4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 19.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 609/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Ю. и ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ”АД, [населено място] против въззивното определение на Ловешкия окръжен съд 0 167 от 25.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 110/2011 год., с което е потвърдено разпореждане на Луковитския районен съд № 940 от 16. 12.2010 год., по ч.гр.д.№ 376/ 2010 год. за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници П. П. П. и В. Ц. П. за сумите: 12511.57 лв., главница по договор за потребителски кредит от 30.09.2008 год. ведно със законната лихва върху същата, начиная от 30.11.2009 год. до окончателното и изплащане; 1608.79 лв. договорна лихва за периода 07. 11. 2008 год.- 24.11.2010 год.; 98.47 лв.- наказателна лихва за периода 07.11.2008 год.-24.11.2010 год. и 925.63 лв. деловодни разноски, от които 284.38 лв.- държавна такса и 641.25 лв. адвокатско възнаграждение..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато от въззивния съд нарушение на закона- чл.417, т.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на далото на въззивната инстанция за разглеждане по същество. Според частния касатор, с обжалвания съдебен акт решаващият съд въвежда задължителни реквизити за документа „извлечение от счетоводни книги”, които са лишени от основание в закона, защото освен, че същото няма правна дефиниция, то нито в ЗСч., ЗКИ или в М. се съдържат специфични изисквания за неговото съдържани или реквизити.
Следователно при преценка редовността на извлечението от счетоводните книги, от външна страна въззивният съд е следвало да съобрази възприетото в съдебната практика за минимално необходимото съдържание на документа за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1,т .2 и т.3 ГПК.
Твърдението на частния касатор е, че разрешеният от въззивния съд значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с понятието „ извлечение от счетоводните книги” по см. на чл.417, т.2 ГПК и минимално необходимите в съдържанието им реквизити се решава противоречиво в практиката на съдилищата, а възприетото от въззивния съд разрешение на същия е и в пълно несъответствие с трайно установената практика на ВКС. От своя страна безспорно съществуващото противоречие в съдебната практика, обусловено от неточното прилагане на закона изисква промяна и осъвременяване на създадената вече такава, при което формулираният правен въпрос се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие са посочени определения на ВКС: № 693/16.11.2008 год., по ч.т.д.№ 731/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС; № 697/ 19.11.2009 год., по ч.т.д.№ 618/2009 год. на ІІ-ро т.о.; 264/ 07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І-во т.о.; № 811 от 30. 12. 2009 год., по ч.т.д.№ 861/2009 год. на І-во т.о.; № 174 от 16.02.2010 год., по ч. т. д.№ 18/2010 год. на І-во т.о.;
Ответниците по частната касационна жалба не са взели становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във р. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване
За да потвърди разпореждането на Л., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в приложеното извлечение от сметка задължение на солидарните длъжници въззивният съд е счел, че представените към заявлението документи, макар и да са сред предвидените в чл.417,т.2 ГПК, във р. с чл.60 ЗКИ не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицата, спрямо които се иска издаване на изпълнителен лист.
Изложени са съображения, че доколкото приложените извлечение от сметка и договор за потребителски кредит № FL 465431/ 30. 09. 2008 год. не отразяват настъпили изменения в размера на първоначално дължимите суми, в резултат на направените от длъжника погасителни вноски, както и колко и кои вноски не са платени от последния, момента на настъпване предсрочната изискуемост на кредита, периодите на забава и начина на начисляване на наказателните и договорни лихви, то не може да се приеме, че в случая са осъществени материалноправните предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост на остатъка от кредита, уговорени в чл.15 от договора и в този см. не е налице редовен от външна страна документ по см. на чл.417, т.2 ГПК удостоверяващ подлежащо на изпълнение изискуемо и ликвидно вземане на Банката- кредитор.
Следователно решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от частния касатор въпроси на процесуалното право, като релевантни за крайния правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- основна главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същите е осъществено и визираното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Възприетото от въззивния съд разрешение на поставените процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 417, т.2 ГПК е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в приложените с частната касационна жалба определения на касационната инстанция, според която когато представеното от Банката- кредитор извлечение от счетоводните книги, е съставено от длъжностните и лица, то е редовен от външна страна документ по см. на чл.417, т.2 ГПК, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, а от обстоятелството, че в ЗСч, ЗКИ и М. няма легална законова дефиниция на понятието „извлечение от счетоводните книги”, нито законови изисквания към съдържанието и реквизитите на документа следва, че когато съдилищата се позовават на непълнота на същия, то трябва да посочат конкретната законова разпоредба, която считат, че е нарушена, тъй като в противен случай, както е по настоящето дело, правилността на изводите им не може да бъде проверена.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Приложеното извлечение от сметка на Банката- частен касатор, е изготвено от нейни длъжностни лица, надлежно подписали го, поради което и с оглед данните от представения със заявлението договор за потребителски кредит № FL 465431/ 30. 09. 2008 год., сключен между страните, според чл.15 от който при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от дължимата главница или лихвата по кредита вземането на Банката за възстановяване на същия става изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, следва да се приеме, че е налице редовен от външна страна документ по см. на чл.417, т.2 ГПК, удостоверяващ претендираното вземане срещу конкретните длъжници и като не е съобразил горното Л. е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а искането- уважено.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във р. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Ловешкия окръжен съд № 167 от 25.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 110/2011 год., по описа на с.с..
ОТМЕНЯ въззивното определение на Ловешкия окръжен съд № 167 от 25.02.2011 год., по ч.гр.д.№ 110/2011 год., както и потвърденото с него разпореждане Луковитския районен съд № 940 от 16.12.2010 год., по ч.гр.д.№ 376/ 2010 год. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за солидарно заплащане от длъжниците П. П. П. с [ЕГН] и В. Ц. П. с ЕГН: [ЕГН] в полза на„Ю. и ЕФ Д. БЪЛГАРИЯ”АД, [населено място] на сумите: 12 511.57 лв./ дванадесет хиляди петстотин и единадесет лева и петдесет и седем стотинки/, произтичаща от неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит от 30.09.2008 год. ведно със законната лихва върху същата, начиная от 30.11.2009 год. до окончателното и изплащане; 1608.79 лв./ хиляда шестстотин и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 07. 11. 2008 год.- 24.11.2010 год.; 98.47 лв./ деветдесет и осем лева и четиридесет и седем ст./, наказателна лихва за периода 07.11.2008 год.-24.11.2010 год., както и 1037.82 лв. деловодни разноски за всички инстанции.
ВРЪЩА делото на Луковитския районен съд за изготвяне на заповедта за незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: