4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр. София, 15.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 690 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. К. срещу определение № 523/21.09.2011 г. по частно гр. дело № 415/2011 г. на друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС), с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 1819/08.06.2011 г. по частно гр. дело № 823/2011 г. на Варненския окръжен съд (ВОС).
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и подробни доводи за неправилност на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба К. Ж. К. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения:
С въззивното определение на ВОС, което е предмет на оставената без разглеждане частна касационна жалба, е постановено следното: отменено е изцяло разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 2040/25.02.2011 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по първоинстанционно частно гр. дело № 2698/2011 г. на Варненския районен съд; отхвърлено е заявлението (оставена е “без уважение молбата”) на частния жалбоподател за издавенето на заповедта за изпълнение и на изпълнителен лист срещу К. Ж. К. за заплащане на сумата 100 000 Е. – главница по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 г. с нотариална заверка на подписите, законна лихва върху главницата от 21.02.2011 г. до окончателното заплщане на сумата и сторените по делото разноски в размер 3 911.60 лв.; и е обезсилен издаденият изпълнителен лист за същите суми.
Разпоредбите на чл. 274, ал. 3 от ГПК въвеждат изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Съгласно тези разпоредби, на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т. 1), както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие (т. 2). Извън посочените хипотези определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани пред ВКС с частна жалба (която не е касационна такава), само в случаите, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК и са постановени за първи път от въззивния съд, каквото в случая не е въззивното определение на ВОС.
Последното – в частта му, с която е отхвърлено заявлението (оставена е “без уважение молбата”) на частния жалбоподател за издавенето на заповедта за изпълнение на процесното парично вземане, попада в категорията на подлежащите на обжалване с частна касационна жалба актове, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК. Това е така, защото с тази част на въззивното определение (но единствено с нея) в случая е дадено разрешение по същество на развилото се заповедно производство, представляващо “друго производство” по смисъла на посочената процесуална норма. Поради това, в частта й, подадена срещу тази част на въззивното определение, оставената без разглеждане частна касационна жалба се явява процесуално допустима.
В останалите му части, с които е отменено разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение на съдебната заповед за изпълнение, оставено е без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издаденият такъв по чл. 418 от ГПК, въззивното определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, респ. подадената такава е процесуално недопустима в тази й част. Това е така, защото тези части на въззивното определение не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 от ГПК. С тях е разрешен въпросът за законосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на незабавно изпълнение, но не и въпроси за законосъобразността на самата заповед за изпълнение или пък за процесуалната допустимост на заповедното производство. Тези въпроси са изрично разграничени от законодателя в чл. 419 от ГПК. В този смисъл определението, с което въззивният съд се произнася по реда на чл. 419 от ГПК, нито прегражда по-нататъшното развитие на заповедното производство, нито разрешава материалноправен спор относно паричното вземане, което е предмет на издадената съдебна заповед за изпълнение. Правните последици на това въззивно определение по чл. 419 от ГПК, постановено по повод искането за допускане на незабавно изпълнение, засягат единствено именно изпълнението на вземането, което е предмет на съдебната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като това определение нито касае развитието на заповедното производство, нито дава разрешение по същество на същото. Следователно, с постановяването на въззивното определение по реда на чл. 419 от ГПК, в случая – с постановяването на въззивното определение на ВОС в частта му, с която по този ред е отменено разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение на издадената съдебна заповед за изпълнение, оставено е без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издаденият такъв по чл. 418 от ГПК, редът за инстанционно обжалване е бил изчерпан и в тези негови части въззивното определение е влязло в сила.
Именно в смисъла на гореизложеното е и цитираната от жалбоподателя в частната му жалба, част от мотивите към тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, където изрично се сочи, че само някои (а не всички) разпореждания и определения, постановени в заповедното производство, се доближават до съдебните решения, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. В същия смисъл е и константната практика на отделните състави на ВКС, намерила израз в определение № 289/18.03.2011 г. по ч.т.д. № 942/2010 г. на ВКС, ІІ-ро търг. отд., определение № 565/18.07.2011 г. по ч.т.д. № 444/2011 г. на ВКС, І-во търг. отд., определение № 752/03.10.2011 г. по ч.т.д. № 627/2011 г. на ВКС, ІІ-ро търг. отд., определение № 22/12.01.2011 г. по ч.т.д. № 899/2010 г. на ВКС, І-во търг. отд., определение № 239/24.03.2011 г. по ч.т.д. № 194/2011 г. на ВКС, І-во търг. отд., определение № 615/27.09.2011 г. по ч.т.д. № 559/2011 г. на ВКС, І-во търг. отд., определение № 743/01.11.2011 г. по ч.т.д. № 633/2011 г. на ВКС, І-во търг. отд., определение № 144/01.02.2011 г. по ч.т.д. № 61/2010 г. на ВКС, І-во търг. отд. и др.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение на ВКС, ІV-то гр. отд., само в частта му, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане в частта й, подадена срещу тази част на въззивното определение, с която е отхвърлено заявлението (оставена е “без уважение молбата”) на частния жалбоподател за издавенето на заповедта за изпълнение на процесното парично вземане; респ. налага и връщане на делото на състава на ВКС, ІV-то гр. отд., постановил обжалваното определение, за разглеждане на тази част от частната касационна жалба. В останалата му част, обжалваното определение на ВКС, ІV-то гр. отд. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 523/21.09.2011 г., постановено по частно гр. дело № 415/2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта му, с която частната касационна жалба на Т. Д. К. е оставена без разглеждане в частта й, подадена срещу тази част на определение № 1819/08.06.2011 г. по частно гр. дело № 823/2011 г. на Варненския окръжен съд, с която е отхвърлено заявлението (оставена е “без уважение молбата”) на Т. Д. К. за издавенето на заповедта за изпълнение срещу К. Ж. К. за заплащане на сумата 100 000 Е. – главница по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 г. с нотариална заверка на подписите, законна лихва върху главницата от 21.02.2011 г. до окончателното заплщане на сумата и сторените по делото разноски в размер 3 911.60 лв.; и ВРЪЩА делото на състава на ВКС, ІV-то гр. отд., постановил обжалваното определение, за разглеждане на тази част от частната касационна жалба на Т. Д. К.; като
ПОТВЪРЖДАВА определение № 523/21.09.2011 г., постановено по частно гр. дело № 415/2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.