Р Е Ш Е Н И Е
№ 332/13
София, 19.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3697 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокат Ст.М. като процесуален представител на М. В. И. от срещу въззивното решение на СГС от 19.ІІ.2013г. по гр.д. № 3712/2012г.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 790/18.VІ.2013г. по въпроса „дали социалният доклад представлява доказателствено средство по дела за определяне режим на лични отношения между родители и деца и допустимо ли е той да свидетелства за отразените в него факти и да стои в основата на мотивите на съдебен акт” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Г. от чрез процесуалния си представител адвокат Й. К. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
По поставения от касатора въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:
По силата на чл.14 от Конституцията на РБ децата са под закрилата на държавата и обществото. Принципите, мерките и дейностите за осъществяването на тази специална функция на държавата, гарантираща основните права на децата във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото им състояние, чрез осигуряване на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност, са предвидени в Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Държавната политика в тази насока се провежда чрез оправомощените за това държавни органи – Държавна агенция за закрила на детето, Дирекции „Социално подпомагане”, министъра на труда и соцаилната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на образованието и кметовете на общините.
Сред мерките за закрила на децата в чл.15 ЗЗД е предвидено по всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, съдът или административният орган да уведомяват Д. С. п.” /ДСП/. Участието на този специализиран орган в такива административни и съдебни процедури се осъществява чрез изпращането на представител, който изразява становище, а при невъзможност за явяване пред органа или съда – с представяне на доклад. Становището или докладът отразяват събраните при проведеното от социалния работник анкетиране конкретни данни, имащи значение при преценката на решаващия орган за интересите на децата. При определяне на мерките относно родителските права, включително режим на лични отношения, такива са данните във връзка с желанията и чувствата на децата, с полаганите грижи и отношението на родителите към тях, с възпитателските качества на родителите, с привързаността на децата, с възможността за оказване на помощ от трети лица, със социалното обкръжение, с материалните възможности на родителите и с други обстоятелства. Участието на ДСП е задължително при служебно произнасяне от съда по родителските права /чл.59, чл.70, чл.127 СК/, но по своя преценка с оглед задължението му да провери дали са защитени интересите на децата становище, респективно доклад, съдът може да поиска и при утвърждаване на споразумение между родителите /чл.49, чл.51, чл.59, чл.127 ал.1 СК/. Следователно вземането на становище на ДСП в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата, осигурявайки всестранност и пълнота на събраните данни от значение за преценката за интересите на децата. Изричното предвиждане в закона на начините за изразяване на становището придава на доклада значение на доказателствено средство по дела, по които се засягат права или интереси на деца, включително по такива за определяне на режим на лични отношения с родители, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид по отделно и в съвкупност с всички събрани такива при преценката дали са защитени тези интереси.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 24.ІІІ.2011г. по гр.д. № 784/2010г., с което са отхвърлени предявените от М. В.И. срещу П. Г.Г. искове за изменение на мерките относно личните контакти на бащата с децата Е. М.И., родена на 31.Х.2003г., и А. М.И., родена на 21.VІ.2006г., определени с решение на СРС по гр.д. № 3174/2007г., които да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петъчния ден до 18.00 часа в неделния ден, тридесет дни през периода 15.VІ. – 15.ІХ., несъвпадащи с отпуска на майката, и тридесет дни през периода 01.ХІІ. – 01.ІІІ., да се определят дни или периоди за контакти през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата – рождени дни и именни дни /09.ХІІ. – Св.А. и 30.VІ. – Св.Е..
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с влязлото в сила решение на СРС от 14.І.2009г. по гр.д. № 3174/2007г. след прекратяването на брака между страните родителските права по отношение на малолетните им деца Е. и А. са предоставени за упражняване на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа и 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката; приел е, че са събрани доказателства за привързаност на децата и към двамата родители; не е доказано по безспорен начин, че майката се е неглижирала от грижите за тях – от разпитаните свидетели е установено, че майката добре се грижи за децата и те се чувстват добре с нея, когато са болни, тя ги води на лекар; голямото дете има астма, но обстоятелството, че се е наложило веднъж бащата да взема апаратура за обдишването му, не налага извод, че това се дължи на липса на грижи от страна на майката; никой от свидетелите не е установил, че за децата се полагат грижи от бабата и дядото /по майчина линия/; св.Б. установява, че бащата се чувства добре, когато е с децата, но смята за недостатъчно времето, прекарано с тях. Взети са предвид представените социални доклади от ДСП „О.” и ДСП „К. село”, според които към момента родителите поддържат добри отношения, постигайки съгласие по въпроси относно здравето и развитието на децата, без неразрешими конфликти помежду им; майката не създава пречки за осъществяването на контакти на децата с бащата и проявявайки разбиране, допуска такива контакти и в дни, несъвпадащи с определените от съда; жилищните условия при нея са подходящи за отглеждането им; на децата им харесва да бъдат с баща си, но не и да са при него от петък вечер, тъй като желаят тогава да са с майка им и не желаят да се разделят с нея за по-дълго време; в дома на баща си децата ползват стая заедно с детето на съжителстващото лице; на децата не им харесва бащата да удря и да обижда майката, на какъвто случай те са били свидетели. При тези обстоятелства е направен извод, че ищецът се е съобразявал единствено с неговите интереси за по-разширен режим на лични отношения, без да се съобразява с желанието на децата, които в конкретния случай не са изразили желание за по-разширен режим, споделил е напълно становището на социалната служба с оглед информацията в изготвения от неин служител социален доклад на ДСП „К. село” и е заключил, че по-разширен режим на лични контакти на този етап няма да е в интерес на децата.
Касационната жалба, съдържаща оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, е частично основателна.
Действително във въззивното решение не е подложено на преценка оплакването на касатора във въззивната му жалба за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че уредбата на личните отношения между деца и родители с новия СК, в сила от 2009г., не е самостоятелно основание за промяна на първоначално определения режим на тези отношения. По този начин е допуснато процесуално нарушение, но то не се е отразило на крайния резултат по спора. Според настоящият състав разпоредбата на чл.59 ал.3 СК, съгласно която определянето на режима на лични отношения включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време, в последната й част няма задължителен характер и не представлява същностна промяна на нормативната уредба по отменения СК, поради което сама по себе си тя не е основание за изменение на определените със съдебно решение мерки. Както по отменения СК, така и по сега действащия, основно значение при определяне на режима на лични отношения имат интересите на детето, а те са обусловени от конкретно установените във всеки отделен случай обстоятелства. С оглед на това в правомощията на съда е да определи такива мерки, които в най-голяма степен ще са съобразени с тези интереси. В случай на наличие на опасност за интересите на детето мерките биха могли да бъдат ограничени или дори да не се определят такива. Ето защо посочените в чл.59 ал.3 СК мерки – за контакти през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето – имат примерен, а не задължителен характер.
Неоснователно е оплакването на касатора за игнориране от въззивния съд на данни, събрани чрез показания на разпитаните по делото свидетели. Както в показанията на свидетеля Н.Б., посочен от ищеца, така и в показанията на свидетелите на ответницата И. Д. и М.Т., не се съдържат нито данни децата да не желаят да приключват срещите им с бащата, нито данни, че когато децата са при майка им, те прекарват времето си в нейната месторабота, както твърди М.И.. Напротив, според св. Т. през седмицата майката води голямото дете на училище, а малкото – на детска градина, води ги и на уроци по английски език, а един път седмично децата рисуват заедно в нейния детски център.
Неоснователни са и оплакванията за неглижиране от ответницата на задължението си да се грижи за децата, тъй като те били непрекъснато болни. С представените писмени доказателства /медицински документи/ за 5 дневно стационарно лечение на детето Е. поради астматичен пристъп, за извършените на същото дете прегледи на 26.VІІІ.2009г., на 18.Х.2009г., на 17.І.2010г., на 07.VІ.2010г. и на 22.VІІІ.2010г. прегледи, както и за заболяване на детето А. от остър ларингит през ноември 2009г., не се установява децата да са извъннормно често боледуващи /като се отчете диагностицираното още през 2006г. заболяване на Е. от бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент, фамилно обременена/, нито причина за това да е занемаряване на задълженията по отглеждането им на майката. Няма данни в показанията на св.Б., че многократно се случвало в дните за срещи с бащата децата да са били болни и той да ги е водил по болници – личните впечатления на свидетеля са само за един случай, когато се наложило И. да вземе от ответницата апаратура за обдишване на Е..
По съображенията, изложени в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, които не следва да се приповтарят, неоснователни са и оплакванията относно съобразяване на изводите на въззивния съд с представения пред него социален доклад. Не са в съответствие с данните по делото и твърденията на касатора, че не е имал възможност за запознаване с доклада. Напротив, в проведеното на 04.ІІ.2013г. открито съдебно заседание процесуалният му представител адвокат Ф. изрично е заявил, че е запознат с доклада, като не е предявил искания във връзка с него, нито го е оспорил с твърдения, изложени в касационната жалба – за начина на изготвянето му, за манипулиране на децата, за това дали са им били задавани правилните въпроси, дали въобще те са дали тези отговори. Не се установява и противоречие между докладите, представени пред първоинстанционния и пред въззивния съдилища.
Неоснователно е и оплакването, че не е мотивиран отказът на въззивния съд за изслушването на голямото дете Е.. В с.з. на 01.Х.2012г. отказът е обоснован с възрастта на детето /9 години към този момент/ съобразно разпоредбата на чл.15 ЗЗД, намирайки за необходимо да не го травмира по този начин, като е задължил ДСП „К. с.” да изготви социален доклад за обстоятелствата, изясняване на които се търси чрез изслушването на детето – за отношението на децата към родителите им.
Настоящата инстанция обаче намира, че данните по делото обуславят по- разширен режим на лични контакти на децата с бащата. Това ще бъде от значение за изграждането на стабилна връзка и отношения на привързаност и доверие помежду им и за правилното физическо и психическо развитие на децата. Несъмнено установено е, че на тях им харесва и се чувстват добре с бащата, че той проявява заинтересованост и загриженост към тях, има желание и възможност за по-чести контакти помежду им и разполага с необходимия родителски капацитет. Не се твърди и няма данни за укорими и опасни за развитието на децата прояви на ищеца. При тези обстоятелства към досегашните мерки за лични отношения следва да се включат още: един ден, следващ рождените дни на децата, ако денят не е учебен, или първият следващ неучебен ден – от 10.00 до 18.00 часа; вторият ден от великденските празници от 10.00 до 18.00 часа; първите пет дни от зимната ваканция от 10.00 часа в първия ден до 17.00 часа в петия ден, както и втория ден от коледните празници от 10.00 часа до 17.00 часа.
Като е достигнал до различен от този извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. С оглед на изложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за изменение на мерките относно личните контакти, определени по посочения начин, и бъде постановено друго за допускане на такова изменение.
В останалата му отхвърлителна част по искането на ищеца за изменение на режима на лични отношения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По претенцията за лични отношения всеки първи и трети съботи и недели от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя следва да се съобрази изразеното нежелание на децата да пребивават при баща си още от петък вечерта, както и обстоятелството, че с влязло в сила решение мерки за лични отношения с децата всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа са определени и за баба им и дядо им по бащина линия, чийто адрес съвпада с този на ищеца, което обуславя възможността му за контакти с децата и през тези неделни дни. А осъществяване на лични отношения 30 дни през периода 01.ХІІ. – 01.ІІІ., в дните на официалните празници и в именните дни на децата би било прекомерно натоварващо за тях с оглед честото разкъсване на времето в обичайната им среда и несъобразено с ангажиментите им в училище, детска градина и извънучилищни езикови уроци.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 317лв. разноски за производството пред трите съдебни инстанции. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА частично решението на СГС, ГО, І бр. ВС, № 1119/19.ІІ.2013г. по гр.д № 3712/2012г. в отхвърлителната му част по молбата на М. В. И. от за изменение на мерките за лични отношения с малолетните му деца и ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА режима на лични отношения на М. В. И. от С. с малолетните му деца Е. М. И. и А. М. И., определен с решение на СРС № ІІІ-03-41/14.І.2009г. по гр.д. № 3174/2007г., като бащата може да вижда и взема децата: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа, 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката, един ден, следващ рождените дни на децата, ако денят не е учебен, или първият следващ неучебен ден – от 10.00 до 18.00 часа; вторият ден от великденските празници от 10.00 до 18.00 часа; първите пет дни от зимната ваканция от 10.00 часа в първия ден до 17.00 часа в петия ден, както и втория ден от коледните празници от 10.00 до 17.00 часа.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА П. Г. Г. от С да заплати на М. В. И. от с.гр. 317лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: