О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 44
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 618/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу определение № 2217 от 12.07.2012 г. по гр.д.№ 412/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 904 от 01.06.2012 г., постановено по същото дело.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния му закон, поради което се иска отмяната му и присъждане на поисканите разноски.
Ответникът [фирма] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
С въззивно решение № 904/01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 412/2012 г., Пловдивският окръжен съд потвърдил решението на Пловдивския районен съд по гр.д.№ 6724/2011 г., с което е уважен предявения от жалбоподателя срешу „ [фирма] установителен иск по чл.422 ГПК за сумата 20 286.82 лв., представляваща цена на доставено на ответника дизелово гориво и за сумата 1 140.95 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането й, за които е бил издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като на основание чл.79, ал.5 ГПК отменил първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца са присъдени разноски в размер на 2 635.61 лв. като част от сумата 3 214.16 лв. поради прекомерността на адвокатското възнаграждение. Искането на настоящ жалбоподател за присъждане на разноски за въззивната инстанция е оставено без уважение по съображения, че договореното възнаграждение в размер на 2 600 лв. не е платено.
Със сега обжалваното определение въззивният съд оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното от него решение в частта за разноските с искане да му бъдат присъдени допълнително 2 635.61 лв. адвокатско възнаграждение пред първа и 2 600 лв. пред втора инстанция, като са изложени съображения, че до приключване на последното по делото заседание жалбоподателят не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК.
Определението е неправилно.
От данните по делото е видно, жалбоподателят е представил и пред двете инстанции както договори за правна защита и съдействие, така и списък за направените разноски – л. 23 – 24 по гр. д. № 6724/2011 г. по описа на Пловдивски районен съд и л. 18 – 19 по гр. д. № 412/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. В същите изрично е отбелязано, че договорените възнаграждения в размер на 3 000 лв., съответно на 2 600 лв., са платени при сключването на договора. Не могат да бъда споделени и изводите на съда, че са налице основанията по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на възнаграждението на адвоката – пълномощник на ищеца, договорено за въззивната инстанция. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., е 947.11 лв. По силата на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по наредбата, или същото би могло да е за сумата от 2 600 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искането на жалбоподателя по чл.248 ГПК следва да бъде уважено изцяло.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2217 от 12.07.2012 г., постановено по гр. д. № 412/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 904/01.06.2012 г. по гр.д. №412/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за разноските му, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 5235.61 лв., представляващи направени разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: