2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 20.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5317 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 608 от 24 септември 2013 г. съдът в настоящия си състав спря производството по делото до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК. Тъй като пречката пред движението на делото е отпаднала – постановено е тълкувателно решение, производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по частна жалба от Д., чрез О. у. на област с административен адрес в [населено място], чрез юрисконсулт Ж. К., против определение № 296 от 23 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 539 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е допълнено решение № 10 от 16 януари 2013 г. в частта му за разноските, като Д. е осъдена да заплати на ПП „Б. с. п.” със седалище и адрес на управление в [населено място], допълнително разноски за въззивната инстанция от 7283,40 лева.
В жалбата се поддържа недопустимост на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран – не е подавана молба за допълване на съдебното решение в частта му за разноските, а по същество и за неправилно, тъй като липсват мотиви защо съдът приема наличие на фактическа и правна сложност на делото, както и че присъденото възнаграждение следва да е в трикратен размер на минималния определен от закона. Без да е било необходимо, предвид разясненията, дадени от ОСГТК в т. 24 на ТР № 6 по тълк.д. № 6/2012 г., е представено и изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване, като са поставени въпроси във връзка с допустимостта на обжалваното определение по посочените по-горе мотиви, какъв е минималният размер на адвокатско възнаграждение, който може да се присъди при сторено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК – определеният с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или трикратния размер на определения в наредбата минимален размер съгласно § 2 от ДР на същата наредба, и следва ли при обжалване на определения по чл. 248 ГПК да се представя изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Представя се съдебна практика на ВКС.
В отговор на частната жалба от ПП „Б. с. п.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя С. Д. С., чрез процесуалния й представител адв. Б. Г., се сочат доводи за неоснователността на жалбата.
Срещу същото определение е постъпила и частна жалба от ПП „Б. с. п.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя С. Д. С., чрез процесуалния й представител адв. Б. Г., в частта, с която не е уважено напълно искането за присъждане на 41400 лева разноски.
В жалбата се поддържа неправилност на извода на съда, че не следва да се присъжда начислен ДДС, тъй като се касае за отношения между платеца и фиска, а партията не е лице, което подлежи на регистрация по ЗДДС, поради което за начисления и заплатен от партията ДДС не е възможно да бъде признат данъчен кредит, поради което той представлява разход по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. И по тази жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, с правен въпрос дали начисленият в договор за правна защита и съдействие ДДС представлява разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Представя се съдебна практика на ВКС.
В отговор на тази частна жалба Д., чрез О. у. на област с административен адрес в [населено място], чрез юрисконсулт Ж. К., сочи доводи за нейната недопустимост и неоснователност.
Обжалваното определение на въззивния съд е постановено след постъпването на жалба от ПП „Б. с. п.”, против въззивното решение № 10 от 16 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 539 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г. в частта му, с която въззивният съд е оставил частично без уважение искането за присъждане на разноски, като е присъдил 24278,40 лева, и е отхвърлил искането за разликата до 41400 лева. По тази жалба след разпореждане на ВКС е постановено обжалваното определение, тъй като е счетено, че жалбата по същината си представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че в съдебно заседание са били претендирани от политическата партия разноски за въззивната инстанция от 41400 лева с включен ДДС, за което е представен списък на разноските и платежни нареждания. Сочи се, че съдът е пропуснал да се произнесе по довода на страната, че претендираният размер е с 30% над законоустановения трикратен размер на минималното адвокатско възнаграждение и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Липсата на мотиви по искането за присъждане на разноски, включително по част от тях, налага допълване на решението. Съдът приема, че може да се присъди и по-голям от трикратния размер на адвокатското възнаграждение, определен в размера по чл. 36 от Закона за адвокатурата, като в случая е налице по-голяма фактическа и правна сложност. Като неоснователно е оценено искането за заплащане на ДДС, тъй като начисляването му касае отношения между платеца и фиска, които не могат да се разглеждат в производството.
