3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 12.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.09.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 437/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 , т.2 ГПК.
С определение на Софийски апелативен съд от 09.02.2012 год., по гр. д.№ 1516/2011 год., постановено по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК е осъден Г. фонд [населено място] да заплати на С. А. Д. и на Д. С. Д. сумата 5 925 лв., представляваща направени от последните деловодни разноски във въззивното производство.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по делото, които са го обжалвали в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК с оплакване за неправилност, поради допуснато нарушение на процесуалния закон, като всеки един от частните жалбоподатели в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразил по основателността на частната жалба на насрещната страна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, намира:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е приел, че в случая намира приложение принципът на компенсация на деловодните разноски на страните,налагащ изчисляване на конкретните дължими суми въз основа на обжалваемия интерес по всяка една от въззивните жалби – на ищците и на ответника, заплатените от тях държавни такси, адвокатски хонорар и юрисконсултско възнаграждение, последното определимо по правилото на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в минималните му граници.
Определението е неправилно.
Отговорността за разноските по делото е обективна невиновна отговорност и израз на това разбиране на законодателя е нормата на чл.78, ал.2 ГПК, според която деловодните разноски се понасят от ищеца по делото независимо от изхода от спора, винаги, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за неговото завеждане и ако признае иска.
Следователно в нарушение на соченото процесуално правило и разпореденото от чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК въззивната инстанция е счела, че в случая правно важим за възлагане отговорността за направените деловодни разноски е обжалваемият материален интерес по отделните въззивни жалби – на ищците и на ответното ЮЛ.
Обстоятелството, че въззивното производство е приключилото с потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт на СГС, като подадените въззивни жалби са оставени без уважение, означава, че всяка една от страните по делото е упражнила неоснователно правото си на въззивна жалба, а това само по себе си изключва наличието на основание за прилагане на принципа за компенсиране направените от същите разходи във въззивната инстанция, който би бил приложим само при пълно или при частично уважаване на същите.
Затова в сочената хипотеза, по арг. от чл.78, ал.2 ГПК, деловодните разноски следва да останат за страните, така както са направени от същите.
Отделен в тази вр. остава въпросът дали дължимото в хипотезата на чл.78, ал.8 ГПК адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита на ГФ следва да е в минималния му размер по цитираната Наредба № 1/2004 год., но като ирелевантен за крайния правен резултат по делото в настоящата инстанция той не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд определение от 09.02.2012 год., по гр. д.№ 1516/2011 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на С. А. Д. и на Д. С. Д. за изменение на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1384/20.07.2011 год., по гр.д.№ 1516/2011 год., в частта му относно деловодните разноски, чрез присъждане в тяхна полза на сумата 6 700 лв..
РАЗНОСКИТЕ остават за страните, така както са направени от тях във въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: