О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 09.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 819 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
С определение № 261 от 12.04.2013 год., по ч.т.д.№ 819/2012 год., на осн. чл.274, ал.3, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване по частната касационна жалба на К. И. Б. с вх.№ 2314 от 05.03.2013 год. на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1801 от 06.10.2011 год., по ч.гр.д.№ 3023/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд от 15.07.2011 год., по гр.д.№ 13867/2010 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от държавна такса и разноски по горепосоченото гражданско дело.
На осн. чл.292 ГПК производството по делото е спряно до произнасяне на ТР на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 год. по един от приетите за обуславящи допустимостта на обжалвания съдебен акт въпроси на процесуалното право, който е относим и към допустимостта на обжалвания съдебен акт, а именно: „ Кой е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК – административният ръководител, или съдебният състав, разглеждащ делото?” .
С т.13 на ТР № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на горепосочения процесуалноправен въпрос, поради което е отпаднала процесуалната пречка за движение на делото и производството по същото следва да бъде възобновено, на осн. чл.230 ГПК.
Обстоятелството, че според задължителните за съдилищата постановки в т.13 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл.83, ал.2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото, а не административният ръководител на съда или негов заместник в това му административно качество, обуславя правен извод, че в случая не е налице твърдяното в частната касационна жалба основание за евентуална недопустимост на обжалваното въззивно определение, поради което същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посоченото основание – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
По отношение преценката за основателност на въведените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.3 ГПК критерии за селекция, настоящият съдебен състав, след възприетото в определение № 261/ 12.04.2013 год. разрешение относно обуславящия характер на поставените процесуалноправни въпроси, по см. на чл.280, ал.1 ГПК, намира следното :
Основателно е твърдението на частния касатор за несъответствие на възприетото от въззивния съд разрешение с формираната по реда на чл. 274, ал.3 ГПК практика на ВКС по отношение на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос, който същият е поставил в изложението си на основанията за достъп до касационен контрол: „Следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства относно пазарната стойност на притежавани дялове в търговско дружество, за което молителят е декларирал, че същото не извършва търговска дейност, ако такива са необходими за правилното произнасяне?” .
Според тази имаща задължителен за съдилищата в страната характер практика на касационната инстанция, изразена както в цитираното в частната касационна жалба определение № 318 от 12.07.2012 год., по гр.д.№ 293/2012 год. на ІІ г.о., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав определения на ВКС: № 866 от 27.12.20012 год., по ч.гр.д.№ 740/2012 год. на ІV г.о.; № 354 от 21.05.2012 год., по ч. гр.д.№233/2012 год.; № 369 от 17.05.2013 год., по ч.т.д.№ 2110/2013 год. на ІІ т.о. при наличие на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски и констатация на решаващия съд, че няма представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК или на някое от тях, именно съдът следва да укаже на направилата искането страна да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства, вкл. да конкретизира последните.
В случая цитираната по- горе задължителна практика на касационната инстанция не е съобразена от Софийски апелативен съд, който е приел за неоснователна молбата на К. И. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса единствено поради липса на данни за пазарната стойност на дяловете от капитала на ТД [фирма], чийто едноличен собственик е последният, без да му укаже необходимостта от представяне на доказателства за декларираните от него обстоятелства, вкл. вида на същите имащи отношение към определяне пазарната стойност на процесните дялове, всъщност е нарушил служебното си задължение установено в чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК – да съдейства на страната – молител.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че за установяване актуалното състояние на горепосоченото Е., за което според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт не е била достатъчна декларацията на собственика на капитала му, че то не развива дейност, не реализира печалба и няма банкова сметка, решаващият съд, не само е разполагал с процесуална възможност, но е бил и длъжен да извърши служебна проверка в търговския регистър, вкл. дали евентуално не са налице предпоставките на § 5, ал.2 ПЗР на ЗТР, предвид установената в чл. 11 ЗТР публичност на търговския регистър и осигуреното право на всеки на свободен и безплатен достъп до данните от същия, вкл. както до електронния образец на фирмените дела на пререгистрираните търговци, към която безспорният характер на производството по чл.83, ал.2 ГПК е ирелевантен.
Следователно от гореизложеното се налага правен извод, че обжалваното въззивно определение е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като според настоящия съдебен състав, при така събраните доказателства, не се налага връщане на делото на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия във вр. с предоставяне възможност на молителя да ангажира и нови доказателства за декларираните от него обстоятелства, поради следното:
След постановяване на обжалваното определение, поради заявено по ч.гр.д.№ 3023/2011 год. на САпС искане от страна на К.Б. и за предоставяне на правна помощ последният е попълнил нова декларация за материалното си и гражданско състояние, в която са посочени всички необходими и за преценка основателността на молбата му по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства, за част от които е представил и съответни писмени доказателства.
Така декларираните обстоятелства за материалното и гражданско състояние на молителя са пълни и доколкото по изрично разпореждане на закона подлежат на удостоверяване от самия него, чрез писмена декларация, за чието съдържание последният носи съответна наказателна отговорност, то в случая за извършване на дължимата от съда преценка относно възможностите на К.Б. да внесе следващата се държавна такса по гр.д.№ 13867/ 2010 год. на СГС и да заплати необходимите за производството разноски, не се налага събирането на нови доказателства, вкл. даване на допълнителни указания на страната за ангажиране на такива.
Видно от данните по делото жалбоподател К. И. Б. не притежава недвижими имоти на територията на страната, МПС или влогове и не получава доходи от трудова дейност, пенсия, наеми или ренти. По изричното му признание в приложената декларация той разполага ежемесечно единствено със сума от 100 евро, предоставяна му от негов пълнолетен син за осъществявана помощ при отглеждане детето на последния. Същевременно, макар и К.Б. да е в трудоспособна възраст, то съобразено обстоятелството, че към датата на производството по чл.83, ал.2 ГПК тя е близка до приетата в РБългария пенсионна такава / р.1953 год./, както и официалния коефициент на безработицата на национално ниво за 2013 год. по отношение на мъжете на възраст между 15 и 64 год. от 14.1%, публикуван на официалната страница на НСИ позволяват да се приеме, че сама по себе си трудоспособността на молителя, не е достатъчна, за да се счете, че той е в обективна възможност за намиране на работа, позволяваща му реализиране поне на средните за страната доходи за 2012/ 2013 година, които биха се явили достатъчни по см. на чл.83, ал.2 ГПК. Същевременно от останалите декларирани факти, удостоверени и с приложено към декларацията на жалбоподателя заверено ксерокскопие от медицинско удостоверение, издадено изрично за нуждите на настоящето съдебното производство, с № 12 от 10. 11. 2009 год. от общопрактикуващ лекар д-р Л. Ц. Ц. – П. с код на Б. [ЕГН], се установява, че К.Б. страда от две хронични заболявания – неинсулиновозависим захарен диабет и първична хипертония.
Същият е разведен, както сочи представеното по делото писмено доказателство- препис от съдебно решение на СРС от 08.01.2004 год., по гр.д.№ 2793/2003 год. и съгласно постановеното от решаващия съд семейното жилище на съпрузите, макар и останало в обикновена съсобственост помежду им и сравнително значително по площ, като неподеляемо е предоставено изцяло след развода за ползване от съпругата.
Следователно от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, относими към възможностите на жалбоподателя К. И. Б. за внасяне на дължимата държавна такса по гр.д.№ 13867/2010 год., по описа на СРС, възлизаща на сумата 238 917.36 лв. се налага правен извод, че изпълнението на това публичноправно задължение не само би значително затруднило последния, но е невъзможно за него, поради което молбата му, основана на чл.83, ал.2 ГПК следва в тази и част да бъде уважена, като основателна. Предвид имущественото, семейно, здравословно състояние на молителя и неговата възраст основателно се явява и искането му за освобождаване от заплащане на разноски по горепосоченото дело.
По отношение на останалите формулирани от частния касатор процесуалноправни въпроси е недоказано поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което същите не следва подробно да бъдат обсъждани. Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че предвид задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното съдържание в критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и аргументирането му от частния касатор единствено с отсъствие на изрична законова разпоредба, регламентираща вида на документа, с който следва да бъде установена пазарната стойност на дяловете от капитала на ТД, правно и структурно обособено в Е., създаването на която не е в правомощията на касационната инстанция, то е неприложимо.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№ 819/2012 год., по описа на ВКС,ТК второ отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1801 от 06.10.2011 год., по ч.гр.д.№ 3023/ 2011 год., по описа на с.с..
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1801 от 06.10.2011 год., по ч.гр.д. № 3023/ 2011 год. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд от 15.07.2011 год., по гр.д. № 13867/2010 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] от внасяне на държавна такса в размер на сумата 238 917.36 лв./ двеста тридесет и осем хиляди деветстотин и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ и от разноски по гр.д.№ 13 867/2010 год., по описа на Софийски градски съд, образувано по исковата му молба вх. на СГС № 85668/ 30.11.2010 год. срещу [фирма], [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.