Като неоснователно следва да се оцени възражението на Д. за недопустимост на обжалваното определение. Съдът е приел, че липсата на мотиви по искане за присъждане на разноски във връзка със сторено възражение обуславя допълване на решението. В конкретния случай съдът се е произнесъл по искането за разноски още с въззивното решение, а е сторено искане за изменението му, предвид конкретно изложени съображения. Искането е сторено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, и липсват основания да се приеме, че то е недопустимо, независимо от неправилно становище на съда, че се иска допълване на въззивното решение в частта му за разноските. Неоснователно е и възражението на Д. за недопустимост на частната жалба на ПП „Б. с. п.”, тъй като, независимо от липсата на изричен диспозитив по искането за присъждане на разноски над приетия от съда размер, произнасяне е сторено, и определението и в тази му част подлежи на обжалване.
Частната жалба на Д. е основателна.
Предвид цената на предявения иск, определена при условията на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. четвърто ГПК и предпоставките на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължими за услугите на адвокат по делото са 6744 лева. Според тълкуването, дадено от ОСГТК в тълк.д. № 6/2012 г., т. 3, съдът не е ограничен от правилото на § 2 от Допълнителните разпоредби на наредбата. Законовоустановен трикратен размер на разноските, дължими от насрещната страна, няма, и съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер.
Законодателното разрешение на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност на съда да извърши преценка на положени от професионалния процесуален представител на страната усилия при защитата й, ако спорът представлява фактическа и правна сложност. В. съд е приел, че може да се присъди и по-голям от трикратния размер на дължимото възнаграждение. В случая пред въззивната инстанция е предявен списък на разноските на въззиваемата страна, според която за въззивната инстанция е заплатено адвокатско възнаграждение от 34500 лева, върху което е начислен ДДС от 6900 лева, представя се и договор за поръчка за процесуално представителство пред въззивната инстанция за сумата от 41400 лева с включен ДДС. В. производство се е развило в едно съдебно заседание, нови доказателства не са събирани, въззиваемата страна е изготвила отговор на въззивната жалба, а по същество се е позовала на подробни писмени бележки пред първата инстанция. Ето защо не може да се приеме, че за тази фаза производството се отличавало дори с относителна фактическа и правна сложност (каквато вероятно би могло да се твърди за производството пред първата инстанция, предвид множеството представени писмени доказателства). Възражението за прекомерност на разноските, сторено от Д. в производството пред въззивния съд, е основателно. Следователно, осъждането й да заплати допълнително 7283,40 лева, е неправилно, и следва да бъде отменено.
Като възнаграждение за осъществената процесуална помощ се дължи сумата, посочена по-горе – 6744 лева, изчислена при условията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно, Д. не е поискала изменение на въззивното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което определения с решението размер от дължими разноски от 24278,40 лева не може да бъде променен по пътя на обжалването на определението за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, след като Д. не е поискала подобно изменение.
Макар неправилно въззивният съд в обжалваното определение да приема, че ДДС не следва да се присъжда отделно, тъй като касае отношения между платеца и фиска, които не могат да се разглеждат в конкретното производство, като краен резултат отказът му да присъди ДДС върху адвокатското възнаграждение е правилен. Съгласно правилото на §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДДС се начислява към адвокатското възнаграждение само в случаите, когато клиентът дължи този данък. Политическата партия не е лице, извършващо независима икономическа дейност, и няма данни да е регистрирано като задължено лице по ЗДДС.
Предвид основателността на частната жалба на Д., следва да се удовлетвори искането й за присъждане на разноски за частното касационно производство, които са в размер на 15 лева държавна такса и 173 лева адвокатско възнаграждение за защитата от юрисконсулт в частното производство.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ определение № 296 от 23 май 2013 г., постановено по в.гр.д. № 539 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г.
ОСЪЖДА ПП „Б. с. п.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявана от председателя С. Д. С., да заплати на Д., чрез О. у. на област с административен адрес в [населено място], сумата от 188,00 (сто осемдесет и осем) лева разноски за частното касационно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: