Определение №49 от 24.1.2020 по ч.пр. дело №4820/4820 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 49

гр.София, 24.01.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Георгиева
Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4820/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. К. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 274 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2498/ 2019 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-68 от 25.08.2016 г. по гр.д.№ 454/ 2016 г. поради просрочие. Молителката е осъдена да заплати на Н. Р. К. 1 500 лв разноски по делото.
Жалбоподателката поддържа, че изводът на другия състав на Върховния касационен съд за просрочие на подадената от нея молба за отмяна е основан на документи, за чиято достоверност не й била осигурена възможност да вземе становище. Оспорва автентичността на тези документи и иска разглеждане на частната жалба в отрито заседание за приемане на експертиза за установяване на неистинността им. Освен това счита за неправилно разбирането на другия състав, че узнаването на обстоятелството, че срещу съпруга й има образувано изпълнително дело, е равнозначно на узнаване за постановеното съдебно решение. Твърди, че съпругът й е в тежко финансово положение, че срещу него има образувани много изпълнителни дела и че конкретно от факта, че по някое от тези дела тя е внесла парична сума за спиране на изпълнението по него, не следва да е узнала по какво съдебно решение се извършва изпълнението. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата да бъде разгледана по същество.
Ответната страна Н. К. оспорва молбата. Поддържа, че молителката е била уведомена за образуваното срещу съпруга й въз основа на влязлото в сила решение изпълнително дело още на 12.09.2017 г., когато по реда на чл.46 ГПК (чрез съпруга) и било връчено съобщение за насрочен опис на движими вещи. Освен това още на 05.09.2017 г. на нея й било връчено при отказ друго съобщение за насрочен опис като съпруг – недлъжник и още от този момент тя е могла да узнае какво съдебно решение се изпълнява срещу съпруга й. Затова счита без значение дали вносната бележка от 13.09.2017 г. е подписана от молителката, тъй като срокът по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е започнал да тече по-рано от тази дата. Излага й доводи за житейската несъставомерност на твърденията, че тя не е знаела за решението по дело, което е водено в три години срещу съпруга й, с който обитават едно жилище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.
Гр.д.№ 3122/ 2015 г. е образувано пред Бургаски районен съд по искова молба за обявяване на недействителността спрямо ищеца Н. Р. К. на увреждащи го договори за дарение, обективирани в нотариален акт № … , н д.№ 167/ 2014 г. и нотариален акт № …, н.д.№ 168/2014 г., двата на нотариус с рег. № ***, с които ответникът Н. С. К. и молителката се разпореждат в полза на ответниците С. Н. К. и Д. Н. К. – Ж. с притежавано от тях право на собственост върху недвижими имоти. С решение от 10.11.2015 г. районният съд уважил исковете, а с решение от 25.08.2016 г. окръжният съд отхвърлил въззивните жалби на ответниците в частта, в която исковете са уважени да размер ? ид.ч. Въззивното решение в тази му част е влязло в сила от 27.03.2017 г., на която дата с определение № 238 по гр.д.№ 177/ 2017 г. Върховен касационен съд, ІІІ г.о., не е допуснал касационното му обжалване. Д. К. не е била страна по делото, по което това решение е постановено. Тя е подала молба за отмяната му като трето лице, за което решението има сила, на 03.08.2018 г. За да приеме, че тази молба е просрочена, другият състав на ВКС е констатирал, че в полза на ищеца по същото дело Н. К. бил издаден изпълнителен лист № 2833/ 01.06.2017 г. за присъдените му разноски пред трите съдебни инстанции. Въз основа на този лист било образувано изп.д.№ 20178040400390 на частен съдебен изпълнител рег.№ ***, който изпратил на молителката Д. К. (в качеството й на съпруг – недлъжник) съобщение за насрочен опис на движими вещи. Съобщените й било редовно връчено на 12.09.2017 г. чрез съпруга й Н. К.. С вносна бележка от 13.09.2017 г. молителката Д. К. внесла по сметка на ЧСИ Д. Н. в „Банка ДСК“ АД сумата 813,31 лв. и като основание за внасянето е посочила: „30 % по и.д. 390/2017 г. Н. С. К.“. При тези обстоятелства другият състав извел, че щом молителката на 13.09.2017 г. е внесла по образуваното изпълнително дело част от дължимите разноски, присъдени с влезлите в сила съдебни актове по делото, тя е узнала за същите, включително – за влязлото в сила въззивно решение, чиято частична отмяна иска. Тримесечният преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК бил изтекъл на 13.12.2017 г., а молбата за отмяна била подадена повече от 7 месеца след изтичането на този срок.
При наличието на повече от едно изпълнителни дела, образувани срещу съпруга на молителката, за което по делото са представени доказателства, основателно същата поддържа, че внасянето от нейна страна на суми или получаването на съобщения по едно от тях не е равнозначно на узнаване на изпълнителното основание. Затова е без значение дали същата е извършила на 13.09.2017 г. парична вноска по сметката на частен съдебен изпълнител рег.№ *** за сметка на съпруга си и не е необходимо да се проверява истинността на вносната бележка, с която тази вноска е извършена. Сам по себе си фактът на вноската не доказва по несъмнен начин, че вносителят знае въз основа на какъв акт е образувано изпълнителното производство. Вярно е, както поддържа ответната по молбата страна, че е житейски нелогично молителката да не е знаела за делото, водено срещу съпруга й и децата й в продължение на три години. Това наистина е крайно невероятно, но не е невъзможно, щом съпругът й е имал повече кредитори и е бил ответник не само по едно, а по няколко дела. Когато по отношение на един твърдян положителен факт доказателствата по делото не изключват възможността да не се е осъществил, правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да го счита за неосъществил се. И тъй като по делото няма доказателства, които да създават пълно убеждение за узнаване от молителката на решението, чиято отмяна се иска, преди твърдяната от нея дата (началото на месец юни 2018 г.), то подадената на 03.08.2018 г. молба за отмяна е в срока по чл.305 ал.1 т.5 вр. чл.304 ГПК. Определението на другия състав на Върховния касационен съд, в което е прието обратното, следва да бъде отменено и делото да му бъде върнато за по-нататъшно процедиране.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 274 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2498/ 2019 г. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top