ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 532
София, 16.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на 05.07.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2732/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.София срещу определение № 5792/23.03.2013 год., по ч.гр.д. № 3918/2013 год. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което иска отмяната му, като претендира и направените по делото разноски.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС , като взе предвид изложените доводи и съобрази данните по делото в съответствие с правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] против определение от 30.01.2013 год. по гр. д. № 51519/2012 год. на Софийски районен съд,/неправилно посочено 13.01.2013 год./ в частта за искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка и за допълване на определението, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 857.93 лева, прекратявайки производството по делото в тази му част, като недопустимо и е потвърдил изцяло определението на СРС от 30.01.2013 г. по гр. д. № 51519/2012 год., с което е отхвърлена молбата на [фирма] от 29.01.2013 год. за изменение на заповедта за изпълнение от 05.11.2012 год. в частта за деловодните разноски в размер на сумата от 857.93 лева – възнаграждение за един адвокат.
За да постанови обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че в частта, в която се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка, частната жалба е недопустима, тъй като същата има характер на молба по чл. 247 ГПК и по нея единствено компетентен да се произнесе е Софийски районен съд.
Относно, частта, касаеща потвърждаването на определението на СРС от 30.01.2013 г. по гр. д. № 51519/2012 год. СГС е приел, че в представения по делото пред първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие не е посочен конкретен размер на заплатено адвокатско възнаграждение, а единствено, че изплащането му е по банков път, както не е приложен и съответния удостоверяващ извършеното плащане платежен документ и отстраняването на този недостатък в ангажирането на доказателствата едва в производството пред въззивния съд е ирелевантно.
І.По отношение на частната жалба, основана на чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК:
Тя касае определението на СГС, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] по чл.247 ГПК.
Същата е инкорпорирана в съдържанието на частната касационна жалба, с твърдението на частния жалбоподател [фирма], че с формулирания във въззивната жалба петитум е поискал от въззивния съд, в съответствие с правомощията му по чл.278, ал.1 ГПК, единствено да отмени обжалваното пред него определение на СРС, като укаже на заповедния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, респективно да се произнесе по искането за изменение на заповедта за изпълнение в частта и за деловодните разноските, относно претендираното в заявлението за издаването на заповед за изпълнение адвокатско възнаграждение, което обстоятелство СГС не е съобразил.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното определение на СГС в тази му част – обезсилено.
С молбата си, адресира до СРС, за изменение на заповедта за изпълнение в частта за направените в заповедното производство деловодни разноски, жалбоподателят неправилно е квалифицирал искането си, като такова за поправка на очевидна фактическа грешка.
Първоинстанционният съд съобразявайки съдържанието на молбата, с която е бил сезиран е възприел същата за основана на чл.248 ГПК – касаеща изменение на издадената заповед за изпълнение в частта за деловодните разноски и се е произнесъл по основателността и .
С депозирана пред въззивния съд частна жалба жалбоподателят [фирма] е поискал след отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка/ изменение в частта за деловодните разноски в условията на евентуалност/. Следователно съобразени обстоятелствената част на въззивната жалба и нейния петитум дават основание да се приеме, че частната жалбата, макар и в известна степен непрецизно формулирана, касае само обжалваното първоинстанционно определение, чиято отмяна, като процесуално незаконосъобразно жалбоподателят е поискал.
Поради правна неточност на въведеното от частния жалбоподател искане Софийски градски съд, в несъответствие с обстоятелствената част на частната жалба и заявен петитум, е приел, че е сезиран и със самостоятелна молба за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което оставяйки последната без разглеждане, всъщност се е произнесъл недопустимо свръх петитум.
Затова обжалваното определение в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено.
ІІ. По отношение на частната касационна жалба:
Тя е относима за частта на въззивното определение на СГС, с която е потвърдено определението на СРС за отхвърляне молбата на настоящия частен касатор, в качеството му на заявител, за изменение на заповедта за изпълнение от 05.11.2012 год., в частта за деловодните разноски от 529.88 лв. на 1387.81 лв..
Приложното поле на касационното обжалване частният касатор е обосновал с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното право, а именно: „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено (независимо дали плащането е в брой или безкасово)?”.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд, с които е потвърден съдебния акт на СРС дават основание да се приеме, че поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси, като релевантни за крайния изход на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно е и твърдението за съществуващо при разрешаването им противоречие в създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС – служебно известна на настоящия съдебен състав и частично цитирана от частния касатор, което от своя страна налага и уважаване на искането за допускане на касационното обжалване.
Обстоятелството, че сочената практика на ВКС има задължителен за съдилищата в страната характер обуславя правен извод, че селективното основание следва да бъде преквалифицирано на такова по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а не по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото, обаче, формулираният от частния касатор въпрос на процесуалното право е предмет и на образуваното с разпореждане на Председателя на ВКС от 31. 07. 2012 год. тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то настоящият съдебен състав намира, че производството по делото в тази му част следва да бъде спряно на осн. чл.292 ГПК до окончателното произнасяне на ОСГКТК на ВКС.
Водим от гореизложените съображения състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 5792/23.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3918/2013 год. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против определение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 51519/2012 г. на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производство ч.т.дело № 3918/2013 год. на СГС в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5792/23.03.2013 год. по ч. гр. д. № 3918/2013 г. на Софийски градски съд,в частта, с която е потвърдено изцяло определение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 51519/2012 г. на Софийски районен съд.
СПИРА производството по ч.т.дело № 2732/2013 г. на второ търговско отделение на ВКС в посочената по- горе негова част, до окончателното произнасяне на ОСГТК на ВКС със съдебен акт по тълкувателно дело № 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: