1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 04.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 529/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно озаглавена „касационна”) на А. Т. Т. срещу разпореждане на Пловдивски апелативен съд № 84 от 20.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 604/ 2019 г., с което е върната частната касационна жалба на А. Т. срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 518/ 19.12.2019 г. Въззивният съд приел, че определението от 19.12.2019 г. не подлежи на касационен контрол.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно съдът счел жалбата й за недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК. Според нея спорът, по който е образувано основното производство, не е търговски, а граждански. Предявеният иск имал своето основание в разпоредбата на чл.55 ЗЗД, а не касаел отношения по търговска сделка. Поддържа също, че дори ако предметът на делото е правоотношение произтичащо от търговска сделка, то съгласно установената практика ако една от страните не е търговец, делото не е търговско по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено и касационната й жалба да бъде разгледана по същество.
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна.
Основното производство е образувано по искова молба на А. Т. Т. против „Пощенска банка” АД, предявен е осъдителен иск за сумата 20 000 лв. Фактическите твърдения на ищцата са за водени преговори между нея и ответника за сключване на извънсъдебно споразумение по кредит на търговеца ЕТ „Т. Т.”, въз основа на които тя внесла по сметка на банката сумата 20 000 лв. Споразумение обаче не било сключено, поради което ответникът дължи връщане на сумата, получена въз основа на неосъществено основание. При тези твърдения е формулирано искане банката да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 20 000 лв със законната лихва от датата на исковата молба. Поискано е ищцата да бъде освободена от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Пред първоинстанционния Пловдивски районен съд въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 6457/ 2018 г. С определение от 18.07.2019 г. този съд отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса. По жалба на ищцата срещу този акт е образувано ч.гр.д.№ 1879/ 2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, който с определение от 28.08.2019 г. отхвърлил жалбата, като посочил, че определението е обжалваемо пред Върховния касационен съд (ВКС). На 10.09.2019 г. ищцата подала жалба срещу въззивното определение, която била администрирана и изпратена на ВКС, но с разпореждане на председателя на ІІ т.о. на ВКС от 23.10.2019 г. делото било върнато на въззивния съд за преценка на допустимостта на жалбата. Въз основа на указанията по това разпореждане с акт от 06.11.2019 г. съдът постановил връщане на частната касационна жалба от 10.09.2019 г. на основание чл.274 ал.4 ГПК. Пловдивският апелативен съд потвърдил този акт с определение № 518 от 19.12.2019 г., а подадената на 06.01.2020 г. частна касационна жалба на ищцата срещу това определение е върната с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Съдът е приел, че определението от 19.12.2019 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед тези мотиви в обжалвания акт поставените от частната жалбоподателка въпроси, свързани с предмета на делото, нямат отношение към процесуалното решение на съда относно допустимостта на жалбата. Същата е върната не поради направен извод за законово ограничаване на достъпа до касационен контрол с оглед цената на иска, а защото е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Проверката на правилността на обжалваното разпореждане обаче не се ограничава до доводите на ищцата (Тълкувателно решение № 6/ 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГТК, ВКС), защото съдът по частната жалба служебно проверява всички правно релевантни факти и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, без да е обвързан от посоченото в нея.
Изводът на съда, че определението от 19.12.2019 г. е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, е неправилен. Определенията на апелативните съдилища, постановени на основание чл.274 ал.2 изр.1 пр.2 ГПК, подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК регламентира функционално компетентния съд по частна жалба срещу преграждащо определение според това, кой въззивен съд (окръжен или апелативен) е постановил това определение за първи път. Няма основания да се смята, че с тази уредба законодателят е ограничил достъпа до касационно обжалване на преграждащите определения, постановени за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция. Ограниченията на достъпа до касационен контрол върху определенията са визирани в чл.274 ал.4 ГПК, а не в чл. 274 ал.2 ГПК и не могат да се обосновават разширително, тъй като правилата са свързани с осигуряване на правото на достъп до съд. Затова частната касационна жалба на ищцата от 06.01.2020 г. срещу определението от 19.12.2019 г. следва да бъде приета за допустима и делото да бъде върнато на апелативния съд за администрирането й.
Не може да бъде уважено искането на частната жалбоподателка въпросът за основателността или неоснователността на тази жалба да бъде решен в настоящето производство. В настоящето производство съставът на ВКС контролира единствено законосъобразността на процесуалното решение на окръжния съд, свързано с допустимостта на частната жалба. Той не може да се произнася по съществото на същата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане на Пловдивски апелативен съд № 84 от 20.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 604/ 2019 г., с което е върната частната касационна жалба на А. Т. срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 518/ 19.12.2019 г. и ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за извършване на следващите се процесуални действия по тази жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: