеме, че установяването на общите факти е от такова значение, че изисква постановяване на общо решение по делата. Ето защо установяването на фактите по делото не може да повлияе върху допустимостта на исковете спрямо всеки от ответниците. Не е налице такова условие, произтичащо от закона, което да обуславя извод за спиране на производството и спрямо двамата ответници.
Нормата на чл. 637, ал. 1 от ТЗ предвижда, че заведените искови производства се спират, ако спрямо ответника по иска е открито производство по несъстоятелност. Няма основание да се постанови спиране спрямо двамата ответниците. Основанието за спиране се осъществява само спрямо ответника, за когото е открито производство по несъстоятелност. Няма основание за другия ответник да се спре производството по делото поради факта на откриване на производство по несъстоятелност спрямо другия обикновен другар. В този смисъл е изцяло и практиката на Върховния касационен съд по подобни случаи, на която се е позовал частният жалбоподател – определение № 114 от 29.01.2014 г. по ч.т.д. 3850/2013 г. на 1 ТО, определение № 347 от 11.5.2011 г. по ч.т.д. 106/11 г., 1 ТО на ВКС, определение № 864 от 5.12.2013 г. по ч.т.д. 4243/13 г, 1 ТО, определение № 345 от 18.6.2015 г. по ч.т.д. 714/2015 г. на 1 ТО на ВКС.
Следователно изводите на Софийски апелативен съд за спиране на цялото производство по делото, е неоснователен. Целта на общо предявените искове е да се получи удовлетворение на кредитора. При открито производство по несъстоятелност спрямо един от ответниците, за кредитора съществува възможност да получи удовлетворение в производството по несъстоятелност чрез предявяване на вземането и включването му в одобрения списък от съда на основание чл. 685, чл. 688 от ТЗ и чл. 692 от ТЗ. Въпреки тази възможност, не може да се отрече правото на ищеца да иска удовлетворение и спрямо другия ответник-твърдян длъжник и съответно искът срещу този ответник е допустим, както и не съществува пречка той да бъде разгледан като производството спрямо този ответник се продължи. Спрямо този ответник не е налице основание искът да е недопустим или да е обусловен от изхода по иска спрямо ответника за когото са налице условия по чл. 637, ал.1 от ТЗ.
Изложените мотиви от Софийски апелативен съд за необходимостта фактите да се установят в процеса общо и еднакво спрямо двамата ответници, не е съобразен с условията, при което е предявен искът спрямо всеки от ответниците. Фактите макар и да могат да се установят общо, не са въздигнати от закона, като задължително условие да се установят в общ процес спрямо ответниците. Следователно могат да се установят спрямо всеки един от ответниците в самостоятелен процес. Достигайки до извод, че следва да се установяват общо предявените факти спрямо двамата длъжници, е постановил незаконосъобразно определение в частта, с която е спрял производството и по отношение на „Устра холдинг“ АД. В тази част е обжалвано определението и в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно.
Върховният касационен съд на Р България, състав на 2 ТО по изложените съображения
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.06.2019 г. по т.д. 1616/019 г., Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК в частта, с която е спряно производството по делото, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ и спрямо ответника „Устра холдинг“ АД, въззивен жалбоподател пред Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на производството по него в частта по въззивната жалба на „Устра холдинг“ АД.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: