4
определение по ч.гр.д.№ 2415 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 13.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2415 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на М. Б. С., С. П. С., П. С. Б., А. П. Б.- У. и [фирма] срещу определение № 43 от 15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460 от 2016 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, трето г.о., с което са оставени без разглеждане подадените от М. Б. С., С. П. С., П. С. Б., А. П. Б.- У. и [фирма] молби за отмяна на влязло в сила решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 741 от 2010 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о.
В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Пълномощникът на ответника по частната жалба „А. у.. в Б.“ оспорва същата и моли определението на ВКС,ГК, трето г.о. да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частните жалби са допустима: подадени са от легитимирани страни, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Разгледани по същество, частните жалби на М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма] са неоснователни поради следното: Действително, неправилно в обжалваното определение съставът на трето г.о. на ВКС е приел, че първата молба за отмяна вх.№ 1037206 от 11.03.2016 г. по описа на СРС, подадена от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. и молбата за отмяна вх.№ 1037129 от 11.03.2016 г., подадена от [фирма], са недопустими като подадени след изтичане на предвидения в ГПК преклузивен срок. Молителите по тези молби са трети лица, неучаствали като страни по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска- решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 741 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о. Като трети лица по това дело, те могат да подават молба за отмяна само на основание чл.304 ГПК. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузивният тримесечен срок за подаване на такава молба започва да тече от узнаване на решението от третите лица. За допустимостта на подадените от тези трети лица молби за отмяна без значение е кога те са узнали за новото доказателство, на което се позовават /завещанието от 25.07.2006 г./, тъй като, както бе посочено и по-горе, за тях срокът за подаване на молба за отмяна на решението по гр.д.№ 741 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о. започва да тече от узнаване на решението, а не от откриване на новото доказателство.
Правилен е обаче крайният извод на съда, че молбите за отмяна на горепосочените трети лица следва да бъдат оставени без разглеждане: Съгласно чл.304 ГПК трето лице може са иска отмяна на влязлото в сила решение, само ако това решение има спрямо него сила на пресъдено нещо, независимо че то не е било страна по делото /чл.216, ал.2 ГПК/. Препращането на чл.304 ГПК към чл.216, ал.2 ГПК свързва отмяната на това основание с необходимото другарство.
В конкретния случай молителите М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма] не са необходими другари на страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено, поради което нямат право да иска неговата отмяна на основание чл.304 ГПК: Както бе посочено и по-горе, влязлото в сила решение е постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от „А. у. в Б.“ /конституиран като правоприемник на първоначалната ищца по делото А. К. Ч./ срещу А. П. Б.- У.. Молителите М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма] не са били страни по това дело. М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. са предходни собственици на спорните имоти, които са прехвърлили още преди завеждане на делото, решението по което се иска да бъде отменено, първоначално на сестрата на ответницата А. П. Б.- У.- М. П. Б., която от своя страна ги е прехвърлила на А. Б.- У.. В този смисъл са намиращите се на лист 41-43 от делото на първоинстанционния съд нотариални актове № 120 от 17.02.2004 г. и № 90 от 30.03.2005 г. Това прехвърляне е станало преди завеждане на делото, решението по което се иска да бъде отменено /искова молба от 23.05.2005 г./, а не в хода на процеса, поради което и съгласно чл.298, ал.2 ГПК и чл.226, ал.3 ГПК П. С. Б. не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 741 от 2010 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о. и съответно няма право да иска неговата отмяна на основание чл.304 ГПК.
Молителите М. Б. С., С. П. С. и [фирма] са и последващи приобретатели на процесните имоти: закупили са ги от А. П. Б.- У. с нотариален акт № 134 от 22.07.2005 г., находящ се на лист 145 от приложеното гр.д.№ 38 от 2013 г. на ВКС. Тъй като придобиването е станало в хода на делото, решеното по което се иска да бъде отменено, съгласно чл.298, ал.2 ГПК и чл.226, ал.3 ГПК постановеното по това дело решение има сила на пресъдено нещо и спрямо М. Б. С., С. П. С. и [фирма]. Легитимирани да искат отмяна по чл.304 ГПК обаче не са всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на решението, а само тези от тях, които имат гарантирано от закона право на иск като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари /задължителни или факултативни/, ако бяха конституирани като главна страна по делото. Трето лице, което е придобило спорния имот от ответник по делото /тоест, което е правоприемник на страна по делото/ не е необходим другар на тази страна по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК.
Действително, тези трети лица имат интерес решението да бъде постановено в полза на страната, чийто правоприемник са /в случая М. Б. С., С. П. С. и [фирма] имат интерес решението да бъде постановено в полза на ответницата А. Б.- У./. Именно поради това законът им предоставя право, ако желаят, да участва в делото като встъпят като трети лица- помагачи на страната на праводателя си /чл.218 ГПК/. Тези трети лица обаче нямат обезпечено от закона право на участие по делото. Тяхното участие по делото не е задължително, те може да участват, само ако те или праводателят им имат желание затова- като встъпят като трети лица- помагачи на някоя от страните по делото или бъдат привлечени като такива. Поради това такива трети лица нямат право да искат отмяна на постановеното по делото решение по реда на чл.304 ГПК.
Поради всичко гореизложено, тъй като молбите за отмяна на М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма] се основават на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходими другари“ на тези молители спрямо ответника по делото А. Б.- У., правилно с обжалваното определение на ВКС, ГК, трето г.о. тези молби за отмяна са оставени без разглеждане като недопустими.
Неправилно обаче като недопустима е оставена без разглеждане и подадената от А. П. Б.- У. молба за отмяна. Неправилно в обжалваното определение на ВКС, трето г.о. е прието, че молбата за отмяна вх.№ 1037129 от 11.03.2016 г., подадена от ответницата по делото А. П. Б.- У., е подадена след изтичане на посочения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК преклузивен срок- тримесечен срок от узнаване на новото доказателство, на което А. У. се позовава като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение /завещанието от 25.07.2006 г./. В молба вх.№ 1089031 от 08.06.2016 г. А. У. е заявила, че е узнала за завещанието от адв.П. М., без да посочва дата, на която адв.М. я е уведомил за това завещание. Неправилно в обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, трето г.о. е приел, че за дата на узнаване на новото доказателство от А. У. следва да се счита датата, на която самият адвокат П. М. е узнал за това ново доказателство- 16.11.2015 г., когато на същия като пълномощник на М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. е била връчена призовка по гр.д.№ 12697 от 2015 г. на СГС с приложени към нея копие от молба вх.№ 1099457 от 14.10.2015 г., копие от завещание и от протокол за обявяването му. Няма доказателства, а и не се твърди от никоя от страните по настоящото дело, че адв.П. М. е пълномощник на А. У. по гр.д.№ 12697 от 2015 г. на СГС. Поради това за адв.М. не е съществувало задължение за уведомяване на А. У. за завещанието и съответно не може да се приеме, че А. У. е узнала за това завещание на датата, на която адв.П. М. е бил уведомен и е узнал за него.
Поради изложеното определението на ВКС, ГК, трето г.о. в частта, с която са оставени без разглеждане молбите за отмяна на М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма], следва да бъде потвърдено, а в частта му за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна на А. П. Б.- У.- отменено.
След частичната отмяна на определението делото следва да бъде върнато на същия състав на ВКС за проверка допустимостта на молбата за отмяна на А. Б.- У. /за доказване на това кога А. У. е узнала за новото доказателство- повече или по-малко от три месеца преди подаване на молбата за отмяна/ и в случай, че тази молба е допустима- за произнасяне по същество.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43 от 15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460 от 2016 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, трето г.о. В ЧАСТТА МУ, с която са оставени без разглеждане подадените от М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма] молби за отмяна на влязло в сила решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 741 от 2010 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о.
ОТМЕНЯ определение № 43 от 15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460 от 2016 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, трето г.о. В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без разглеждане подадената от А. П. Б.- У. молба за отмяна на решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 741 от 2010 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о.
ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ на същия състав на ВКС за по-нататъшни процесуални действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.