Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 26.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2337 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2,изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. Б. срещу определение № 4040 от м. февруари 2014 г. по ч. гр.д. № 491 /2014 г. на Софийски градски съд,, т.о., VІ – 6. с-в., действащ като въззивен, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Б. В. Б. срещу разпореждане, постановено по гр.д. № 41910 /2011 г. на СРС, 62 с-в., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 вр. чл.417 ГПК и изпълнителен лист, поради недопустимостта и – разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение не подлежи на инстанционен контрол с изключение на частта за разноските.
Насрещната страна [фирма], [населено място] твърди в писмен отговор, че частната жалба е процесуално недопустима, евентуално е неоснователна.
С определение № 263 /09.05.2014 г. настоящият състав е спрял производството по ч.гр.д. № 2337 от 2014 г. по описа на ВКС, ГК, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На 18.06.2014 г. е прието ТР № 4 /2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това са отстранени пречките за движението на настоящото дело и съгласно чл.230,ал.1 и ал.3 ГПК то следва да се възобнови.
В т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивните определения, постановени в заповедно производство, не подлежат на касационно обжалване.
В мотивите на тълкувателното решение по т.8 обаче изрично е пояснено, че това не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274,ал.2,изр.1 ГПК,/например в случай, че се остави без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция.
Следователно частната жалба е допустима.
В производството по гр.д. № 41910 /2011 г. е поискано да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на авалиран запис на заповед. срещу [фирма] със законен представител В. Г. Б. и срещу длъжника В. Г. Б. – авалист.
С разпореждане на основание чл.417 и чл.418 ГПК първоинстанционният съд е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Г. Б. и срещу Б. В. Б..
Б. В. Б. е обжалвала това разпореждане с частна жалба пред Софийски градски съд, който е постановил обжалваното в настоящото производство определение – оставил я е без разглеждане с мотиви, че разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение не подлежи на инстанционен контрол с изключение на частта за разноските.
Разпоредбата на чл.419,ал.1 ГПК обаче изрично предвижда, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба.
В мотивите на т.8. от цитираното по-горе ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. също изрично е посочено, че при издадена заповед за незабавно изпълнение, може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение – чл.419,ал.1 ГПК..
От изложеното следва, че частната жалба на Б. В. Б. е основателна, а обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на въззивния съд, който да разгледа частната жалбата на Б. В. Б. с правно основание чл.419,ал.1 ГПК срещу заповедта на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 2337 от 2014 г. по описа на ВКС, ГК.
ОТМЕНЯ определение № 4040 от м. февруари 2014 г. по ч. гр.д. № 491 /2014 г. на Софийски градски съд,, т.о., VІ – 6. с-в..
Връща делото на същия състав на Софийски градски съд за разглеждане на частната жалба на Б. В. Б. с правно основание чл.419,ал.1 ГПК срещу заповедта на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.