Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 27.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4854 /2014 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. срещу въззивно решение № 2565 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 14349 /2011 г. по описа на СГС, г.о., ІV „в” възз. с-в..
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 631 /24.11.2014 г. в частта, с която е обезсилено решение от 07.07.2011 г. по гр.д. № 35962 /2009 г. на СРС, 36 с-в., в частта, с която е отхвърлен искът на Мана К. Н., с правоприемник К. И. Н., срещу Л. В. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху североизточно помещение с площ от 17 кв.м., с посочени граници, посочено под № 4 по скица на в.л. към заключение на съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението, намиращо се на сутеренния етаж на къща, в [населено място], на [улица], построена в дворно място от 512 кв.м. – УПИ ХІХ-21, в кв. 434, по плана на С. и в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение по иска Мана К. Н., с правоприемник К. И. Н., с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Л. В. М. да възстанови незаконно променената от него посока на отваряне на вратата на същото помещение.
Решението не е допуснато до касационно обжалване в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС за коридор в сутерена.
Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, уточнен в смисъл : дали влязлото в сила съдебно решение визирано е решение (по иск с правно основание чл.109,ал.1 ЗС) разпростира пределите си и върху лице, което не е било страна по него, нито правоприемник на страна, а е било праводател на страна.
Насрещната страна Л. В. М. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
І. По правния въпрос :
Въпросът е по приложението на чл.220,ал.1 ГПК от 1952 г., (на който съответства чл.298,ал.1 и ал.2 ГПК) – за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения.
Извън въпроса остават хипотезите уредени в чл.220,ал.1 ГПК от 1952 г., (на който съответства чл.298,ал.3 ГПК) : решенията, постановени по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, за които е предвидено, че имат действие по отношение на всички.
Разпоредбата на чл.220,ал.1 ГПК от 1952 г. (както и на чл.298,ал.1 и ал.2 ГПК) гласи, че съдебните решения са задължителни за страните и техните наследници и правоприемници. Правилото урежда изрична и изчерпателно адресатите на силата на пресъдено нещо. Праводателите на страните не са посочени между лицата, за които решенията са задължителни. Следователно съдебните решения не са задължителни за праводателите на страните (те не са обвързани от съдебните решения).
ІІ. По съдържанието на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение :
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Искът по 108 ЗС за североизточното помещение е основан на принадлежност на вещно право на ползване, а в хода на производството и на право на собственост, е недопустим.
С влязло в сила решение от 07.06.2006 г. по гр.д. № 4325 /2003 г. на СГС, ІІ а възз. с-в. между жалбоподателя (К. Н.) и ответника по жалбата (Л. М.) е уважен негаторен иск по чл.109 ЗС с предмет на защита правото на собственост върху процесното помещение, между страните е безспорно, че описаното в решението избено помещение е същото. Това решение е източник на сила на пресъдено нещо (нататък и с.п.н.) за правото на собственост, поради което и възраженията срещу това право са преклудирани. Преклудиращо действие на с.п.н. се основава на принципа, че съдебно признатото право не може да бъде оспорвано по исков ред въз основа на факти, съществуващи по време на висящия процес (чл.255 ГПК отм., чл.439,ал.2 от действащия ГПК). В противен случай ще се стигне до пререшаване на спора, което е недопустимо (чл.299,ал.1 ГПК). Жалбоподателят е встъпил в процеса (настоящия) на мястото на ищцата. Той не може да иска установяване на право на собственост на основания, осъществили се до приключване на устните състезания в предходния процес (в който е бил ответник), като по този начин отрича съдебно признатото право на собственост на другата страна. Същото се отнася и за правното положение на праводателя Мана Н., по отношение на разпростиране на сила на пресъдено нещо като правна последица на решението по (уважения) негаторен иск.
В случая правното положение на голия собственик и това на носителя на вещното право на ползване (чл.56 – чл.62 ЗС) е взаимосвързано (голата собственост и правото на ползване произтичат от един договор (от 1991 г.).
Мана Н. е носител на производното от правото на собственост вещно право на ползване и тази с.п.н. може да и бъде противопоставена. (чл.298 ГПК, чл.221-222 ГПК (отм.).
Влязлото в сила решение от 29.06.2010 г. по гр.д. № 7520 /2009 г. на СГС, І – 6 с-в., с което е уважен иск на Мана Н. срещу К. Н. с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД (договор за продажба на право на собственост е признат за нищожен като сключен при абсолютна симулация без да се целят правните му последици), по силата на което Мана Н. е останала титуляр на правото на собственост на избените помещения, не променя извода за недопустимост на пререшаване на спора, разрешен със с.п.н – Мана Н. остава обвързана от с.п.н. и не може да черпи благоприятни последици от факта, че в по-късен момент от настъпването на с.п.н. се легитимира като собственик – титуляр на правото на собственост, което е отречено със с.п.н. в лицето на привидния собственик, чиято легитимация е създадена с нейно съдействие.
Поради изхода от спора по ревандикационния иск е недоказан и негаторният иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване последиците от извършените нарушения на претендираното вещно право.
ІІІ. По основателността на жалбите :
Настоящият състав намира за основателни част от доводите на жалбоподателя :
Основателен е доводът за неправилност на извода на въззивния съд (стр. 11, 12 и следващите от жалбата), че първоначалният ищец Мана Н., е обвързана от влязлото в сила решение от 07.06.2006 г. по гр.д. № 4325 /2003 г. на СГС, ІІ а възз. с-в., с което е уважен иск с правно основание чл.109 ЗС на Л. М. срещу К. Н. за процесното помещение.
Мана Н. е праводател, а не правоприемник на К. Н. по договора от 1991 г., с който му е прехвърлила „голото право на собственост” върху процесното помещение, като си е запазила правото на ползване.
Когато от патримониума на собственика се извади и прехвърли на друго лице „голата собственост” по съгласие между двамата, то правото на ползване произтича от правото на собственост, а не обратното.
От този извод и от дадения по-горе отговор на правния въпрос следва изводът, че Мана Н. не е обвързана от влязлото в сила решение от 07.06.2006 г. по гр.д. № 4325 /2003 г. на СГС, ІІ а възз. с-в., с което е уважен иск с правно основание чл.109 ЗС на Л. М. срещу К. Н. за процесното помещение.
Изводът на въззивния съд за обратното е процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на въззивното решение в частта, в която то е допуснато до касационно обжалване.
Т.к. Мана Н. не е обвързана от това решение, то не преклудира правото и да иска установяване на правото и на собственост върху процесното помещение срещу Л. М..
Следователно е основателен доводът на жалбоподателя, че искът на Мана Н. срещу Л. М., основан на твърдения за право на собственост и съответно на право на ползване е допустим и следва да бъде разгледан по същество в настоящото производство.
Основателен е и доводът на жалбоподателя, че искът е допустим и след смъртта на Мана Н., настъпила в хода на производството и след заместването и от нейния син и наследник по закон К. Н.. Той е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, постановено по иск на Л. М. срещу него. Но смъртта на Мана Н. и наследяването и по закон от К. Н. са нови юридически факти. В настоящото производство правата на К. Н. върху процесното помещение се основават на наследяване по закон на правата на неговата майка Мана Н., наведени като основание на иска. А с влязлото в сила съдебното решение от 29.06.2010 г. по гр.д. № 7520 /2009 г. на СГС, І – 6 с-в. е уважен иск на Мана Н. срещу К. Н., като е прогласена нищожността на договора от 1991 г., с който тя му е прехвърлена голата собственост върху процесното помещение и от силата на пресъдено нещо на решението следва изводът, че в отношенията между двамата сделката няма прехвърлителен ефект и собственик е била и останала Мана Н..
Поради което допустимостта на иска, разглеждан в настоящото производство на Мана Н. срещу Л. М., не е отпаднала и след заместването от К. Н. на Мана Н. по реда на чл.227 ГПК.
От изложеното следва извод, че като е обезсилил първоинстанционното решение , въззивният съд е постановил неправилно решение.
В. съд не е разгледал спора по същество. Не е обсъдил нито наведеното с исковата молба основание на иска, нито доводите на ответника за неговата неоснователност.
Поради което и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, да разгледа спора по същество след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства за релевантните факти.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2565 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 14349 /2011 г. по описа на СГС, г.о., ІV „в” възз. с-в. в частта, с която е обезсилено решение от 07.07.2011 г. по гр.д. № 35962 /2009 г. на СРС, 36 с-в., в частта, с която е отхвърлен искът на Мана К. Н., с правоприемник К. И. Н., срещу Л. В. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху североизточно помещение с площ от 17 кв.м., с посочени граници, посочено под № 4 по скица на вещо лице към заключение на съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението, намиращо се на сутеренния етаж на къща, в [населено място], на [улица], построена в дворно място от 512 кв.м.– УПИ ХІХ-21, в кв. 434, по плана на С. и в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение по иска на Мана К. Н., с правоприемник К. И. Н., с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на Л. В. М. да възстанови незаконно променената от него посока на отваряне на вратата на същото помещение.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.