РЕШЕНИЕ
№ 149
София, 08. май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3939 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 496/08.01.2013 на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1183/2012, с което е потвърдено решение № 406/26.06.2012 на Горнооряховския районен съд по гр.д. № 2582/2011, с което са отхвърлени предявените искове за възстановяване на разходи за обучение по чл. 146, ал. 2 ЗМВР/1997 със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за действието на новия граждански закон ЗМВР/2006 по отношение на сключените при действието на отменения ЗМВР/1997 договори за обучение и последиците от неизпълнението им, осъществено при действието на новия ЗМВР/2006.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 146, ал. 1 ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 122/1997) завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им, а при наличието на предпоставките на ал. 2 на академията се дължат разходите за обучение. В тази уредба не е променено нищо с изменението на закона (ДВ, бр. 17/2003), с което се посочват по-подробно разходите за обучение, без да се посочва, кому се възстановяват те. С новия ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 17/2006) задължението за служене в МВР също се поема с договор, но страна по него е министърът на вътрешните работи (който може да бъде представляван от оправомощено от него лице), а при наличието на предпоставките на чл. 198, ал. 1 разходите за обучение се възстановяват на МВР. На възстановяване подлежат не само разходите във връзка с организирането на учебните занятия и преподаването на учебния материал, но всички разходи, които са направени във връзка с обучението на курсанта.
Макар и установени в двата закона както задължението за служене в МВР, така и задължението за връщане на разходите за обучение произтичат от сключения договор и обвързват единствено страните, които са го сключили. Уговорката, че последващите промени в законодателството ще се отразят на съдържанието на договора не може са доведе до промяна на страните. Такава промяна може да настъпи в случай на правоприемство по силата на закона. Когато и да възникне отговорността за връщане на разходите за обучение, те ще се дължат на насрещната страна по договора (както е сключен) или на нейния правоприемник. В ЗМВР (Обн. ДВ, бр. 17/2006) не е уредено правоприемство между А. на МВР и МВР.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при действието на ЗМВР/2006 ответницата е отказала да изпълни поетото при действието на ЗМВР/1997 задължение да работи поне 10 години в системата на МВР след приключване на редовното си обучение при ищеца, но не му дължи обезщетението, уговорено в сключения между страните договор, тъй като според ЗМВР/2006 обезщетението се дължи на МВР, а договорът изрично предвижда, че измененията в правната уредба на отношенията водят до промяна в съответните текстове на договора.
Правилно въззивният съд е приел, че ответницата е отказала да изпълни поетото при действието на ЗМВР/1997 задължение да работи поне 10 години в системата на МВР след приключване на редовното си обучение при ответника, но в нарушение на материалния закон съдът е приел, че тя не дължи на ищеца А. на МВР, С. обезщетението, уговорено в сключения между страните договор.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ответницата е завършила с отличен успех редовния курс на обучение в А. на МВР по специалността „Защита на националната сигурност”. Със заповед № К-6439/17.11.2008 на министъра на вътрешните работи тя е назначена като инспектор ІІІ степен, разузнавач VІ степен в група „Икономика и контрабанда” към сектор „Борба с организираната престъпност” в отдел „Противодействие на престъпността”, която е отказала да заеме. С това (и доколкото не е приела назначение в Д.) ответницата не е изпълнила поетото при действието на ЗМВР/1997 задължение да работи поне 10 години в системата на МВР след приключване на редовното си обучение при ищеца. В договора не е посочено по какъв ред ще бъде предложена служба на кандидатката, каква възможност за избор ще й бъде предоставена и в каква степен предлаганата служба следва да отговаря на придобитата специалност, но очевидно след отделянето Д. от МВР със ЗДАНС (ДВ, бр. 109/2007) ответницата може да изпълни задължението си по договора и като приеме назначение в тази агенция, а при отсъствие на такова назначение за министъра на вътрешните работи не може да отпадне правомощието да назначи кандидатката на съответна длъжност в своето ведомство, доколкото защитата на националната сигурност е първата основна задача на МВР съгласно чл. 6, т.1 ЗМВР. Тълкувано с оглед изискванията на чл. 20 ЗЗД за добросъвестност, задължението на кандидатката да работи поне 10 години в системата на МВР не може да бъде ограничено до придобитата тясна специалност, нито разширено до каква да е специалност. Във всеки случай спецификата на работата трябва да има връзка с придобитата специалност и предложената от министъра на вътрешните работи длъжност разузнавач в отдел „Противодействие на престъпността” отговаря на това изискване. Що се отнася до възможността на кандидатката да избира от няколко свободни длъжности, с оглед спецификата на работата като разузнавач следва да се приеме, че работодателят няма задължение да обяви свободните места в различните свои отдели, поради което възможността за избор на курсанта следва да бъде отречена. Предвид изложеното кандидатката не може да откаже да заеме предложената й длъжност на разузнавач в отдел „Противодействие на престъпността”, която съответства на придобитата квалификация, без да понесе отговорността за обезщетение. Разходите за обучението на ответницата възлизат на 16.786,37 лева, в т.ч. за получена стипендия, преподаване на учебния материал и облекло. Както беше посочено, по-общото или по-подробно посочване на разходите за обучение в закона е без правно значение, тъй като смисълът на уговореното обезщетение в договора е един същ – в случай на пълно или частично неизпълнение на задължението за служене в МВР да бъдат възстановени не само разходите във връзка с организирането на учебните занятия и преподаване на учебния материал, но всички или съответната част от всички разходи, които академията е направила във връзка с обучението на курсанта.
Видно от изложеното ответницата дължи на ищеца претендираното обезщетение, както е уговорено в сключения между страните договор със законната лихва от предявяването на иска 14.11.2011 г., както се претендира и всички разноски по делото в размер на 1.492,91 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 496/08.01.2013 на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1183/2012.
ОСЪЖДА И. Е. И. от Г. О. да заплати на А. на МВР, С. сумата 16.786,37 лева на основание чл. 146, ал. 2 ЗМВР (отм.) със законната лихва от 14.11.2011 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1.492,91 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.