Определение №818 от 30.11.2012 по ч.пр. дело №742/742 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 818

гр.София, 30.11.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 742/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 вр. чл.95 ал.5 от ГПК.
Образувано е частна жалба на М. Г. Х. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 1761 от 01.11.2012 г. по гр.д.№ 541/ 2011 г. С обжалвания акт апелативният съд е отказал да предостави на жалбоподателя правна помощ по съображения, че двукратно в хода на производството пред първата инстанция му е била предоставяна такава, но той се е отказвал от нея.
Жалбоподателят твърди, че съдът го поставя в неравноправно положение с прокуратурата (която е ответник по делото), без да има основания за това. Според него отказът му от предоставената правна помощ пред първата инстанция се е дължал на това, че служебно определените му процесуални представители не са го защитавали пълноценно, а са увреждали интересите му. Поради това моли определението, отхвърлящо искането му, да бъде отменено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата се явява и основателна.
Частният жалбоподател е ищец по гр.д.№ 1025/ 2009 г. на Старозагорски окръжен съд, по което дело е постановено решение за отхвърляне на исковете му срещу П. на РБ. М. Х. е оспорил първоинстанционното решение пред Пловдивски апелативен съд, по жалбата му е образувано гр.д.№ 541/ 2011 г., което е приключило с решение № 541/ 18.11.2011 г., потвърждаващо първоинстанционния акт. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване, като именно с оглед упражняване на това си процесуално право жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена правна помощ.
Искането е основателно. По действащия ГПК лицата без юридическа правоспособност не могат самостоятелно да осъществят правото си на касационно обжалване (чл.284 ал.2 от ГПК). Задължително е жалбата им да бъде приподписана от адвокат. Поради това без значение е дали на страна по делото вече е била предоставена правна помощ, от която се е отказала, както и дали на предходен етап от производството с влязъл в сила акт предоставянето на помощ е отказано. Когато правната помощ се иска за осъществяване на правото на касационно обжалване, предоставянето й не може да бъде отказано (чл.23 ал.1 от ЗПП), освен ако страната има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение или в хипотезите на чл.24 от ЗПП. В случая по отношение на М. Х. е признато, че не разполага със средства за ангажиране на договорен процесуален представител и не са налице обстоятелствата по чл.24 т.1 и 2 от ЗПП, поради което правната помощ следва да бъде предоставена. След определянето на служебен представител, нему следва да бъде връчен препис от решението (чл.283 вр. чл.259 ал.3 от ГПК), като срокът за касационно обжалване започва да тече от датата на връчването.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение на Пловдивски апелативен съд № 1761 от 01.11.2012 г. по гр.д.№ 541/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на М. Г. Х. на основание чл.23 ал.1 от ЗПП правна помощ по гр.д.№ 541/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд под формата на процесуално представителство.
Делото да се върне на Пловдивски апелативен съд за предприемане на следващите се действия съгласно чл.25 ал.4 и чл.26 от ЗПП.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top