2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 757/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], гр. П. против определение на Пловдивския окръжен съд от 16.08. 2012 год., по ч.гр.д.№ 2550/2012 год., с което по реда на чл.389 ГПК е допуснато обезпечение на предявените от „Е. –П.”ООД, [населено място] срещу частния жалбоподател, като ответник, искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД общо за сумата 7 121.56 лв., представляваща главница от 5 568 лв.- възнаграждение по договор за абонаментно поддържане и ремонтиране на електросъоръжения за периода 31.09.2009 год.- 07.06.2010 год., за която са издадени общо 16 бр. фактури, обезщетение за забава от 605.56 лв. и направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 20679/2010 год. на ПРС от 424 лв., както и деловодни разноски от 524 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и оставяне без уважение искането на молителя за обезпечаване на исковите му претенции, поради отсъствие на доказана обезпечителна нужда.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна.
Съгласно процесуалното правило на чл.391, ал.1 ГПК кумулативните условия, при които съдът може да допусне обезпечаване на предявения пред него иск включват не само неговата допустимост и вероятна основателност, но и доказана от молителя, предвид събраните по делото доказателства, обезпечителна нужда.
Последната произтича от целта на обезпечението, а именно- да осуети опасността от настъпване на промени в спорното право,вкл. и чрез отнемане възможността на ответника да предприеме такива през времетраенето на процеса.
Затова в конкретния случай, неправилно при така събрания по делото доказателствен материал въззивният съд, пред който искането е заявено за първи път, е счел, че предпоставките на закона, въведени кумулативно от законодателя са налице и е достатъчно, че молителят е установил с годни доказателствени средства вероятната основателност на предявените искове, а чрез нея и правния си интерес от обезпечаване на исковата си претенция до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.
Обстоятелството, че молителят не само въобще не е доказал да е налице обезпечителна нужда, т.е. че без обезпечаване на иска му ще бъде в невъзможност да реализира правата си по евентуално постановеното в негова полза окончателно съдебно решение или ще бъде затруднено осъществяване на тези права, но дори не е въвел сериозни доводи в тази насока, извън неаргументираните си съмнения, че неплащането на ответника се дължи не на оспорване вземането му, като недължимо, а само и единствено на финансови затруднения на последния, само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието на изискуемия се от закона правен интерес от обезпечаването, включващ във фактическия си състав наличие на конкретна обезпечителна нужда и изложените в противна насока в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на ПОС, свързани с отсъствието на „отпочнато/?!/” плащане по която и да е от съставените от ищеца фактури, като лишени от основание в закона не могат да бъдат споделени.
По гореизложените съображения, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн.чл.389 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Пловдивския окръжен съд от 16.08.2012 год., по ч.гр.д.№ 2550/2012 год., с което е допуснато обезпечение на предявените от „Е. –П.”ООД, [населено място] срещу [фирма], гр. П. искове за сумата 7 121.56 лв., чрез налагане запор върху наличните банкови сметки на [фирма], гр. П. в [фирма]; [фирма]; Б. П. С.А”-клон София и в други банки с налични банкови сметки до горепосочения размер от 7121.56 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на „Е. –П.”ООД, [населено място] за допускане на обезпечение на предявените срещу ТД [фирма], гр. П. искове за сумата общо от 7121.56 лв., предмет на гр. д.№ 2550/2012 год., по описа на с.с., чрез налагане запор върху наличните банкови сметки на търговеца в [фирма]; [фирма]; Б. П. С.А”-клон София, както и в други банки с налични банкови сметки до горепосочения размер, като неоснователна и недоказана.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.