Определение №123 от 9.3.2020 по ч.пр. дело №171/171 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

гр. София, 09.03.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№171 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. С. – синдик на „Нисим” ЕООД /н/ срещу протоколно определение от 12.11.2019 г. по в.т.д.№2990/2019 г. на САС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея в качеството й на съищец по делото въззивна жалба с вх.№29108/06.03.2017 г. срещу решение №320 от 14.02.2017 г. по т.д.№1996/2014 г. на СГС в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Банка Пиреос България” АД срещу „Нисим” ЕООД /н/ и „ИА Мирабиле” ЕООД искове по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му.
„Банка Пиреос България” АД заявява становище за основателност на жалбата.
Останалите страни не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че въззивната жалба в посочената част е недопустима, тъй като синдикът не е бил страна в производството по исковете по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, а единствено съищец по разгледания иск по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, респективно не е легитимиран в качеството си на синдик да подаде въззивна жалба срещу решението в тази му част.
Определението е неправилно.
Действително синдикът не е бил страна в производството по исковете по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, а единствено съищец по разгледания иск по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ. От друга страна обаче в производството по исковете по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД дружеството в несъстоятелност се представлява от синдика с оглед разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ и липсата на предвидените в чл.635, ал.3 от ТЗ изключения. В този смисъл и тъй като във въззивната жалба на синдика не е посочено еднозначно в какво качество и от кое име е подадена, е била налице нередовност, като на основание чл.262, вр. чл.260, т.1 от ГПК е следвало да се дадат указания да се уточни дали въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по исковете по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД е подадена от името на несъстоятелното дружество. Тъй като разпореждане в тази насока не е постановено, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.11.2019 г. по в.т.д.№2990/2019 г. на САС, с което е оставена без разглеждане подадената въззивна жалба с вх.№29108/06.03.2017 г. срещу решение №320 от 14.02.2017 г. по т.д.№1996/2014 г. на СГС в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Банка Пиреос България” АД срещу „Нисим” ЕООД /н/ и „ИА Мирабиле” ЕООД искове по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Връща делото на САС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top