Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр.София, 16.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6998/ 2013 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1409/ 09.12.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело по жалба на Г. С. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 12220/ 2012 г., с което е определен режим на лични отношения между Л. С. Я. и малолетната й внучка И. И. Я. – веднъж месечно всяка втора седмица в съботния ден от 10.00 часа до 18.00 часа, със задължение на бабата да взема детето от дома на майката и да го връща.
Обжалването е допуснато по противоречиво разрешавания материалноправен въпрос в интерес ли е на малолетното дете да общува с баба и дядо, които живеят съвместно с родителя, неупражняващ родителските права, по същото време, когато осъществява контакт с този родител. По този въпрос съдът намира за правилна практиката, обективирана в решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5358/ 2007 г., в което е прието за допустимо личните отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга, да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между бащата и детето. Следва да се направи уговорката, че е необходимо на родителя, който не упражнява правата спрямо детето, да е определен широк режим на лични отношения, той да живее на едно и също място с дядото и бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти. Въпросът за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед обстоятелствата, установени по конкретното дело, но ако те са налице, в интерес на детето е да има контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е регламентирал режим на лични отношения между баба и внучка без да съобрази определения със съдебно решение разширен режим между същото дете и бащата, който не упражнява родителските права. Макар да е установено, че бабата и бащата на детето живеят в една къща и че са в добри отношения, съдът постановил бабата да осъществява лични отношения с детето по време, различно от това, определено на бащата. Предвид отговорът на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, изводът е направен в нарушение на материалния закон. Налице са основания за отмяна на обжалваното решение и тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
По делото е установено, че ищцата Л. Я. е майка на ответника И. Я., който през 2006 г. сключил брак с ответницата Г. Г. През 2007 г. от този брак било родено детето И. Я., като първоначално съпрузите и детето живеели в етаж от къща, в която било и жилището на Л. Я. и съпруга й. Тъй като финансовите средства на младото семейство не достигали, а и Г. не се чувствала достатъчно подпомагана от свекър и свекърва, през септември 2008 г. тя потърсила помощ за отглеждане на детето от своята майка, прекъснала отпускът си по майчинство и се върнала на работа. Отношенията между нея и съпругът й продължили да се влошават и през януари 2009 г. Г. Г. напуснала семейното жилище и се преместила с детето в свое собствено. Последвал бракоразводен процес, приключил с прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи със съдебно решение, влязло в сила на 26 май 2010 г. Родителските права по отношение на малолетната И. Я. били предоставени на майката, а бащата имал право да осъществява лични отношения с детето след навършване на четиригодишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, 10 дни през зимата и 30 дни през лятото. Разногласията между родителите на детето, както и тези между майката и бившата й свекърва, продължили и след приключване на бракоразводното дело, по повод поддържането на лични отношения между детето и бащата, както и между детето и бабата, което предизвикало инициирането на настоящето производство.
Бащата на детето е изслушан от съда и е заявил, че живее в къщата, където живеят и родителите му и че не възразява срещу правото на последните да упражняват лични отношения с дъщеря му. Извършилите анкета социални работници сочат в изготвения доклад, че ищцата и съпругът й живеят във втори етаж на трифамилна триетажна къща в [населено място], а ответникът (техния син) живее на третия етаж в същата къща. Отношенията между тях са отлични. Ищцата също потвърждава тези обстоятелства.
Същевременно при детето е констатирано състояние на повишена тревожност и нестабилност. То се е появило след като за първи път детето е останало при баща си с преспиване и според заключението на съдебно-психологическата експертиза се дължи на преживявания от детето конфликт на лоялност. Поведението на детето не е в рамките на нормата, то е тревожно, двигателно неспокойно и емоционално нестабилно. Според експерта се касае за начеващ синдром на родителско отчуждение по отношение на майката и бабата по майчина линия. Малко или много той е провокиран от посещението при бащата, което сочат и показанията на св.С. Г. и издадените медицински направления от Психологически кабинет към Специализирана болница по детски болести. Докладите на социалните работници сочат, че родителите, бабите и дядовците на детето, съзнателно или не, го въвличат в конфликтните ситуации помежду си. По този начин те поставят под заплаха психичното му здраве и поведението им се нуждае от корекция. Рисковете за детето обаче не могат да бъдат преодолени като се прекратят или ограничат максимално отношенията между него и една група от роднините му. За да се формира като пълноценна личност, детето трябва да общува както с роднините си по майчина линия, така и с тези по бащина.
Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства мотивира съдът да приеме, че интересите на детето изискват да бъде регламентиран режим на лични отношения между него и баба му по бащина линия. Но тъй като бащата има достатъчно широк режим на лични отношения с детето, тъй като живее в една и съща къща с родителите си и тъй като отношенията между тях са отлични, в интерес на детето е съвместното упражняване на контакти с бащата и с бабата. Така едновременно ще бъде дадена възможност за изграждане у него на усещане за семейна среда и при посещенията в дома на бащата, а от друга – няма да бъде препятствана възможността майката да общува с детето си в оставащите почивни дни в месеца.
Неоснователни са доводите на ищцата, че по този начин се накърнява правото й на самостоятелни контакти с детето, отделно от контактите на сина й. Както съдът вече посочи, отношенията между двамата са отлични и те могат, без да е необходима съдебна намеса, да общуват и заедно, и поотделно с детето, в рамките на едни и същи дни. Ако обстоятелствата се променят, може да бъде поискано и изменение в режима на лични отношения – чл.128 ал.2 вр. чл.59 ал.9 СК.
С оглед тези мотиви обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да бъде решено съобразно изводите на касационната инстанция.
Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях, тъй като съдът дава разрешение в обща полза.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 12220/ 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по иска на Л. С. Я., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против И. К. Я., Е. [ЕГН], същия адрес, и Г. С. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] следния режим на лични отношения между Л. С. Я. и малолетната й внучка И. И. Я., Е. [ЕГН]: Л. С. Я. ще има право да взема детето И. И. Я., всяка първа събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, съвместно с И. К. Я., съгласно определения му режим на лични отношения с решение по гр.д.№ 1637/ 2009 г., на Софийски районен съд, 85 състав, със задължение връща детето в дома на майката.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: